О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1085 София, 04.12.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.10.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 454 /2012 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на В. К. К., А. К. Х. и Е. К. П., всичките в качеството им на правоприемници на починалия в хода на делото ищец -б.ж. на [населено място] С. К., подадена чрез пълномощника им адв.С.К. - АК С., против въззивно определение на Сливенския окръжен съд № 259 от 05.04.2012 год., по ч. гр.д.№ 204/2012 год., с което е потвърдено определение № 158 от 16. 01.2012 год., по гр.д.№ 6412/2010 год. на Сливенския районен съд за прекратяване, като недопустимо, производството по делото, в частта му по предявения срещу ЗК [фирма] иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, за сумата общо от 10 000 лева, поради липса на правен интерес за ищците. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за процесуална и материалноправна незаконосъобразност, пороци са обосновани с липса на въведена от законодателя процесуална пречка, ограничаваща правото на увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента,при успешно приключило производство по чл.45 ЗЗД и наличие на изпълнителен титул срещу последния, което разбиране, според изложеното, е и в пълно противоречие с постановеното в т.11 на ППВС № 7/77 год. за отсъствие на солидарност между ответниците по двата иска. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор поддържа, че значимият за изхода на делото въпрос на процесуалното право, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, който уточнен от настоящата инстанция, в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/9.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е за наличието на правен интерес за пострадалото от деликт лице, респ. за конституираните в хода на делото негови наследници, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, когато е уважен иска му по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на увреждането се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата, като същевременно се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като израз на визираното противоречие са посочени влезлите в сила решения на Сливенския окръжен съд № 11/02.03.2011 год., по гр.д.№ 430/2010 год. и на Софийски апелативен съд № 603/09.06.2009 год., по гр. д. № 209/2009 год.. Ответната по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания. Третото лице – помагач в процеса И. В. П., при участието на което е постановен обжалвания съдебен акт, не е взело становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, от категорията определения, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното определение на Сливенския районен съд за прекратяване на производството по делото по предявените от праводателя на настоящите частни жалбоподатели обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 10 000 лева, причинени му в резултат на виновно предизвикано от застрахования при ответника водач на моторно- превозно средство П., ПТП на 30. 01.2010 год., въззивната инстанция е възприел за основан на закона извода на първоинстанционния съд за недопустимостта им, поради липса на правен интерес за ищците от търсената по този ред защита. Позовавайки се на постановките в ППВС № 7/77 год. решаващият съд е мотивирал липсата на правен интерес, обусловил прекратяване на производството по делото, с наличие на съдебно признато на наследодателя им вземане по НОХД № 1376/2010 год. на СРС за обезщетяване на същите неимуществени вреди от прекия им причинител, на осн. чл.45 ЗЗД и отсъствието на създадена от законодателя процесуална възможност прякото право и деликтното право, принадлежащи на едно и също лице да бъдат упражнени в съотношение на кумулативност. Следователно решаващите мотиви в обжалвания съден акт позволяват да се приеме, че поставеният от частните жалбоподатели въпрос на процесуалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – основна обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение на същия е в отклонение от задължителната практика на ВКС – ТР № 2/2010 год. от 06.06.2012 год. по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, с което съществуващото в практиката на съдилищата противоречие е преодоляно, обуславя приложението на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно горецитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС с упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното, тъй като от различните им основания следва, че при отсъствие на разпоредена от закона тяхна поредност или връзка помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, тези права съществуват успоредно, без да са взаимно изключващи и се погасяват в един и същи момент с реално плащане на присъденото на пострадалия обезщетение за възмездяване в пълен обем причинената му вреда. Следователно, доколкото изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на носителя на тези субективни права и по действащото ни право законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща увреденото лице при успешно приключило производство по чл.45 ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, то искът на наследодателя на частните жалбоподатели по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е допустим и при уважен срещу последния иск по чл.45 ЗЗД. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при всеки осъдителен иск, който законът допуска правният интерес се презюмира със самото му предявяване. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на частните жалбоподатели, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 930 лв., своевременно поискани и доказани, като реално заплатени, с приложените 3 бр. договори за правна защита и съдействие: № [ЕГН]/12.04.2012 год.; № [ЕГН]/ 12.04.2012 год. и № [ЕГН]/12.04.2012 год. и платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС д.т. за частното производство. Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 259 от 05.04.2012 год., по ч. гр. д.№ 204/ 2012 год., с което е потвърдено определение на Сливенския районен съд № 158 от 16. 01.2012 год., по гр.д.№ 6412/2010 год.. ОТМЕНЯ въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 259 от 05.04.2012 год., по ч. гр. д.№ 204/2012 год., с което е потвърдено прекратително определение на Сливенския районен съд № 158 от 16. 01. 2012 год., по гр.д.№ 6412/2010 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по неговото разглеждане. ОСЪЖДА ЗК [фирма], със седалище [населено място] да заплати на В. К. К., А. К. Х. и Е. К. П. общо сумата 930 лева/ деветстотин и тридесет лева лева/, направени от тях деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С. К. от по 300 лв./ триста лева/ и внесена д.т. по смета на ВКС в размер на 30.00 лв./ тридесет лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: