Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр.София 25.02.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1749/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 338/26.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 164/13.04.2009 г., постановено от С. окръжен съд по гр.д. № 160/2009 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Х. И. и Х. С. С. от по 1 200 лв. срещу всяко от ответниците - Н. М. И. и П. М. И., ведно с мораторна лихва. Повдигнатият правен въпрос е, валидни ли са действия, извършени по пълномощие, за което законът не изисква специална форма, ако такава е уговорената между страните, но не е спазена, след като упълномощителите са приели работата на пълномощниците. Съставът на Върховния касационен съд намира, че следва да се отговори утвърдително. Формата на сделката има значение за валидността й само, когато такава е изрично предвидена в нормативен акт. Същото се отнася и до упълномощаването. Щом подобно изискване не съществува и представляваният знае, приел е и се ползва от придобитите права, той е обвързан от действията на представителя, независимо дали те са предприети при наличие на изрично пълномощно, както и каква е неговата форма. По касационните оплаквания: Касаторите И. Х. И. и Х. С. С. поддържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Искат неговата отмяна и уважаване на претенциите им така, както са заявени, включително съдебноделоводни разноски. Ответниците по касация Н. М. И. и П. М. И. не са изразили становище по жалбата. За да се произнесе по спора, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното/ С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между насрещните страни на 18.09.2006 г. е сключен договор, по силата на който Н. И. и П. И. обещали на И. И. и Х. С. да им прехвърлят вещно право на строеж върху свой недвижим имот. Срещу това купувачите обещали да построят на собствениците на терена за своя сметка две жилища и един магазин. Те поели и задължението за своя сметка да изготвят и одобрят подробен инвестиционен проект за сградата. В изпълнение на последното И. и С. възложили изготвяне на инвестиционен проект, но прекратили отношенията по изпълнението му, след като предварителния договор от 18.09.2006 г. бил развален поради виновно неизпълнение от обещателите Н. И. и П. И. – те продали на трето лице обещания имот. Съдът установил още, че И. и С. заплатили на проектант 4 800 лв. Приел, че тази сума не следва да им бъде възстановена, като сторена на отпаднало основание, защото по договора от 18.09.2006 г. те трябвало да извършат поетото задължение, но след като са изрично упълномощени с нотариално заверени пълномощни от обещателите. Съдът посочил още, че е без значение това, че действията по изработване на инвестиционен проект са задължения на приемателите, нито че работата е била одобрена от П. И. и Н. И.. Решението в обжалванато му част е неправилно. Разрешението на въззивния съд, при установените по делото факти, противоречи на дадения от състава на Върховния касационен съд отговор по повдигнатия правен проблем, обект на касационното разглеждане. Освен това, задължение на приемателите И. и С. по договора от 18.09.2006 г. е да изпълнят за своя сметка изготвяне и одобряване на подробен инвестиционен проект за сградата, издаване на строително разрешение съгласно ЗУТ и откриване на строителна площадка и издаване на протокол за определяне на строителната линия и ниво на сградата съгласно ЗУТ/т. 11 от споразумението между насрещните страни/. Предвиденото в т. 26 от същия договор упълномощаване с нотариална заверка на подписите е уговорено като задължение за собствениците и следва да се тълкува като необходима форма на съдействие от тяхна страна за изпълнение от приемателите на част от дейностите по т. 11, за които законът допуска да се инициират само от собствениците на терена. Следователно, в случая И. и С. са възложили изготвяне на инвестиционен проект в изпълнение на договорните си задължения. Изпълнението е точно и е одобрено и прието от съконтрахентите. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде касирано и спора пререшен от касационната инстанция. Исковете се явяват основателни. Н. И. и П. И. дължат общо 4800 лв. или всяка от тях по 1200 лв. поотделно на И. И. и Х. С., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. От датата на подаване на исковата молба И. са в забава, поради което основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2007 г. до окончателното й изплащане. Н. И. и П. И. дължат на касатори съдебноделоводни разноски в размер на 126 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 164/13.04.2009 г., постановено от С. окръжен съд по гр.д. № 160/2009 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Х. И. и Х. С. С. от по 1 200 лв. срещу Н. М. И. и П. М. И., ведно с мораторна лихва и вместо това ПОСТАНОВИ/ ОСЪЖДА Н. М. И. и П. М. И., двете от[населено място], [улица] да заплатят на И. Х. И. от[населено място], ул. „Ц.Ц.” № 20 всяко по 1 200 лв. припадаща се част от заплатени разходи за изготвяне на инвестиционен проект на сграда според уговореното в договора от 18.09.2006 г., както и лихва за забава в размер на законния лихвен процент, считано от 16.11.2007 г. до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДА Н. М. И. и П. М. И., двете от[населено място], [улица] да заплатят на Х. С. С. от[населено място], ул. „Ц.Ц.” № 20 всяка по 1 200 лв. припадаща се част от заплатени разходи за изготвяне на инвестиционен проект на сграда според уговореното в договора от 18.09.2006 г., както и лихва за забава в размер на законния лихвен процент, считано от 16.11.2007 г. до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДА Н. М. И. и П. М. И., двете от[населено място], [улица] да заплатят общо на И. Х. И. от[населено място], ул. „Ц.Ц.” № 20 сумата в размер на 63 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени в производството пред Върховен касационен съд. ОСЪЖДА Н. М. И. и П. М. И., двете от[населено място], [улица] да заплатят общо на Х. С. С. от[населено място], ул. „Ц.Ц.” № 20 сумата в размер на 63 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: