Ключови фрази
Касационни дела по Закона за адвокатурата * Касационни дела по Закона за адвокатурата * маловажен случай * погасителна давност

Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
София, 05 юли 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 септември, двехиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ


при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Пламен Петков
наказателно дело № 1783 / 2011 година



Производството е образувано по жалба на адв. К. Д. Д. от БлАК чрез пълномощника му – адв. П. Н. от БлАК, срещу определение от 01. 04. 2011 год. постановено по дисциплинарно дело № 51 / 2010 год. по описа на Висшият дисциплинарен съд на адвокатурата в РБ, с което на основание чл. 133, ал. 4 от ЗАдвокатурата, е отправено „лично предупреждение” от председателя на състава на дисциплинарния съд, срещу жалбоподателя във връзка с повдигнато срещу му дисциплинарно обвинение. В жалбата се излагат съображения за допуснати от състава на ВДСА при постановяване на определението в атакуваната му част, нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, поради и което се иска оправдаването на жалбаподателя, алтернативно, прекратяване на дисциплинарното производство поради допуснати процесуални нарушения. Към жалбата, в рамките на инициираното касационно производство, е приложена писмена защита-заявление, с което жалбоподателя – адв. Д. прави искане за отмяна на определението на ВДСА и прекратяване на производството поради изтекла погасителна давност.
Касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Видно от материалите по делото, срещу жалбоподателя /член на адвокатския съвет на АК – [населено място]/ е било повдигнато дисциплинарно обвинение в това, че като е употребил в частна жалба срещу разпореждане от 21. 07. 2008 год. по НОХД № 5279 / 2009 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, изрази, отнасящи се до съдията-докладчик, е извършил следните дисциплинарни нарушения : по чл. 132, т. 10 от ЗАдвокатурата – „уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала” и по чл. 21, ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката – „адвокатът дължи уважение на съда”, като било образувано дисциплинарно дело № 51 / 2010 год. по описа на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в РБ /прекратено с разпореждане от 05. 08. 2010 год. на председателя на ВДС/.
С постановление от 02. 11. 2010 год., въз основа на идентично дисциплинарно обвинение срещу жалбоподателя, било образувано ново дисциплинарно дело - № 63 / 2010 год. по описа на Висшия дисциплинарен съд /ВДС/. С определение от 01. 04. 2011 год. постановено по новообразуваното дисциплинарно дело /погрешно в протокола от заседанието като номер на делото е посочен този на предходно образуваното, което е било прекратено/, производството по делото било прекратено - по повдигнатото дисциплинарно обвинение за допуснати нарушения по чл. 132, т. 10 от ЗД и по чл. 21, ал. 1 от ЕКА и на основание чл. 133, ал. 4 от ЗА, председателят на състава, отправил „лично предупреждение” на жалбоподателя във връзка с повдигнатото срещу му дисциплинарно обвинение. Тук следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗАдвокатурата, ВДС има правомощията или да наложи дисциплинарно наказание на адвоката срещу когото е повдигнато дисциплинарно обвинение или да го оправдае, което не е било сторено в настоящия случай. Междувпрочем, съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗАдвокатурата, решенията на ВДС като първа инстанция, подлежат на обжалване пред ВКС в 14-дневен срок от постановяването им, докато в атакувания акт на дисциплинарния състав, е посочен различен от този, срок.
Независимо от гореизложеното, за да достигне до извода си касателно хода на дисциплинарното дело, състава на ВДС е приел, че частната жалба срещу разпореждане от 21. 07. 2008 год. по НОХД № 5279 / 2009 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, не е подписана от жалбоподателя – адв. Д., както и че последния е изготвил същата само и единствено за оправдание пред клиента си. Изхождайки обаче от съдържанието на жалбата и обстоятелството, че жалбоподателя не е допускал дисциплинарни провинения е не е наказван за такива, състава на ВДСА е приел, че в конкретния случай се касае до дисциплинарно нарушение явяващо се „маловажен случай”, поради и което, е била приложена нормата на чл. 133, ал. 4 от ЗАдвокатурата и председателят на състава е упражнил правомощието на председателя на дисциплинарния съд, визирано в посочената законова разпоредба, отправяйки „лично предупреждение” спрямо жалбоподателя в качеството му на „провинил” се адвокат.
Въпреки процесуалните неблагополучия свързани с развитието на дисциплинарното дело, Върховния касационен съд не следва да се произнася по наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с оглед искането, направено пред настоящата инстанция, за прекратяване на производството, поради наличие на изтекла възможно най-продължителна /абсолютна/ погасителна давност касателно възбуденото срещу жалбоподателя дисциплинарно преследване. Искането е основателно и следва да бъде уважено.
Това е така поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗА, дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението. В закона, са уредени и хипотезите за спиране и прекъсване на давността, за които, се прилагат разпоредбите на НК. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, която намира приложение и в дисциплинарното производство, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с повече от една втора давностния срок. В конкретният случай, дисциплинарното обвинение е повдигнато на адв. Д. за това, че като е употребил в частна жалба срещу разпореждане от 21. 07. 2008 год. по НОХД № 5279 / 2009 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав, изрази, отнасящи се до съдията-докладчик, е извършил съответни дисциплинарни нарушения посочени по-горе, като това е станало извън всякакво съмнение, когато частната жалба е била изготвена, а именно, на датата 07. 12. 2009 год. Едногодишният срок в рамките на който, спрямо касатора е следвало да бъде наложено дисциплинарно наказание, е изтекъл на 07. 12. 2010 год., а към датата 07. 06. 2011 год., е била изтекла възможно най-продължителна /абсолютна/ погасителна давност за реализиране на дисциплинарното преследване по отношение на жалбоподателя – адв. Д. от АК – [населено място].
При наличието на тези данни и направеното изрично искане дисциплинарното производство спрямо касатора да не продължава, настоящият състав с оглед задължението си да следи служебно за давността и правомощието си да прекратява производството, счита, че следва да отмени определението на ВДС с което на жалбоподателя е било отправено „лично предупреждение” и прекрати дисциплинарното производство, без по същество да обсъжда останалите наведени в жалбата доводи за допуснати нарушения при повеждане на дисциплинарната процедура и правилното приложение на материалния закон, както бе посочено и по-горе. По този начин ще бъде постановен съдебен акт в унисон на направеното искане и визираното в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 130, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ определение от 01. 04. 2011 год. постановено по дисциплинарно дело № 51 / 2010 год. /действителен 63 / 2010 год./ по описа на Висшият дисциплинарен съд на адвокатурата в РБ, с което на основание чл. 133, ал. 4 от ЗА на адв. К. Д. Д. от АК – [населено място], е отправено „лично предупреждение” и ПРЕКРАТЯВА воденото дисциплинарно производство.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.




2.