Ключови фрази
Частна касационна жалба * установяване истинността или неистинността на документ * допустимост на иск * правен интерес


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 168

Гр. София, 20.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.04.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1084/18 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. З. срещу въззивното определение на Окръжен съд Бургас по ч.гр.д. №1531/17 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване като недопустимо на производството по заведения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл.124, ал.4, пр.1 ГПК. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му.

Ответникът по частната касационна жалба [фирма] оспорва допускането й до разглеждане, а по същество я намира за неоснователна.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното определение противоречи на опр. по ч.гр.д. №5864/13 г. на ВКС, трето г.о. по въпроса за допустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК, когато ищецът обосновава правния си интерес с възможността да се позове на съдебното решение в бъдещ процес, в който ще бъде разрешен спор относно други правоотношения, различни от тези, предмет на висящ или приключил спор / арг. от ТР №5/12 г. ОСГТК/ - осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Допълнителното основание по т.3 не е обосновано със специфичните му предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г., а с доводи за неправилност на обжалваното определение, които ВКС не разглежда в това производство.

По допускане на обжалването на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното определение с посоченото определение на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, ВКС намира следното: За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска, въззивният съд е приел, че ищецът не е обосновал правния си интерес от воденето му. По делото няма фактически твърдения, че между главните страни са налице правоотношения, които да налагат установяване на твърдяната неистинност на процесния документ – констативен протокол, подписан от служители на ответника и от ищеца, като пазач на проверения обект. Това, че протоколът е използван като доказателство по друго дело, между други страни / ответното дружество и дружеството – работодател на ищеца/ и последното вече няма възможност да оспори истинността на този документ, а следва да търпи последиците от влязлото в сила спрямо него решение, с което е прието, че дължи суми, въз основа на констатациите в констативния протокол, не обосновава правния интерес на ищеца от заведения срещу [фирма] иск по чл.124, ал.4 ГПК. Това, че дружеството – работодател на ищеца ХК [фирма] го е подканило да установи неистинността на този документ под угрозата на правни действия, които ще предприеме срещу него, също не обосновава правния му интерес от иска. Конкретен иск на ХК [фирма] срещу ищеца не е предявен, а видът му може да бъде само предполаган, за разлика от предпоставките, при които е постановено опр. по ч.гр.д. №5864/13 г. на ВКС, трето г.о. - там ищецът е обосновал правния си интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК със свой различен, но конкретен иск срещу пълномощника по сделката.

ВКС намира, че соченото противоречие е налице: в опр. по ч.гр.д. №5864/13 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че правният интерес може да се мотивира и с наличието на други правоотношения и когато тези правоотношения не са предмет на висящо дело, ищецът има правен интерес от предявения установителен иск за неистинност на документ. В случая там ищецът е загубил правото да се позовава на неистинността на документа в процеса относно връщането на заетата сума. Той обаче може да установи неистинността на документа с оглед бъдещия процес за вреди срещу пълномощника.

В настоящия случай ищецът не е бил страна по воденото от дружеството – ответник в това производство и дружеството – работодател на ищеца, дело по иск с пр. осн. чл.422 ГПК. С оглед признатото в този процес задължение към [фирма] на работодателя на ищеца и използвания като доказателство там констативен протокол на „В и К”, подписан от ищеца, работодателят го е уведомил, че ще предяви срещу него иск за вреди, вследствие на подписания протокол. Така ищецът обосновава интереса си от предявяване на иска по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на подписания от него частен документ. В подкрепа на тези твърдения е и представеното уведомително писмо до ищеца от неговия работодател.

ВКС по същество на частната жалба намира, че изложените от ищеца твърдения са достатъчни, за да обосноват интереса от водене на иска по чл.124, ал.4 ГПК с оглед бъдещ процес за вреди срещу ищеца, основан на подписания от него констативен протокол на [фирма]. В този смисъл са още опр. по ч.гр.д. №5171/15 г. на първо г.о. и по ч.гр.д. №6505/14 г. на първо г.о. на ВКС. Въззивното определение, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на действията по разглеждането му.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1531/17 г. от 29.01.18 г.

ОТМЕНЯ това въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционнното определение на районен съд Б. по гр.д. №7681/16 г. от 7.07.17 г., за прекратяване на производството по иска.

Връща делото на районен съд Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: