6 Р Е Ш Е Н И Е № 447 София, 02.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1182/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 667 от 30.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Д.В. като процесуален представител на Г. П. Т. на въззивно решение на Врачанския окръжен съд с № 225 от 07.06.2010 год., постановено по гр.дело № 671/2009 год., с което са обезсилени решения от 24.03. и 09.06.2009 год., постановени по гр.дело № 493/2005 год. на Белослатинския районен съд, поради недопустимост на искането за обезсилване на спогодба и е прекратено образуваното производство по чл.349, ал.6 ГПК. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не се е съобразил с обстоятелството , че решението от 24.03.2009г. е влязло в сила и е извън предела на осъществявания въззивен контрол на решението от 09.06.2009г.; че съдебната спогодба в делбеното производство има не само силата на договор, но и силата на съдебно решение, поради което за същата са приложими правилата на ГПК-чл.288 ал.7, относно обезсилване поради неизпълнение на задължението за заплащане на определеното парично уравнение. Ответникът по касация П. Г. Ф. не взема становище по въпроса за основателността на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 667 от 30.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280,ал.1,т.3 ГПК касационното обжалване с оглед обобщаване на съдебната практика за действието на спогодбата в делбеното производство и способите за развалянето й. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е за делба на прекратена поради развод на страните съпружеска имуществена общност. По образуваното гр.д.№ 493/2005год. с решение № 18/10.02.2006год. Белослатинският районен съд е допуснал делба между страните при равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки съделител. Втората фаза на делбеното производство е приключила с решение № 69/10.05.2007 год., с което имотът е възложен на съделителя Ф., като същият е осъден да заплати на съделителката Т. за уравнение на дела й сумата 4 090,10 лева. Движимите вещи също са поставени в дял на Ф., като е осъден да заплати на Т. за уравнение на дела й от движимите вещи сумата 537,00 лева. Решението по извършване на делбата в частта, касаеща недвижимия имот, е обжалвано от Г. Т. и пред въззивната инстанция е образувано гр.д.№ 672/2007 год. по описа на ВрОС. В съдебно заседание на 17.10.2007год. страните са постигнали спогодба, по силата на която недвижимият имот остава в дял и изключителна собственост на П. Ф., който се задължава да изплати на Г. Т. за уравнение на дела й от този имот сумата 15 000 лева. Врачанският окръжен съд е одобрил спогодбата и е обезсилил решението на Белослатинския районен съд в частта, в която П. Ф. е осъден да заплати на Г. Т. за уравнение на дела й сумата 4 090,10 лева в сроковете по чл.288, ал.6 от ГПК. На 31.10.2008 год. Г. Т. е поискала от Районен съд [населено място] да приеме, че на основание чл.349, ал.6 от ГПК решението за възлагане на имота на П. Ф. се е обезсилило по право и да бъде изнесен имота на публична продан. С решение от 24.03.2009 год., постановено в делбеното производство по гр.д.№ 493/2005 год., Районен съд [населено място] е обезсилил по право "решение /спогодба/" от 17.10.2007 год. по гр.д.№ 672/2007 год. на Врачанския окръжен съд за възлагане на недвижимия имот на П. Ф..Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. С последващо решение № 143/09.06.2009 год. съдът е възложил недвижимия имот на Г. П. Т., като същата е внесла по сметка на съда за уравнение дела на П. Ф. сумата 5182,00 лева. По жалба на П.Ф. против решение № 143/09.06.2009 год. е образувано по описа на ОС Враца гр.дело № 671/2009 год. С атакуваното решение на ОС Враца № 225 от 07.06.2010 год. са обезсилени решения от 24.03. и 09.06.2009 год., постановени по гр.дело № 493/2005 год. на Белослатинския районен съд, поради недопустимост на искането за обезсилване на спогодба и е прекратено образуваното производство по чл.349, ал.6 ГПК. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че депозираната „молба” от Г. Т. от 31.10.2008 год. за „обезсилване” на спогодбата между страните от 17.10.2007 год. по гр.дело № 672/2007 год. на ВрОС поради неплащане на дължимите по нея 15 000 лева, е процесуално недопустима, тъй като спогодбата има договорен характер и неизпълнението на поети по нея задължения подлежи на разваляне по реда на чл.87, ал.3 ГПК, а не по реда на чл.288, ал.7 ГПК/отм./, респ. по реда на чл.349, ал.6 ГПК. Приел е също, че макар и решението от 24.03.2009г. да не е предмет на въззивното производство, доколкото между него и последващото решение е налице връзка на обусловеност и липсва друг процесуален ред за отстраняване нарушенията на първоинстанционния съд, то същото следва да се обезсили в рамките на висящото производство по жалба против второто решение. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: В процесния случай касационното обжалване е допуснато с оглед обобщаване на съдебната практика за действието на спогодбата в делбеното производство и способите за развалянето й. По своята правна същност съдебната спогодба в делбен процес, по силата на която от един недвижим имот съсобствениците обособяват реални дялове и ги разпределят помежду си, е двустранен договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците – съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор. Сключената спогодба има конститутивен ефект, който настъпва с постигане на съгласието между страните, обективирано в полагане на подпис под спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда. В трайната съдебна практика е прието, че с този договор може да се постави в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за изплащане на уравнение на дела на другия съсобственик, какъвто е настоящия случай. С процесната спогодба, делът от съсобствения имот на съделителя, настоящ касатор, е трансформиран в предмет на отделно право на собственост. Съделителят Ф. е получил целия имот, и тъй като стойностно нахвърля неговия дял, срещу дела на другия съделител, той е поел задължение за заплати неговата парична равностойност. При неизпълнение на поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да иска разваляне на договора за делба /съдебната спогодба/, до размера на неговия дял и това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Касае се до възникнали възмездни двустранни облигационни отношения с предмет недвижим имот. Делбеният акт, като способ за прекратяване на съсобствеността, е многостранен и това произтича от едновременното съществуване на множество взаимно свързани права на собственост върху една вещ.С оглед на това няма спор в теорията и практиката, че когато спогодбата противоречи на закона или го заобикаля, или са налице условията на чл. 26 ЗЗД тя е нищожна, може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД, или да бъде развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на поетите с нея задължения. Недопустимо е обаче да се иска обезсилване на спогодбата по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), тъй като този ред се прилага само за съдебната делба, а не и за делба, която е приключила със съдебна спогодба. За същността на съдебната спогодба са дадени разяснения с т. 8 от ППВС № 7/73 г. ,което не е загубило сила и в което изрично е прието, че постигнатата в производството за делба спогодба е двустранен договор, който може да бъде развален поради неизпълнение единствено по реда на чл.87 ЗЗД. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че въззивното решение е постановено при наличието на основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на фактическите констатации и до неправилни правни изводи. Съображенията за това са следните: В процесния случай в съответствие с горното разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е изложил съображения за неприложимост на нормата на чл.288 ал.7 от ГПК. В нарушение на закона обаче не е зачел стабилитета на влязлото в сила решение от 24.03.2009г. Макар и порочно /недопустимо/ това решение поражда по правило всички присъщи на решението правни последици. Само когато основанието за недопустимост на решението води едновременно и до неговата нищожност, решението като нищожно е лишено от правен ефект. В процесния случай макар и недопустимо, решението е действително и отстраняването му от правния мир по правило става по пътя на обжалването пред горестоящата инстанция или по реда на извънредните средства за отмяна на влезли в сила порочни съдебни решения. След като са изтекли сроковете за обжалване и страните са проявили процесуално бездействие , отмяната на решението, макар и порочно, не може да бъде постигната. В такива случаи решението е или става неотменимо и чрез отмяната по извънредните способи. Неотменимостта на решението стабилизира окончателно неговите правни последици като заздравява порочното решение. С оглед гореизложеното, а и при съобразяване и на обективните и субективни предели на въззивното обжалване, възможността за отмяна на решението от 24.03.2009г. е вече преклудирана. Стабилизираното решение по правни последици се приравнява на решение по чл.288 ал.7 от ГПК/отм/. Затова с обезсилването на спогодбата е възстановена висящността на делбения процес във втората му фаза - по извършването, тоест обезсилването предпоставя необходимостта от завършващата фаза на делбения процес и осъществяване крайната цел - ликвидиране на спорната съсобственост чрез постановяване на ново решение по извършване на делбата. В подкрепа на горния извод са и разрешенията, дадени с ТР№1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г. Предвид изложеното неправилен се явява изводът на съда за недопустимост на решенията от 24.03. и 09.06.2009 год., постановени по гр.дело № 493/2005 год. на Белослатинския районен съд, поради недопустимост на искането за обезсилване на спогодбата, и за прекратяване на образуваното производство по чл.349, ал.6 ГПК. С оглед гореизложеното атакуваното решение като неправилно следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за извършване на проверка досежно правилността на решението от 09.06.2009 год. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение на Врачанския окръжен съд с № 225 от 07.06.2010 год., постановено по гр.дело № 671/2009 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: