Р Е Ш Е Н И Е № 334 София, 21 октомври 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря: Мира Недева и в присъствието на прокурора: Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1114 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд. №168/2013 г. на Районен съд гр. Девин, образувано по искане на осъдения Т. С. К.. В съдебно заседание искането с оплаквания за нарушение на закона се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането основателно в частта, с която е направено оплакване за нарушение на закона относно наказанието конфискация. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 23.01.2014 г. постановена по нохд.№168/2013 г. на Районен съд гр. Девин, подсъдимият тогава К. е признат за виновен в това ,че в периода 31.12.2011 г. до 18.11.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице присвоил 30 488,61 лв., връчени в това му качество да ги пази и управлява, и присвоените пари са в големи размери, поради което и на основание чл.202 ал.2 т.1 НК вр. с чл.201 НК, вр. с чл.26 ал.1 НК вр. с чл.58 а НК вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години. На основание чл.202 ал.3 вр. с ал.2 т.1 НК подсъдимият е лишен от право да заема материално –отчетническа длъжност за срок от две години и осем месеца и е конфискуван собственият му лек автомобил м.”Ситроен С 5 ” с дк [рег.номер на МПС] . С присъдата е уважен граждански иск за имуществени вреди в полза на [фирма] Девин в размер на 30 488,61 лв., ведно със законната лихва и разноски . ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения К. : Единственото оплакване е за нарушение на закона при налагане на наказанието конфискация на лекия автомобил, при което според защитата доказателствата по делото сочели, че автомобилът е закупен от К. и съпругата му на 3.09.2012 г., т.е. категорично е семейна общност, а липсвали доказателства, че автомобилът е закупен със средства от престъпна дейност. На второ място липсвало произнасяне от съда дали конфискуваният автомобил е част или цялото имущество на осъдения. Твърди се също, че съдът дължи произнасяне при постановяване на конфискация по въпросите с какви средства са придобити имотите или движимостите . Доводите са основателни, материалният закон не е приложен правилно, но това е следствие от допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата по делото. Вярно е, че производството по делото е протекло по реда на Глава двадесет и седма, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК .Вярно е и че с протоколно определение от 23.01.2014 г. (л.148 и л.149 ) са обявени и приобщени събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. По отношение на наказанието конфискация обаче, в мотивите е възпроизведен единствено диспозитивът на присъдата, което сочи на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 НПК – липсват мотиви. За да се наложи наказание конфискация, следва да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства (в ДП има такива, а и са приобщени по делото), за имотното състояние на осъдения, за да се изведе имуществената основа, върху която то - наказанието, да се определи законосъобразно. Несъобразено е и обстоятелството, че осъденият е семеен и отношение има и чл.21 ал.1 СК (т.н. семейна общност), както и забраните по чл.45 НК. Липсват и съображения - цялото или част от имуществото на осъдения е конфискувана, определено имущество или част от него (чл.44 НК). Възможно е наказанието конфискация в конкретния случай да е правилно определено, липсата на мотиви за това обаче лишава Върховния касационен съд от възможността да извърши проверка по приложението на закона за определяне на едно от наказанията на осъдения К.. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановената присъда при съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, а искането за възобновяване основателно. Ето защо и на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда по нохд.№168/2013 г. на Районен съд гр. Девин и връща делото за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :