Р Е Ш Е Н И Е № 400 гр. София, 02 ноември 2023 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Росица Славова, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 792/2023 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест срещу присъда от 19.12.22 г., постановена по внохд № 3315/2022г. по описа на Софийски градски съд. В протеста се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон,а по делото са налице достатъчно доказателства за това,че алкохолът в кръвта на водача е установен в съответствие с изискванията на Наредба№1 от 19.07.17г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн.ДВбр. 61/2017г.). (Наредба № 1) Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изтъкнатите в него доводи. Подсъдимият и защитникът му молят за оставяне в сила на атакуваната присъда. Оспорват протеста. Защитникът намира, че е налице основателно съмнение за „ манипулация“ по отношение на водача А., като е възможно да са били засечени проби за друг водач, поради което пледира за оставяне в сила на оправдателната присъда на градския съд. Подсъдимият Б. А., в лична защита, заявява че не е извършил деянието. В последна дума моли за оставяне в сила на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С атакуваната пред ВКС присъда от 19.12.2022г. по внохд № 3315/22, Софийският градски съд е отменил изцяло постановената от Районен съд - София по нохд № 9983/20г. първоинстанционна присъда и вместо нея е признал подс. Б. И. А. за невиновен в това, че на 01.12.2019г., около 23,50ч. в гр. София е управлявал МПС - лек автомобил марка „*****“, модел ***, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1, 49 на хиляда, установено по надлежния ред-техническо средство „Алкотест – Дрегер – 7410+“, № ARSM-0073, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Въззивната присъда е подписана с особено мнение от член на състава и съдия - докладчик по делото. Тя е постановена във второ по ред въззивно производство, образувано след възобновяване на наказателното производство от Софийски апелативен съд с Решение № 245 от 15.08.2022 г., с което предходно въззивно потвърдително решение, постановено по внохд 0 996/21г., е отменено. По реда на възобновяването делото било върнато на въззивния съд с указания за събиране на допълнителни доказателства във връзка с изясняването на обстоятелството за концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения А., поради това, че съдът е основавал изводите си на основата на концентрацията на алкохол не в кръвта, а в издишания въздух от дееца. В решението, с което САС е възобновил наказателното производство изрично са отхвърлени възраженията на защитата за нарушаване на реда в Наредба № 1 във връзка с обективната възможност за изследване с доказателствен анализатор (вж. л. 26 на гърба от н.д. № 556/22г. по описа на САС). Дадено е единствено указание за назначаване на токсикологична експертиза, която да даде научно обоснован отговор на въпроса на колко минимално установими промили в кръвта съответства измерената в издишания въздух алкохолна концентрация. Предмет на редовния инстанционен контрол е първоинстанционна присъда, с която подсъдимият А. е бил признат за виновен в това, че на 01.12.2019 г. в около 23:50 часа в гр. София, на ул. "Околовръстен път" срещу ТЕЦ - Л. с посока на движение към ж. к. Люлин управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“, модел „***“ с регистрационен номер ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,49 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ № ARSM-0073 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С присъдата на осн. чл. 343б, ал.1, вр. 57, ал. 2 НК, вр. чл. 54 от НК на подсъдимия А. е наложено наказание една година лишаване от свобода, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване, както му е наложено и наказание „глоба“ в размер на 500 лева. На основание чл. 59, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“, времето на задържане за срок от 24 часа по ЗМВР на 02.12.2019г. На основание чл. 343г, вр. 37, ал. 1, т. 7 от НК районният съд е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 01.12.2019 година. При извършената касационна проверка, ВКС намери, че касационният протест е основателен. Присъдата на въззивната инстанция е постановена при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК – превратно и избирателно са ценени доказателствата, а изводът за липса на обективна съставомерност по чл. 343 б, ал.1 от НК е неубедително защитен. Съдебният акт не е съобразен с изискванията на чл. 339, ал.3 във връзка с чл. 305, ал. 3 НПК, постановен е в нарушение на основни принципи на наказателния процес – по чл. 13 и чл.14 от НПК, както и в разрез с изискванията на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК – за внимателна проверка на всички събрани по делото доказателства – както на обвинителните, така и на оправдаващите дееца. За да оправдае подсъдимия А. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК градският съд е приел, че не са установени по несъмнен начин съставомерни признаци от обективна страна на деянието – неговото точно време, а „..оттам и невъзможността да се установи по несъмнен и категоричен начин, че посочената от държавното обвинение концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,49 на хиляда е отчетена вследствие на извършена по надлежния ред тестване на подсъдимия А.. (л. 86, абзац 2 от внохд № 3315/22г. на СГС). Генералното фактическо обстоятелство, на което градският съд в мнозинството му, е основал посоченото си по - горе заключение, се изразявало в констатацията му, че е налице разминаване в отразения в АУАН час на проверката и пробата ( 23, 50 ч.) с този (22, 49 ч.), посочен в приложената разпечатка от техническото средство. Заради това разминаване, съдът е направил няколко извода: а) че е налице съмнение доколко приетият и вписан час в съставените документи е точния час на осъществяване на инкриминираното деяние; б) противоречието в доказателствения материал относно точното време пречи да се установи по категоричен и несъмнен начин, че отразеният тест № 1435 в съставения АУАН е относим за подсъдимия А.; в) не било ясно дали посоченият в паметта на устройството час на проверката ( 22, 49ч.) не се отнасял до друго лице, тъй като данните на анализатора „Алкотест 7410“ (дата и час) са въведени от лице от състава на МВР; г) не е спазен надлежният ред при установяване на концентрацията на алкохол с процесното техническо средство, тъй като не е установен точният час на тестването на подсъдимото лице; д) налице е липса на фактическо единство между правно значимите за предмета на доказване факти; е) налице неустановеност във времето на извършване на тестването;; ж) налице е нарушение на изискването концентрацията на алкохол да бъде установена по надлежния ред; з) обективно не са положени необходимите усилия от страна на полицейските служители при наличие на хипотеза на неприемане на резултатите от техническото средство, да бъде осигурен доказателствен анализатор, за да се установи по надлежен начин концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимото лице. Детайлното посочване на съображенията на контролирания съд илюстрира вътрешната и логическата противоречивост на тезата му за обективна несъставомерност на деянието. Констатираното от него противоречие в часа на извършване на проверката в АУАН и техническата разпечатка не водят нито до съмнение в часа на проверката, нито до отпадане на обективен признак от състава, така че правилното приложение на материалния закон да обуславя оправдаваното на подсъдимия. В процесуален план, когато инстанция по същество, каквато е несъмнено СГС, констатира противоречия по фактите, е задължена по силата на чл. 305, ал. 3 от НПК да обоснове съображения кои доказателствени материали възприема и кои не, така че да е ясно кой факт се приема за установен и кой – не. Ако съдът е счел, че е изправен пред съществено противоречие, то е следвало ясно да посочи кой от двата писмени източника кредитира и кой от тях – не. На следващо място, по никакъв начин, съдът не е обосновал защо намира така посоченото противоречие за „съществено“, т.е. по какъв начин се отразява на въпросите, които са основна задача за решаване в наказателния процес – налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли то виновно от него. Друг е въпросът, че за да стигне до всичките по - горе изводи, съдът е игнорирал изяснените от него самия факти относно това, че несъмнено подсъдимият е шофирал, че несъмнено е бил проверен с техническо средство, което е отчело употреба на алкохол; че е отказал кръвна проба; че токсикологичната експертиза е дала заключение за минимално измерената концентрация на алкохол в кръвта на водача, определящо съдържанието на алкохол в кръвта му чрез измерването му в издишания въздух от него би била съответно 1,41 на хиляда (при грешка 5%) или 1, 37 на хиляда (при грешка от 8%). Вътрешната противоречивост на мотивите на съда и неубедителността на изводите му ясно е видима – от една страна съдът е приел без критика фактите, които се изясняват от писмените и гласните докателствени източници и касаят авторството на деянието, неговото време – като календарна дата, мястото на извършването му и хронология по проверката до отказа на дееца да предостави кръвна проба за изследване, а от друга – приел е неизяснено от него противоречие за решаващо и опровергаващо посочените и кредитирани от него доказателствени материали. Лишено от формална логика е и съждението, че съмнението в часа на проверката води до нарушение на изискването концентрацията на алкохол да бъде установена по надлежния ред, защото двете предпоставки са от различно естество. Часът на проверката е факт/обстоятелство, което подлежи на изясняване чрез всички допустими и годни доказателства и доказателствени средства, т.е. е обстоятелство, относимо към дейността по установяване на фактите. Нарушението на реда за надлежно установяване на концентрацията на алкохол е въпрос по приложението на правото, а не по установяване на фактите. Изцяло на предположение се основава и изводът, че не било ясно дали посоченият в паметта на устройството час на проверката ( 22, 49ч.) не се отнасял до друго лице, т.е. че проверката е била насочена и осъществена към неустановено лице. Тези въпроси никога не са били предмет на доказателствено търсене от инстанциите по фактите, за тях отсъства обективна доказателствена основа, поради което този извод е напълно произволен. В противоречие с фактите по делото ( а и с част от решаващите изводи на САС по н.д. № 556/22г.) са съображенията, че обективно не са положени необходимите усилия от страна на полицейските служители при наличие на хипотеза на неприемане на резултатите от техническото средство, да бъде осигурен доказателствен анализатор, за да се установи по надлежен начин концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимото лице. Съдът е придал на констатираното от него противоречие в писмените доказателства (АУАН и разпечатка от техническо средство) решаващо значение, каквото те не притежават. Вярно е, че времето е елемент от обективната страна на деянието, но часът на извършването му в определени случаи – не. Затова съдът е дължал отговор ( при изяснено авторство, дата на деянието и при отсъствие на нарушения по Наредба № 1) как този елемент се отразява на обективната страна на деянието и решаващ ли е въобще до такава степен, че да се изключи тя. Освен това е необходимо да се посочи, че приетото за съществено противоречие, довело до съмнение/неяснота, не е от значение дори в контекста на правото на подсъдимия на справедлив съдебен процес и в частност на правото му да бъде в подробности информиран за обвинението срещу него, доколкото в обвинителния акт е отразено, че проверката за алкохол с техническо средство е извършена на 01.12.2019г, около 23,50 ч., т.е. в приблизителен часови диапазон около 23, 50 часа. Срещу тези факти подсъдимият и защитата му са развили защитната стратегия и именно по тях се е осъществявало и наказателното производство. С оглед на това, не може да се отправят и критики за осъждане на подсъдимия от районния съд по непредявено по надлежния ред обвинение, с което е било нарушено правото му на защита. Затова, предложената от решаващия съд аргументация в дефинитивен план, че не е налице обективна съставомерност на деянието поради неустановеност на точния час на деянието, поради противоречие по този въпрос в част от писмените доказателства, е фрагментарна, неубедителна и логически противоречива. По тези съображения настоящият състав приема, че въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който да извърши аналитична дейност на доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК - без превратното интерпретиране на част от доказателствените източници и без едностранчивата им интерпретация, при игнориране на друга част от тях. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 173/19.12.22г., постановена по внохд № 3315/2022г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВ