Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 22.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4178/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Г. Н. З. и И. Х. З. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 146 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 5844/15г. на Върховния касационен съд, І г.о. Молителите поддържат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са съществували преди постановяване на решението, но не са им били известни, поради което искат отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата изразяват становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Претендират разноски. С решение № 2342 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 12443/09г. на Софийския градски съд, ХІХ с-в, Ц. П. А. и А. Н. А., както и Г. Н. З. и И. Х. З. са осъдени да заплатят на основание чл.30, ал.3 ЗС на всеки един от ищците В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 10 385 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото. С въззивно решение № 1140 от 01.06.2015г. по гр.д.№ 481/18г. на Софийския апелативен съд първоинстанционното решение е отменено частично, като предявените искове срещу Г. Н. З. и И. Х. З. са отхвърлени. С атакуваното решение Върховният касационен съд, І г.о., е отменил въззивното решение в частта, в която отменено частично решение № 2342 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 12443/09г. на Софийския градски съд, ХІХ с-в, и са отхвърлени исковете с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта за разноските и вместо него е осъдил молителите Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на основание чл.30, ал.3 ЗС на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 5192,50 лв. за всеки, представляващи получени наеми за съсобствен имот за времето от 01.12.2006г. до 01.07.2009г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, както и по 1000 лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 01.12.2006г. до 31.07.2009г., а също и общо 2567 лв. разноски. За да постанови решението си, ВКС е приел, че страните са съсобственици на поземлен имот пл.№ 66, в кв.2 по плана на [населено място], м.”Н.-З. ф.”, заедно с построените в него петнадесет административни сгради, който имот е бил отдаден под наем през посочения период с договор от 01.12.2006г., сключен между [фирма] и част от съсобствениците на имота - Г. Н. З., И. Х. З., Ц. П. А. и А. Н. А.. Изложени са съображения, че независимо от обстоятелството, че договорът за наем е предхождан от решение на съсобствениците, взето с протокол от 30.11.2006г., след като договорът е сключен само от част от тях и само те са страна по наемното правоотношение, уговорките за начина на плащане обвързват само наемодателите и само те имат вземане от наемателя, като в този случай те дължат на основание чл.30, ал.3 ЗС припадащата се част от получения наем на другите съсобственици-ищци, притежаващи по 1/12 ид.част от имота. За да поискат отмяна на влязлото в сила решение молителите се позовават на обстоятелството, че след приключване на производството по делото са научили, че по изп.д.№ 18/09г. на ЧСИ М. К. ищецът В. И. Х.-длъжник по изпълнителното дело, с взискател [фирма], е направил възражение за прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД и е посочил като способ на изпълнение запор върху наема за припадащата му се 1/12 ид.част от процесния имот, както и че към момента на завеждане на делото ищецът С. Г. И. също е бил задължен към това дружество в размер на 32 451,41 лв., което е погасил, с което, според молителите, е направил своето прихващане. В подкрепа на твърденията си молителите са представили молба вх.№ 7219 от 03.10.2012г. от В. И. Х. - длъжник по изп.д.№ 18/2009г., с която е представил доказателства, удостоверяващи принадлежността на правото на собственост върху посочения имот, списък от фирми, които се намират в имота и заплащат месечен наем за ползването и като начин на погасяване на задълженията е поискал да бъде наложен запор върху наема за ползване на имота относно неговата 1/12 ид.част. Представено е и платежно нареждане от С. Г. И. в полза на [фирма] от 18.01.2013г. за сумата 32 451,41 лв. за погасяване на задължение по и.д.№ 17 на ЧСИ М. К.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: От данните по делото не може да се направи категоричен извод на молителите да са станали известни новите обстоятелства преди твърдяната от тях дата-13.06.2017г., респ. същите да са могли преди това да се снабдят с посочените писмени доказателства, поради което следва де се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т.е. факти които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното по време на висящността на делото, а втората – на новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени по време висящността на спора, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В случая от представените с молбата за отмяна писмени доказателства не се установяват твърдените от молителите нови обстоятелства, а именно извършени от ищците В. И. Х. и С. Г. И. прихващания по реда на чл.103 ЗЗД със сумите, които молителите са осъдени да им заплатят с атакуваното решение за посочения период. Молбата на В. Х. до частния съдебен изпълнител не представлява изявление за прихващане, каквото и не би могло да се извърши по този начин съгласно чл.104 ЗЗД, а с нея е посочен като изпълнителен способ запор върху дължимите суми за наем, които следва да му заплащат за в бъдеще от посочените в молбата четири търговски дружества /между които не е [фирма]/ и двама еднолични търговци, които по това време са ползвали имотите, като същата няма отношение към посочения в атакуваното решение период и за сумите, които молителите са получили от това дружество. Още по-малко твърдяното ново обстоятелство се установява от представеното с молбата за отмяна платежно нареждане. Ето защо тези доказателства не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да заплатят на всеки от ответниците по молбата В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 500 лв., а на Ц. П. А. и А. Н. А. по 1000 лв. разноски за адвокатски възнаграждения. Предвид неоснователността на възражението за недопустимост на молбата за отмяна направените от Ц. П. А. разноски в размер на 312 лв. за снабдяване на документи във връзка с него не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Г. Н. З. и И. Х. З. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 146 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 5844/15г. на Върховния касационен съд, І г.о., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК като неоснователна. О с ъ ж д а Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 500 лв. /петстотин лева/, а на Ц. П. А. и на А. Н. А. по 1000 лв./хиляда лева/ разноски. Р е ш е н и е т о е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: