4 Р Е Ш Е Н И Е № 60 С., 17.03. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 4474/2013 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1229 от 06.12.2013 г. по касационна жалба на К. Д. К. чрез пълномощник адвокат В. Ф. - Р. адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 298 от 16.04.2013 г. по в. гр. дело № 265/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 2238 от 21.12.2012 г. по гр. дело № 7017/2012 г. на Русенски районен съд в частта относно определите мерки за ползване на семейното жилище и вместо това ползването на семейното жилище - апартамент № 3, находящ се на [улица], вх. 1, ет. 2, [населено място] е предоставена на М. Г. К.. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното състояние на страната. Въпросът е поставен, тъй като въззивният съд е отказал да приеме представени от жалбоподателя писмени доказателства - епикризи относно здравословното му състояние и това на неговата майка, като е приел, че не се касае до доказването на нововъзникнали обстоятелства, които да не са могли да бъдат представени в първата инстанция. Според разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховния касационен съд с решение по гр. дело № 1295/2009г., четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения - неприети писмени доказателства за новонастъпили обстоятелства относно здравословното състояние на жалбоподателя, което се е отразило на правилността на извода, на кого от двамата съпрузи следва да се предостави ползването на семейното жилище с оглед критериите на чл. 56, ал. 5 СК. Ответницата М. Г. К. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Съдът определил мерките относно ползването на семейното жилище като е приел, че жилището е придобито по време на брака между страните в режим на съпружеска имуществена общност; състои се от стая, дневна и кухня на площ 60,48 кв. м.; че по време на фактическата раздяла, а и от преди това, апартаментът се е ползвал от съпругата и понастоящем вече пълнолетната дъщеря на страните, тъй като жалбоподателят преобладаващо е живял на лозето; че обемът на семейното жилище и предвид запазените права за пълнолетната дъщеря на страните върху една от стаите не позволява същото за бъде разпределено за съвместно ползване между бившите съпрузи, поради което се е позовал на влошеното здравословно състояние на съпругата с призната инвалидизация 98% увреждане без чужда помощ, приел е, че влошеното здравословно състояние на майката на жалбоподателя, за която се е грижел в [населено място], не му дава предимство в конкуренцията за ползване на семейния апартамент, поради което е предоставил ползването му на М. Г. К.. Във въззивната инстанция, жалбоподателят К. Д. К. е представил писмени доказателства - епикризи за здравословното си състояние, които удостоверяват факти, настъпили при подаване на въззивната жалба - двукратна хоспитализация на жалбоподателя за периода 15.01.2013 г. - 25.01.2013 г. и 14.02.2013 г. - 17.02.2013 г. за белодробно заболяване (пневмония в дясно, окончателна диагноза - карценом на долен лоб на десен бял дроб с плеврален излив), бронхологично изследване и компютър томографско изследване. От съдържанието на епикризите не може да се направи извод, че констатираното заболяване има давност, т. е. че се касае до заболяване, което е било известно на жалбоподателя по време и до приключване на производството пред първа инстанция, от което следва, че доказателствата носят характеристиките на нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК от значение за делото. Отказа на въззивния съд да приеме посочените доказателства, от значение за изхода на делото в конкуренцията между страните по претенциите им за предоставяне ползването на семейното жилище е съществено процесуално нарушение на чл. 266, ал. 2 ГПК, отразило се й на крайния извод при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище. Съдът е лишил жалбоподателя от възможността да представи доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното му състояние - критерии по чл. 56, ал. 5 СК, от който съдът се ръководи при разрешаването на спора за ползването на семейното жилище. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 298 от 16.04.2013 г. по в. гр. дело № 265/2013 г. на Русенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ