7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 23.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 1847/2021 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 256 от 27.04.2021 г. по в.т.д. № 168/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 260406 от 20.11.2020 г. по т.д. № 1846/2019 г. на Софийски грдаски съд, Търговско отделение, VI-14 състав. С първоинстанционното решение застрахователното дружество е осъдено на основание чл. 520, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Гаранционен фонд сумата от 388 153.50 лв., представляваща дължими за м. юни 2019 г. вноски за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в определен с решение на КФН № 100/24.01.2019 г. размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 342.43 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.08.2019 г. до 12.09.2019 г., ведно с разноски по делото.
В жалбата се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че в полза на застрахователното дружество не са възникнали вземанията, предмет на съдебното му възражение за прихващане. Сочи се, че сключените застрахователни договори от името на еднолични дружества с ограничена отговорност след смъртта на едноличния собственик на капитала им, съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвиждаща прекратяване на дружествата със смъртта на едноличните собственици на капитала, са недействителни, като се акцентира, че съдът не е обсъдил довода на ответника, че ликвидаторите на така прекратените дружества нямат правомощието да преценят да се противопоставят ли или да потвърдят така сключените застрахователни договори, тъй като не се касае за сделки, обслужващи производството по ликвидация, нито за такива, сключени от лица без представителна власт. Според касатора, съдът е оставил без коментар доводите му, че не се касае за висяща недействителност на сделки, подлежащи на потвърждаване, а за изначална нищожност, нито се касае за сделки, спрямо правните последици на които намира приложение чл. 301 ТЗ. Касаторът излага съображенията си в подкрепа на тезата, че се касае за изначална нищожност на договорите, в съответствие със задължителните указания, дадени в т. 2 на Тъкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно се излагат съображения за неправилност на извода на въззивния състав, че оспорването от застрахователя на собствената му отговорност за репариране на щетите, извършено до плащането на застрахователното обезщетение, представлява елемент от фактическия състав на регресното вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5 КЗ. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на разноски в полза на касатора за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право; 2. Недействителни ли са и какъв е видът на недействителността на сделките, които са сключени от името на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) след прекратяването му поради смърт на едноличния собственик на капитала и преди назначаването на ликвидатор, когато дружеството не е разполагало и не са били вписани в Търговския регистър органи на управление; 3. Съществува ли правна възможност за ликвидатора да потвърди, включително чрез непротивопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, сделки, сключени от името на дружеството от лице без представителна власт след прекратяване на дружеството и преди назначаването на ликвидатор, в случаите когато тези сделки не са насочени да обслужват ликвидацията по смисъла на чл. 268, ал. 1 ТЗ; 4. Недействителна ли е и какъв е видът на недействителността на сделката, която е сключена от името на физическо лице след смъртта му; 5. Съществува ли правна възможност за потвърждаване на сделка, сключена при липса на правосубектност, и от кого и 6. Узнаването от страна на застрахователя на обстоятелства, изключващи неговата отговорност и ангажиращи тази на Гаранционен фонд, което узнаване е настъпило след „уреждане на щетата“ (плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение), изключва ли възникването за същия на регресно право по чл. 499, ал. 5 КЗ спрямо Гаранционен фонд.
По първия формулиран въпрос касаторът се позовава на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, основана на следните решения на ВКС: решение № 115 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2150/2017 г., IV г. о., решение № 28 от 06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г., II т. о., решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г., I т. о. и решение № 97 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г., IV г. о., а за всички останали въпроси, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е., че е налице допълнителният селективен критерий за досъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, без да навежда конкретни обосноваващи го твърдения.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд, [населено място], в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 450 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 520 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел за безспорно установено, че ответникът дължи на ищеца вноските по чл.520, ал.1 КЗ за м.юни 2019 г., в общ размер на 388 153.50 лв., както и обезщетение за забава за периода от 12.08.2019 г. до 13.09.2019 г. в размер на 3 342.43 лв. За безспорно е прието, че в срока на действие на застрахователните договори са настъпили застрахователни събития и ответникът е заплатил дължимите застрахователни обезщетения на трети ползващи се лица в посочените от ССЕ размери.
Апелативният съд е приел, че предмет на правния спор между страните във въззивното производство е основателността на процесуалните възражения за прихващане на ответника с активните му насрещни вземания за главници в размер на 347 429.73 лв. и законна лихва в размер на 40 748.68 лв., с вземането на ищеца по предявените искови претенции, в каквато насока са всички изложени правни доводи във въззивната жалба.
Въззивният съд е намерил за основателно възражението на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като неправилно не е допуснал своевременно поискани и относими доказателствени средства, които са своевременно отстранени от въззивния съд, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Позовал се е на служебно изисканите справки от НБД „Население“, от които се установява, че Г. А. Б. – управител и едноличен собственик на капитала на „Л Транс-2013“ ЕООД, Ш. С. М. – управител и едноличен собственик на капитала на „Про карс 1“ ЕООД, и Е. М. К. са починали преди сключването на застрахователните договори, обективирани в процесните застрахователни полици.
За неоснователно е счетено възражението на ответника за непълен доклад по делото, предвид липсата на конкретни доказателствени искания. Апелативният съд е намерил за неоснователно и възражението за нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД на застрахователните договори на В. З. Вайтишев, К. Б. Х. и К. О. Г.. Изложил е съображения, че застрахователят не може да оспорва автентичността на подписите на другата страна, поради липса на правен интерес, а освен това, застрахователят е приел плащането на застрахователната премия, осчетоводил е застрахователните полици и е изпратил данните в Информационния център към Гаранционен фонд. Съдът се е позовал и на т.2в от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС.
По същите съображения, за неоснователни са приети и възраженията за нищожност на застрахователните договори с „Нели и ко“ ЕООД, „Ауто угур“ ЕООД, „Вагос 15“ ЕООД, „Про карс 15“ ЕООД, „Сибах“ ЕООД и „Авери 3“ ООД, които също не били подписани от законните представители на застрахованите лица. Освен това, съдът е констатирал, че липсват и доказателства, че подписите под застрахователните полици не са на законните им представители.
Въззивната инстанция, позовавайки се на мотивите към т. 2а от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и не настъпват правните последици на този вид недействителност, е приела за неоснователни и възраженията за нищожност на застрахователните договори, поради липса на подпис на застрахованите лица – Т. С. К., „Ауторо“ ЕООД, „Карауторент“ ЕООД, „Транспорт страйнатате“ ЕООД, „Гого транс 2015“ ЕООД, „Кантон транс“ ЕООД, М. Й. М., „Вида ауто“ ЕООД, „Ро транс 1“ ЕООД и С. Х. Х..
Като неоснователни са отхвърлени от въззивната инстанция и възраженията на ответника за нищожност на застрахователните договори, сключени от „Л транс – 2013“ ЕООД и „Про карс 1“ ЕООД, защото едноличните им собственици на капитала са починали преди сключване на процесните договори. В тази връзка решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че със смъртта на едноличния собственик на капитала не се прекратява по закон едноличното дружество с ограничена отговорност, поради възможността за продължаване на неговата дейност от наследниците му по закон, на основание чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, а освен това, едноличното дружество с ограничена отговорност не загубва своята правосубектност, докато не бъде заличено от Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Въззивният съдебен състав е застъпил становището, че при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, с оглед законодателните рестрикции от управлението на автомобил без наличието на такава застраховка (спиране от движение и глоба) и при липса на данни, че такава вече е била сключена, винаги е налице застрахователен интерес, затова е отхвърлил основаното на чл.349, ал.2 КЗ възражение на застрахователното дружество.
Оплакването на въззивника за неосъществена преценка на данните по делото, че юридическите лица не са осъществявали реална търговска дейност, е отхвърлено по съображения, че по делото такива твърдения и данни няма, а то е и ирелевантно за сключването на застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на предмета на делото, апелативният съд не е преценявал по същество възражението на ответното застрахователно дружество за нищожност на застрахователния договор, сключен от Е. М. К. - едноличен собственик на капитала на „Адика ВД“ ЕООД.
По тези съображения, въззивната инстанция е заключила, че процесните застрахователни договори са валидни, поради което няма насрещно вземане на застрахователя от Гаранционния фонд за възстановяване на сумите, заплатени за обезщетяване на вредите от настъпването на застрахователни събития.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационо обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, основан на твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите за изначална нищожност на застрахователните договори с „Л Транс-2013“ ЕООД и „Про Карс 1“ ЕООД, тъй като към датата на сключване на застрахователните договори тези дружества са били прекратени на основание чл.157, ал.1 ТЗ, не съответства на мотивите към атакувания съдебен акт. От тях е видно, че решаващият съдебен състав се е произнесъл по посочените доводи и възражения, като е приел за валидни застрахователните договори с посочените търговски дружества, чийто управители и еднолични собственици на капитали са починали преди сключването им. Становището е основано както на законовата възможност за продължаване на дейността на ЕТД /чл.157, ал.1, пр.последно ТЗ/, така и на съществуващата правосубектност на ЕТД до заличаването му от ТРРЮЛНЦ. Анализът на мотивите към въззивното решение не сочи и на допуснато от решаващият състав отклонение от практиката на ВКС, вкл. тълкувателна, по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК.
Вторият и третият въпроси не съответстват на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд не е обсъждал валидността на застрахователните договори, сключени от името на починали собственици на капитала на предходно посочените застрахователни договори в контекста на хипотетичната възможност ликвидаторът да се противопостави на договорите на основание чл.301 ТЗ, нито възможността договорите да бъдат потвърдени от ликвидаторите през призмата на ограниченията по чл.268, ал.1, изр.2 ТЗ. Отделно, в случая не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като принципен отговор на тези въпроси се съдържа в т.2б от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, в което не се прави разграничение за недействителността на застрахователните договори, сключени от името на дружество без представителна власт, в зависимост от вида на дружеството.
Четвъртият и петият въпроси са основани на доводите на касационния жалбоподател за липса на формирана воля на въззивния съд във връзка с възражението на застрахователя, че застрахователната полица със застраховащ Е. М. К. е изначално нищожна на осн. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, без възможност за саниране. Същевременно, тези въпроси са основани и на оплаквания за правно необоснован, неправилен извод на съда. Въпросите са хипотетични, тъй като апелативният съд не е преценявал по същество възражението за нищожност на такава полица, по силата на която да е застрахована гражданската отговорност на К., приемайки, че К. е едноличен собственик на капитала на ЕТД „Адика ВД“ ЕООД, а застрахователната полица с това ЮЛ не е включена в предмета на делото /не е предмет на възражението за прихващане/. Доколко правилно е посочено наименованието на ЕТД, чийто едноличен собственик на капитала е бил Е. К., е без значение за изхода на делото.
Последният правен въпрос, свързан с приложението на чл.499, ал.5 КЗ, не може да предпостави допускането на касационно обжалване, тъй като в мотивите към атакуваното решение не е формирана правна воля за темпоралните граници, в които отричането от застрахователя на неговата отговорност да съставлява оспорване на задължението, заявено пред ГФ и дали това оспорване е възможно след „уреждане на щетата“. В случая, изходът на делото по възражението за прихващане е обусловен от решаващата правна воля на съда, че процесните застрахователни договори са валидни и затова няма насрещно вземане на застрахователя от ГФ за възстановяване на сумите, заплатени за обезщетение на вредите от настъпили застрахователни събития.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. От съдържанието на въззивното решение не се установява да е налице особено тежък порок, изразяващ се в грубо нарушаване на правилата на формалната логика или явно нарушение на закона.
Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване, като в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от НЗПП.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 от 27.04.2021 г.по в.т.д. № 168/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |