Р Е Ш Е Н И Е № 60211 гр. София, 03 февруари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 857 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Г. Ю. - защитник на подсъдимия И. Д. срещу решение № 214 от 29.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 328/2021 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение. Жалбата е основана на поддържано от касатора становище за допуснати при въззивното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и обусловена от тях явна несправедливост на потвърденото от въззивната инстанция наказание. Твърди се наличие на сериозни недостатъци в качеството на мотивите към оспореното решение, съществени процесуални нарушения при допускането, обсъждането и ползването на показанията на свидетелите Т., Б., С. и Д. при решаването на делото, необоснован отказ да се даде вяра на показанията на свид. Д. и на обясненията на подсъдимия, лишаване на подсъдимия от възможност да ангажира доказателства в полза на защитната си теза. Според защитника при извършването на огледа на мястото, на което е установено инкриминираното количество марихуана са допуснати сериозни нарушения на процесуалните изисквания, свързани с извършване на следственото действие в отсъствие на подсъдимия и липса на осъществен съдебен контрол, като същевременно настоява, че възражения в същия смисъл е направил и пред въззивния съд, но не е получил отговор. Претендира неспазване на законови изисквания при съставянето на протокола за доброволно предаване и обсъждане на съдържанието му превратно. Отправя в три алтернативни искания: за отмяна на решението и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия и за изменяване на решението с намаляване на срока на лишаването на подсъдимия от свобода и изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на това наказание, както и за отмяна на наложената глоба. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, изложените в нея възражения и подкрепящите ги доводи, както и направените алтернативни искания. В допълнение възразява, че обвинителният акт не е годен да изпълни отредената му процесуална функция, като не позволява на подсъдимия да узнае в какво е обвинен. Настоява, че с отказа на първостепенния съд да допусне поискания преразпит на свидетелите по делото практически е нарушено правото на защита на подсъдимия, защото липсват доказателства в подкрепа на обвинителната теза, която е изградена единствено на намерения върху установен на местопрестъплението домашен комбайн пръстов отпечатък. Възразява, че подсъдимият е бил намерен от полицейските служители не в участъка с наркотичните вещества, а в собствената на семейството му нива, отстояща от този участък на 150 - 200 метра, като в негово присъствие процесуални действия на мястото с наркотичните вещества не са били извършвани. Твърди, че според показанията на свидетелите А. и Д. при инкриминираните по делото събития с тях е имало трето лице, на което те са направили проверка по получен сигнал, а в показанията им пред съда информация за това лице не се съдържа. Според защитника чрез разпит на това трето, неизвестно до момента по делото лице е могло да се установи как са извършени действията по изземване на наркотичните вещества и комбайна с пръстов отпечатък и дали при тези действия е присъствал подсъдимия. Поддържа теза, че осъждането на подсъдимия е основано на едно единствено косвено доказателство, каквото се явява пръстовия отпечатък, установен върху дъното на домашния комбайн. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне без уважение на касационната жалба, доколкото оспореното с нея въззивно решение е правилно и законосъобразно, като излага детайлни съображения в тази насока. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 904039 от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 164/2019 г. състав на Благоевградския окръжен съд е признал подсъдимия И. А. Д. за виновен в това, че до 14:15 часа на 29.10.2018 г. в нива, намираща се в землището на [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 6540 грама коноп (марихуана), на стойност 39 240 лева, като наркотичното вещество е в големи размери, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, изр. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е постановил отлагане изпълнението на наказанието, свързано с лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. Извършено е разпореждане с веществените доказателства по делото, а с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия. С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изцяло потвърдена. Жалбата срещу това решение е неоснователна. Част от съдържанието й заемат твърде широко и неясно формулирани възражения, които не позволяват определяне на точния им обхват и обсъждането им по същество. Такива са възраженията за налични взаимно изключващи се твърдения в оспореното решение, за противоречиви правни изводи на въззивния съд, за допуснато решаване на делото при неизяснена фактология, съответно за неизвършване на необходими за разкриването на истината процесуално-следствени действия, за съществени процесуални нарушения при допускането и обсъждането на показанията на свидетелите Т., Б., С. и Д., за тенденциозност при воденето на досъдебното производство. Според чл. 347, ал. 1 НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като по този начин законодателят е подчертал значението, което има волята на оспорващата страна (изключая хипотезите по чл. 124 КРБ и по чл. 347, ал. 2 НПК). Израз на тази воля са съображенията на прокурора, респ. на касационния жалбоподател в полза на поддържаното касационно основание. Поради това е установено и изискването на чл. 351, ал. 1 НПК към съдържанието на касационната жалба то да включва посочване на това „в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят“. Когато страната спести усилия по изпълнение на това изискване, за върховната инстанция е невъзможно да спази предписанието на чл. 354, ал. 4 вр. чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК поради обективната липса на възражение. Изходът от такава процесуална ситуация е извършването на служебна проверка, която обаче извън хипотезите по чл. 124 КРБ и чл. 347, ал. 2 НПК (които в случая не са налице) е недопустима в касационното производство. Поради това е невъзможоно посочените възражения да получат отговор по касационен ред. Що се касае до все така неопределените оценъчни съждения за невярност на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка по случая, за неправилно кредитиране на показанията на свидетелите Т., Б., С. и Д. с доверие и претенцията, че натривките от ръцете на подсъдимия (при изследването на които са установени следи от канабис) и дактилоскопната следа от Д. върху иззетия от мястото домашен комбайн не показват причастност на подсъдимия към вмененото му престъпление, чрез тях касаторът практически е противопоставил субективната своя оценка и отношението си по тези въпроси срещу оценката, която въззивният съд им е дал. Така в жалбата е вложено очакване настоящата инстанция да отхвърли констатациите на САС за доказателствена значимост на установените следи и твърденията на посочените лица и да формира нови фактически констатации, съгласявайки се по тези въпроси със защитата. Както ВКС е отбелязвал и в други свои решения, меродавността на доказателствата и на доказателствените източници не подлежи на преобсъждане от касационната инстанция. Съдебните изводи относно качествените техни характеристики и способността им да подпомогнат процеса по сигурно установяване на фактите е от изключителната компетентност на първоинстанционния и на въззивния съд. Оставайки последователен в лаконичността си при съобщаването на възраженията си, защитникът твърди на следващо място, че съдържанието на обвинителния акт е неясно до толкова, че са били ограничени възможностите на подсъдимия за защита. В контекста на така определения от самия касатор логически минимум може да бъде отбелязано единствено, че съдържанието на обвинителния акт не страда от пороци, рефлектиращи по съществен начин върху правните възможности на подсъдимия за защита, включително липсват непълноти или противоречия, които да правят обвинението неясно до степен, отнемаща възможността на подсъдимия да узнае в какво е обвинен. Формулирано по избрания от прокурора начин, обвинението определя достатъчно ясно предмета на доказване от гледна точка на претендираното с обвинителния акт престъпление и участието на подсъдимия в него, като е осигурено на последния знание за съдържанието и естеството на обвинението и успешно са поставени основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Това е добре видно от цялостното участие на подсъдимия в съдебния процес и изричното му заявление в началото на съдебното следствие пред първостепенния съд, че разбира обвинението. Липсата на дължимите съгл. чл. 34 НПК мотиви към всеки съдебен акт или несъответствието на тяхното съдържание с изискванията на закона (чл. 305, ал. 3 НПК – по отношение на присъдата, респ. чл. 339, ал. 1 – 2 НПК по отношение на въззивното решение) винаги съставлява съществен процесуален порок, но в случая този проблем е неотносим към проверявания съдебен акт, противно на мнението на защитника. Мотивите на този акт имат съдържание, което недвусмислено показва, че е осъществен цялостен контрол над проверената присъда и пълноценно е изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическата нейна обоснованост. Те съдържат отговор на всички, изложени пред въззивния съд съществени възражения на страните, включително и срещу отказа на първостепенния съд да допусне преразпит на разпитаните до встъпването на адв. Ю. в съдебното производство свидетели. Отговорите са съдържателни, професионално обосновани, подчинени изцяло на регулиращите съответната преценка правни предписания. Аргументирани са обстойно всички аспекти на позицията на въззивния съд, както по фактите, така и по правото, като това е сторено по ясен, достъпен и разбираем начин. Мотивите не страдат от дефицит на съдебни аргументи и относно обективната субективната страна на деянието, както е преценил защитникът. Напротив, такива аргументи въззивната инстанция е изложила и те се съдържат на стр. 11 и стр. 12 от оспореното решение. Според касатора противоречива е позицията на въззивния съд относно фактите по случая, като макар да е заявил, че споделя установената от първостепенния съд фактическа обстановка и да я е възпроизвел в акта си, този съд е направил други фактически изводи. Във връзка с така направеното възражение може единствено да се отбележи, че формулирането на нови констатации по фактите, различни от заложените в първоинстанционната присъда, е типично апелативно по характера му правомощие, като се има предвид, че въззивният съд разглежда делото по същество. В случая обаче съставът на САС не е намерил основания да го упражни, като въз основа на ефикасно използване на възможностите, които предоставя апелативния контрол и професионално извършване на сериозна и задълбочена проверка по съществото на делото, този съд е достигнал до заключение, че валидно събраните по делото необходими, достъпни и достатъчни доказателства потвърждават фактическите изводи на окръжния съд относно съществените моменти от събитията, свързани с времето и мястото на престъплението, обстоятелствата, при които полицейският екип от РУ на МВР – [населено място] се е оказал на мястото, състава на този екип, начина, по който са се развили след това събитията и се е стигнало до задържането на подсъдимия, неговото поведение, извършения оглед и направените при него констатации и иззетите следи и вещи и резултатите от последващите експертни техни изследвания. С касационната жалба се възразява, че във въззивното решение липсва цялостен и съвкупен анализ на всички доказателства и източници на доказателства и посочване на причините, поради които при наличните противоречия между доказателствата едни от тях биват кредитирани с доверие, а други – не. Тези възражения са неоснователни. Прочитът на решението ясно показва съгласието на въззивния съд с направения от предходната инстанция доказателствен анализ. Този съд е бил изчерпателен при излагането на аргументите за усмотрението си, като е дал пълноценен отговор за причините, поради които е споделил подхода на първата инстанция по акредитиране с доверие на показанията на разпитаните по делото полицейски служители и е отказал да възприеме като достоверна предложената с обясненията на подсъдимия и предназначените да ги подкрепят показания на неговата майка (стр. 8-9 от въззивното решение), свързани с качеството на всяко от изложенията и съответствието му с други от събраните по делото доказателства. Правилността на съдебните съждения по тези въпроси се потвърждава и от наличните несъответствия между показанията на свид. Д. и обясненията на подсъдимия относно основен момент от техните твърдения, очевидно насочен да обясни механизма на попадане на пръстовия отпечатък на Д. върху дъното на домашния комбайн и на следите от марихуана по ръцете му – частта от изложенията им, в която всеки от двамата настоява, че полицейските служители са възложили на подсъдимия да вземе и да пренесе иззетите при огледа вещи. Като цяло, изводите му за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като е даден качествен отговор на проблема за връзката на подсъдимия с иззетото по делото количество марихуана. Изводът за такава връзка е изграден не на неограничено свободно усмотрение на съдилищата, както счита практически защитникът, а на стройна и логически изградена верига от доказателства, установяващи факта на установените по ръцете на подсъдимия следи от марихуана, наличието на такива следи по намерения на мястото домашен комбайн и дактилоскопната следа от пръст на подсъдимия върху тази вещ, факта на пребиваването на подсъдимия сред разположената за сушене и вече изкушена марихуана в местността до идването на полицейския екип, фактът на ползваното от него по това време предпазно облекло, поведението му по бързо оттегляне от мястото, долавяйки шума от приближаващи се хора, факта на установените на територията на местността, в която е била разположена сушащата се и изсушената вече марихуана средства за поливане, водещи именно до намиращият се в съседство имот на родителите на подсъдимия. Съставът на САС не е нарушил процесуалния закон, ползвайки като част от доказателствената маса протокола за доброволно предаване на работната престилка, с която подсъдимият е бил облечен, когато за пръв път е бил възприет от служителите на полицията в местността с разположена в нея за сушене и изсушена вече марихуана. Според защитника този протокол е незаконосъобразно съставен, като в него не е отразено къде е намерена престилката, описание на която той съдържа. Макар защитникът да не сочи закона, чийто правила счита, че са били нарушени при съставянето на протокола, следва да се отбележи в принципен план, че законът трябва да се съобразява в действията на съда и да се прилага от него като обективна даденост, без възможност да се доразвиват предписанията му. Наказателно-процесуалният кодекс регламентира съставянето на протоколите за извършените процесуално-следствени действия, сред които доброволното предаване на вещи и документи не фигурира. Протоколът за доброволно предаване е писмено доказателство за извършено от конкретно лице и по собствено негово желание предаване (на вещ, документ и пр.). Той не е доказателствено средство и няма процесуални правила, на които да е подчинено съставянето му. Интуитивните догадки относно логиката в действията на подсъдимия по доброволно предаване на работната престилка, с които е оспорено отразеното в този протокол, е невъзможно да се включат сред ползваните от съда методи и верига от съждения при решаването на делото, тъй като влизат в противоречие с основните правила на доказването, подменяйки обективното изследване и използване на доказателствата. Без връзка със съдържанието на оспорения въззивен акт се възразява, че САС не е отговорил на поставеното на вниманието му несъгласие на защитника с ползването на приложения към делото протокол за оглед и иззетото при това действие и инкриминирано по делото количество марихуана като част от доказателствената маса поради липса на осъществен предварителен или последващ съдебен контрол, както и поради отсъствието на подсъдимия от мястото при извършването на огледа. Възражението е коментирано и е получило необходимия точен и обоснован отговор на стр. 10 и стр. 11 от оспорения акт. Съдебният контрол се прилага при засягане на права на личността – правото на свобода, в случаите на засягане на неприкосновеността на жилището, на личния и семеен живот, на тайната на кореспонденцията, правото на труд и др., които са прогласени и защитени от КРБ и ЕКПЧ (виж напр. решения по делата К. срещу Франция, Клас и др. срещу ФРГ; Ф. срещу Франция). Засягането на тези права в досъдебното производство при прилагане на регламентираните в закона способи за събиране на доказателства, като претърсване, изземване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция, освидетелстване и др. без съмнение е поставено под съдебен контрол, като предприемането на тези действия изисква предварително съдебно разрешение или последващо одобрение в предвидените от закона случаи, за да не се стигне до необоснована принуда, а когато такава се налага, то тя да бъде пропорционална и ограничена до пределите на необходимото. За общия случай на оглед законодателят не е предвидил в НПК предварителен или последващ съдебен контрол. Това е така, защото при огледа поради неговото естество практически не се стига до упражняване на принуда и до ограничаване на законоустановени права и свободи. Негов предмет могат да бъдат разнородни обекти, като същността му обикновено предполага статично визуално изследване на обекта, достъпът до който или е неограничен (напр. местности) или доброволно е осигурен от правоимащия. Изключение е установено единствено при освидетелстване в хода на досъдебното производство, свързано с несъгласие на подлежащото на оглед лице (чл. 158, ал. 3-4 НПК). Без съмнение и при оглед е възможно да бъдат установени книжа и предмети от значение за разследването, които подлежат на изземване без съдебна санкция поради спецификата на условията, при които се извършва огледа, като най-често се предават доброволно от правоимащия. В конкретния случай за достъп до местността и извършване на огледа органите на досъдебното производство не са се нуждаели от предварително съдебно разрешение, нито от последващо одобрение на съставения от тях протокол, доколкото извършването на това действие, макар да е било съпътствано с изземване на вещи, е било насочено към местност в землището на [населено място] и не е било свързано с упражняване на принуда, нито с осъществяване на интервенция в нечии законоустановени права и свободи, в т.ч. и на подсъдимия, както настоява защитата. Без основание се твърди, че подсъдимият е бил лишен от възможност да ангажира доказателства в полза на тезата си за липса на връзка с намерените и иззети наркотични вещества и домашен комбайн, както и с мястото, на което те са намерени. Нито във въззивната жалба, нито впоследствие в хода на въззивното разглеждане на делото подсъдимият и/или защитникът му са правили доказателствени искания. Възможност за това са имали неограничена, като преди хода на съдебните прения изрично им е бил поставен въпрос от съда за доказателствени искания, на който те са отговорили отрицателно. Възражение срещу наложеното наказание е направено в контекста на претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения и предопределено от тях неправилно прилагане на материалния закон, каквито нарушения не бяха установени. Доколкото жалбата съдържа във финалната си част и искане за смекчаване на санкцията, което не е съпътствано от конкретни съображения, във връзка с него може да бъде отбелязано единствено, че с прилагането на опцията, предоставена от чл. 55, ал. 1 НК е проявена свръх снизходителност към подсъдимия от гледище на обстоятелствата, имащи действителна стойност на смекчаващи и обективната им оценка от гледище на изискванията на чл. 55, ал. 1 НК. Всяка по-нататъшна намеса в желаната от защитника насока би била в грубо противоречие с изискването на чл. 35, ал. 3 НК и с целите по чл. 36, ал. 1 НК. Предвид изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 29.06.2021 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 328/2021 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.