12
Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 02.01. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 4579/2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10572 от 24.08.2017 г. от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор Л. Д. И., чрез процесуалния си представител адв. М. К. от АК – Стара З., против въззивно решение № 245 от 14.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1197/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 78 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 643/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, касаторът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Т. С. П. от [населено място], сумата от 95 350 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й С. Ю. П., настъпили в резултат на възникнала на 15.08.2014 г. на територията на [фирма], трудова злополука; законната лихва върху сумата 120 000 лв., считано от 15.08.2014 г. до 04.03.2015 г.; законната лихва върху сумата 119 500 лв., считано от 05.03.2015 г. до 11.06.2015 г.; законната лихва върху сумата 95 350 лв. считано от 12.06.2015 г. до изплащането й, както и разноски. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответницата по жалбата Т. С. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от АК - С., е изразила становище за нейната неоснователност в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание адв. Г. оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 324 от 09.05.2018 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос, който е от значение за изхода на спора, свързан с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това.
По поставения материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното:
Съобразно установената съдебна практика, в т.ч. и тази, посочена от касатора, при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал.2 КТ са разяснени в решение № 149/2011г. по гр.д.№ 1248/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 348/2011г. по гр.д № 387/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 291/2012г. по гр.д № 951/2011г. на ВКС, ІV г.о. и др. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена „груба небрежност”за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. решение № 291/2012г по гр.д №951/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр.д № 251/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о, която установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІІ г.о. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Делът на останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл. 201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да внедри системи за безопасност, както и да следи за изправното им функциониране. Неосигуряване на ефективен контрол върху техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние на заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за предотвратяване на трудовите злополуки.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че С. П. - син на ищцата, е работил при ответника по срочен трудов договор, считано от 06.02.2014 г., като „електрончик“ (съгласно длъжностната си характеристика е имал задължение да спазва всички изисквания по безопасни и здравословни условия на труд, да се грижи за собствената си безопасност и за безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия, да работи само с изправни машини, съоръжения, уредби, апарати, инструменти, да изпълнява работа, за която има необходимата квалификация и по отношение на която е инструктиран по безопасност на труда и му е вменено задължение и за отговорността за качественото функциониране на електронната част на машините и съоръженията които поддържа). Вследствие настъпила на 15.08.2014 г. трудова злополука е причинена неговата смърт, като съгласно Разпореждане № 108/27.08.2014 г. на НОИ-ТП Стара З. съдът е приел, че декларираната от осигурителя [фирма] злополука вх.№108/20.08.2014 г., станала на 15.08.2014 г., е трудова, станала през време и във връзка с извършваната работа-при ремонт на металообработваща машина Mazak Variaxcis 500-5XІІ, когато С. П. предприема действия по профилактика и ремонт, влиза в работната зона на обработващия машинен център, зад вратата на работното пространство и пред вратата на магазина за инструменти, с лице към масата на машината, наведен на ляво в пространството на магазина за инструменти. Вследствие на удар на някои от работните органи на машината Mazak Variaxcis 500-5XІІ С. П. получава несъвместими с живота груби анатомични увреждания с летален край. Съдът е приел, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, че при регистриране на авария в Ц. на машината за неизправност на датчика на капака за автоматично сменяне на инструменти /код 258/ електрончикът С. П. е следвало да предприеме спиране на машината чрез натискане на бутон за преминаване на „Ръчен режим“, намиращ се на пулта за управление на машината и след това натискане на бутон "СТОП" , също намиращ се на пулта за управление на машината. Приел е също така, че след извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“- [населено място] е констатирано, че работодателят е нарушил чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работното оборудване и му е наложена имуществена санкция. Прието е, че настъпването на трудовата злополука е пряк резултат от неизпълнение на задължението на С. П. да спре работата на работните органи на машината по време на извършване на ремонтна дейност на същата и въпреки, че му е било известно, че машината на която е станала злополуката, е била в процес на работа, не се е погрижил за собствената си безопасност по време на отстраняване на аварията на машината, възлагайки например на друго лице да изключи електрозахранването на машината или да наблюдава изключеното от него електрозахранване да не бъде включено повторно по време на ремонта, като е пристъпил към отстраняване на авария на машината, влизайки в работното помещение, докато машината е била в автоматичен режим на работа, действия абсолютно недопустими, както от житейска гледна точка, така и от гледна точка на изискванията на работодателя, на производителя и на закона, в качеството му на „електрончик“. В тази връзка въззивният съд е приел, че действията му съставляват неизпълнение на поетите с длъжностната характеристика задължения да спазва всички изисквания по безопасни и здравословни условия на труд и да се грижи за собствената си безопасност и съставляват нарушение на правно регламентираните изисквания да извършва ремонтите на работното оборудване в съответствие с изискванията на съпроводителната, технологичната и ремонтната документация при спазване на инструкциите на производителя, както и нарушение на изискванията на производителя да изключи захранването от главния ключ и го застопори в позиция „изключено“, когато влиза в машината за поддръжка, да вземе мерки за безопасност като например изключване на главния ключ или натискане на бутона „авариен стоп“, които прекратяват работата с машината при нейния ремонт, да постави главния превключвател в позиция „изключено“ и го застопори в тази позиция, винаги да изключва главния прекъсвач и да го застопорява преди да извърши дейност по поддръжка. Прието е, че пострадалият е знаел и е бил длъжен, но не е извършил нито едно от тези действия, които биха преустановили работата на работните органи на машината и не биха допуснали тяхната работа да се възобнови веднага след отстраняване на аварията - изключване на ел. захранването на машината от главния ключ, спиране работния процес на машината от бутона „авариен стоп“, натискане на бутона за преминаване на машината от автоматичен на ръчен режим на работа. Не се е съобразил и не е изпълнил нито едно от указанията, намиращи се на табелка директно върху машината, а именно да се пази от машината, когато тя е в автоматичен режим, да включи на ръчен режим, преди да стъпи, респ. да влезе в машината, да изключи захранването на електрическия панел преди обслужване на машината. Така е нарушил чл.33 от Наредба № 33 от 23 март 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при механично/студено/ обработване на метали, чл. 8, чл. 33, чл. 34 от ЗЗБУТ.
Съдът е приел, че са налице предпоставките за имуществена отговорност на ответника по чл. 200, ал. 1 КТ, в качеството му на работодател, поради настъпили за ищцата вреди от трудова злополука – смъртта на сина й. Приел е, че размерът на обезщетението следва да бъде определен по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД и съобразен с получените от ищцата парични суми по две застрахователни правоотношения. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия работник, вземайки предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на ищцата, възрастта на починалия, внезапността на смъртта, характера на взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищцата и починалия, страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищцата, страданието което ищцата ще търпи от загубата на сина си, е определил, че този размер възлиза на сумата от 120 000 лв. Въззивният съд е приел, че отговорността на ответника-работодател, не следва да се намалява на осн. чл.201, ал.2 КТ, като е приел, че пострадалият не е допуснал груба небрежност, която груба небрежност да е причина за настъпването на трудовата злополука, респ. - за настъпването на вредите. В тази връзка е приел, че влизането в работното пространство на машината за отстраняване на авария, когато машината е в състояние на автоматичен режим на работа, представлява непредпазливост, несъзнавана небрежност от страна на С. П., който не е съзнавал, респ. не е могъл да предвиди, че машината ще възстанови работния си процес непосредствено след отстраняване на аварията, поради липсата на практически опит и създадени в процеса на работата умения (за да е налице груба небрежност следва доказателствата да установяват, че той умишлено е влязъл в работното помещение на машината по време на временно преустановен от аварията автоматичен режим на работа на същата, знаейки, че така ще си причини увреждане, самонадеяно разчитайки, че ще го избегне). Съдът е приел, че той е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, изразяваща се в нарушение на основни, известни му правила за безопасност. Липсата на практически опит на пострадалия са му попречили да предвиди настъпването на неблагоприятните последици от нарушаването на правилата за безопасност на труда в конкретния случай, още повече, че видът на защитните механизми, с които машината е снабдена е такъв, че при изправна машина да не се допусне нараняване на физическо лице.
При така дадения отговор на поставения правен въпрос изводът на въззивния съд, че имуществената отговорност на ответника-работодател не следва да се намалява на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като в конкретния случай пострадалият не е допуснал груба небрежност, която да е причина за настъпване на трудовата злополука, респ. за настъпването на вредите, е неправилен.
В случая по делото е безспорно установено, че злополуката е настъпила в производствения цех на ответното дружество, пострадалият, дипломиран инженер, е бил дежурен и е изпълнявал трудовата си функция да отстранява аварии в електронното оборудване и контролната апаратура на производствените мощности. Макар да е бил сам и с малко опит - останалите специалисти и прекият му ръководител са били в платен годишен отпуск, пострадалият С. П. е специално квалифициран за възложената му работа и е допуснат да я изпълнява. Съгласно резултатите от разследването на злополуката и приетото по делото заключение на в.л. инж. А., за поредността на действията му в случая е налице регламент по Наредба № 7 /1999г. за ЗБУТ, за който пострадалият е бил инструктиран. Налице е и ръководство за поддръжка на процесната машина на български език, с което е бил запознат. Механизмът на трудовата злополука е изяснен от приетото и неоспорено заключение на техническата експертиза. Пострадалият, изпълнявайки възложената му работа като „електрончик”, е следвало да отстрани повреда в машина за обработване на метали Mazak Variaxcis 500X ІІ. При изпълнението на тази операция, която е обезпечена с отнасящи се до него мерки за безопасност, работникът съзнателно е пренебрегнал и нарушил предписаната в Наредба № 7/23.09.1999г. поредност на действия: да спре машината, в случая като използва бутона за преминаване на ръчен режим, или като натисне бутона „стоп“ на пулта за управление; да изключи електрозахранването и да заключи главния прекъсвач (чл. 202 във вр чл. 191 и сл. от Наредба №7/1999г.). Тези три действия са били предписани и в ръководството за поддръжка на машината и ако пострадалият бе предприел поне едно от тях, злополуката не би настъпила. Пострадалият е съзнавал,че за да оперира безопасно при ремонтни работи следва първо да спре работното оборудване. В случая на място е имало бутони за преминаване на ръчен режим на работа, бутон „стоп” на пулта за управление и прекъсвач с обозначени позиции за изключено електрозахранване. Пострадалият не е задействал нито един от трите ключа. По правило е следвало след преминаване на ръчен режим на машината, електрончикът да зададе „отключване” на вратата към работната зона, след това да изключи захранването на главния прекъсвач. Команда от реда действия, свързана с блокировката на вратата на работната зона, не е задавана и в случая не би имало полза от това, тъй като датчикът на вратата е била „шунтиран”, за да може тя да е постоянно отворена, докато машината работи. Така част от защитата система на машината е била в неизправност, но без да се засягат другите системи. Конкретната повреда, отстранявана от пострадалия към момента на злополуката е била друга, а сигнализацията на вратата е била нагодена така, че електрониката да не задейства блокиране. В това състояние на вратата на работната зона, видимо и за електрончика П., е било приведено от други длъжности, в грубо нарушение на правилата за безопасност, но грубо нарушение на тези правила е допуснал и пострадалият, който преди да премине през вратата с компроментирана защитна блокировка и сигнализация, във всички случаи е следвало да изключи главния прекъсвач, или поне да отмени зададения преди това автоматичен режим, като зададе ръчен. Пострадалият не само е нарушил конкретни инструкции и правила за безопасност като не е предприел нито едно от вменените му действия. Не е проявил елементарната житейска съобразителност да отчете местоположението си, предвид резултата от своите действия. Пренебрегнал е елементарната предпазливост да не рискува живота си, след като без да прекъсне ел.захранването или поне автоматизирания режим на работния цикъл, при очевидно разблокирана врата, е влязъл в работния сектор, при положение, че отстранява авария именно там, където не би могъл да се отмести след като я отстрани и машината се задвижи. Поведението му представлява груба небрежност и е налице основание за намаляване на обезщетението. От друга страна се установява, че защитните системи за блокиране режима на задвижване на машината, предвидени така, че при необходимо опериране в зоната на извършвания от пострадалия ремонт, т.е при отворена врата за достъп до зоната, машината да не се задвижи, са били неизправни. Това състояние на неизправност в случая е предизвикано от други работници на ответника, с цел да улеснява работата им при настройка на работните процеси, но е поддържано в нарушение на правилата за безопасност не само при процесната, а и при други машини в предприятието.
Машината е оборудвана от производителя със система за заключване, за да не се допуска риска от злополука като настоящата. Функцията на блокировката на вратата е да не се допусне влизане в работната зона на барабана с инструменти в режим на работа. Според заключението на вещото лице, при това състояние на експлоатация на машината са нарушени изискванията на Наредба №3/23.03.2004г. за осигуряване на ЗБУТ при механично обработване на метали и на Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания ЗБУТ. Ако блокировката на вратата бе изправна, пострадалият не би могъл да влезе в зоната, в която е пострадал, без да изключи машината от захранването, т.е злополуката не би настъпила. За елиминирането на електромагнитния сигнал „отворена врата”, вилката е била преднамерено счупена и зацепена в датчика, за да имитира „затворена врата”. Това неизправно състояние на системите за безопасност е предизвикано от лица, за които работодателят отговаря, то е и поддържано, поради липса на контрол от лица, за които работодателят също отговаря. Това състояние е основната причина за злополуката, същото обаче е било явно и видимо за пострадалия, но пренебрегнато от него и не може съставомерно да се изключи приносът на неговата груба небрежност, както поддържа защитата на ищцата. Липсата на опит не изключва проявата на груба небрежност, както и не снема от работника задължението да спазва правилата за безопасност, но следва да се отчита от работодателя в организационен план и е от значение за обстоятелствата, при които небрежността е проявена. Пострадалият е бил допуснат до самостоятелна работа с протокол от 09.04.2014г. за признаване на трета квалификационна група едва два месеца след назначението си, а през лятото е оставен да дежури сам като единствен електрончик при ответника, без да е имал достатъчно практически опит. За настъпване на вредоносния резултат на 15.08.2014г. при тези обстоятелства в по-голяма степен е допринесло пренебрегването на контрола за безопасни условия на труд от страна на работодателя, свързан с изправността на производствените мощности и допускането те да работят с компроментирана система за защита. Общо нормативно предписание е работното оборудване да се обслужва и поддържа така, че да се осигурят безопасността и здравето на работниците. Това правило в ответното предприятие е било нарушено от лица, за които работодателят отговаря .
Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о намира, че изводът на въззивният съд, че в случая от страна на пострадалия не е проявена груба небрежност при работа с машината, е неправилен. С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че на основание чл. чл.201, ал.2 КТ дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди следва да бъде намалено с 25 %, с който процент в случая е съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. За пълнота в случая следва да се отбележи, че с влязло в сила решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, отнасящо се до същия деликт, по предявен иск на Ю. С. П./баща на пострадалия С. Ю. П./, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу касатора [фирма] [населено място], е прието, че трудовата злополука е съпричинена от пострадалия С. П. - наследодател на ищеца, като на основание чл. 201, ал. 2 КТ процента на съпричиняване е определен на 25%, който факт в случая с оглед разпоредбите на чл. 297 и чл. 299 ГПК, се ползва със сила на пресъдено нещо. Това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 297 и чл. 299 ГПК, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК / е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.
Правилен е изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките за имуществена отговорност на ответника по чл. 200, ал. 1 КТ, в качеството му на работодател, поради настъпили за ищцата вреди от трудова злополука – смъртта на сина й. Правилно е приел, че размерът на обезщетението следва да бъде определен по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД и съобразен с получените от ищцата парични суми по две застрахователни правоотношения. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия работник, вземайки предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на ищцата, възрастта на починалия, внезапността на смъртта, характера на взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищцата и починалия/майка и син/, страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищцата, страданието което ищцата ще търпи от загубата на сина си, е определил, че този размер възлиза на сумата от 120 000 лв. Дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ, след отчитане на съпричиняването от 30 000 лв. за неимуществени вреди, следва да бъде намалено на основание чл. 200, ал. 4 КТ с получените застрахователни обезщетения по договор за застраховка „трудова злополука“ в общ размер на 24 650 лв., поради което работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищцата сумата от 65 350 лв., ведно със законните последици.
Тези основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с които касаторът е осъден да заплати на Т. С. П. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й С. Ю. П., настъпила в резултат на възникнала на 15.08.2014 г. трудова злополука, за разликата над 65 350 лв. до 95 350 лв. и искът по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен, в частта на присъдената законна лихва върху главницата, както и в частта, с която е присъдена на Районен съд - Казанлък държавна такса в размер на 1 200 лв./разликата между присъдените 3 814 лв. и дължимите 2 614 лв./. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, ответницата по касационната жалба следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените разноски за настоящата инстанция, при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 610 лв./внесена държавна такса в размер на 1 937 лв. и дължима 1 327 лв./.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените разноски за касационната инстанция, при условията на чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 2 738,74 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 09.11.2017 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 245 от 14.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1197/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която [фирма] [населено място], е осъдено да заплати на Т. С. П. от [населено място], обезщетение за причинени от смъртта на сина й С. Ю. П., настъпила в резултат на трудова злополука на 15.08.2014 г., неимуществени вреди, за разликата над 65 350 лв. до 95 350 лв., в частта на присъдената законна лихва, както следва: върху сумата 120 000 лв., считано от 15.08.2014 г. до 04.03.2015 г.; законната лихва върху сумата 119 500 лв., считано от 05.03.2015 г. до 11.06.2015 г.; законната лихва върху сумата 95 350 лв. считано от 12.06.2015 г. до изплащането й, както и в частта, с която е присъдена на Казанлъшкия районен съд 1 200 лв. – държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. С. П. от [населено място], срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й С. Ю. П., настъпила в резултат на трудова злополука на 15.08.2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Т. С. П. от [населено място], законна лихва върху сумата от 90 000 лв., считано от 15.08.2014 г. до 04.03.2015 г.; законната лихва върху сумата 89 500 лв., считано от 05.03.2015 г. до 11.06.2015 г.; законната лихва върху сумата 65 350 лв. считано от 12.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 245 от 14.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1197/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Т. С. П. [населено място] деловодни разноски за касационната инстанция по компенсация в размер на 2 128,74 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |