Р Е Ш Е Н И Е № 49 Гр. София, 15 юни 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Ил. П. и след становище на прокурора от ВКП, К. Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 224/20 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане на задочно осъдения С. Т. Т., чрез упълномощения му защитник адв. А. М.-С., за възобновяване на н.о.х.д № 43/2017 г. , по описа на Софийски градски съд, НО, 24 състав и отмяна на постановената по същото дело присъда №72/16.03.2017 г., влязла в сила на 24.01.2018 г., с която Т. е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим, за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. В молбата за възобновяване се сочи, че производството по делото е протекло изцяло без участието на осъденото лице, което не е било информирано за провеждането му и е узнало за това при задържането му в [населено място], Нидерландия, във връзка с Европейска заповед за арест/ЕЗА/,издадена спрямо него от българската държава, с цел изпълнение на влязлата в сила задочна присъда. Защитата сочи, че искането за възобновяване е допустимо, като подадено в 6-месечния срок по чл.423, ал.1 от НПК, считано от датата на узнаване от страна на осъдения за воденото наказателно производство /16.09.2019 г./, както и от фактическото предаване на лицето на българската държава, което е осъществено на 21.02.2020 г. Отделно, в искането се сочи и основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като подробно се мотивира наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, към които препраща тази разпоредба. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият Т. и упълномощеният защитник, адв. М.-С. поддържат искането за възобновяване по изложените в същото съображения. Защитата се позовава на стриктното процесуално поведение на осъдения по време на производството във връзка с издадената ЕЗА пред съда на Нидерландия, от което извежда липсата на опасност от укриване или извършване на престъпление от негова страна, в случай на възобновяване на производството по делото. Отделно акцентира върху трудовата му заетост и уседналост в чуждата държава, на добрите му характеристични данни и на представената от неговия баща декларация, който му предоставя собственото си жилище за ползване и декларира, че ще го подпомага финансово. С оглед изложените факти, застъпва становище, че при възобновяване на делото на осъдения следва да се определи мярка за неотклонение, която не включва ограничаване на неговата свобода. Осъденият поддържа лично искането да се възобнови производството по делото, като заявява, че е извършил престъплението, за което е осъден под въздействието на наркотични вещества. Представителят на Върховна касационна прокуратура, пред ВКС застъпва становището, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено, поради това, че неучастието на осъдения в наказателното производство е било поради липса на информираност от негова страна за воденото спрямо него наказателно производство. Едновременно счита, че с възобновяването на делото, спрямо Т. следва да се определи мярка за неотклонение „задържане под стража“, като се отчетат предходните му осъждания и трудностите, които органите на досъдебното производство и на съда са срещнали при намирането и призоваването на лицето. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване на основание задочното провеждане на наказателното производство, при условията на чл.423, ал.1 от НПК е процесуално допустимо, като подадено от лице, което е активно легитимирано за това, /осъдено задочно с влязла в сила присъда, която е акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419 ал.1 от НПК/, без негово участие, в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК. Постановената задочна присъда спрямо осъдения С. Т., №72/16.03.2017 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 24 състав, е потвърдена с въззивно решение № 564/14.12.2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, НК, 1-ви състав, което не е обжалвано по касационен ред в 15-дневен срок от получаване на уведомлението за изготвянето му, поради което е влязла в сила на 24.01.2018 г. По делото е представена ЕЗА, издадена от българската държава за задържане на С. Т. с цел предаването му за изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по влязлата в сила присъда. Във връзка със същата ЕЗА, осъденият Т. е предаден на българските власти, като фактически предаването е извършено на 21.02.2020 г., когато лицето е приведено в Затвора –гр. София. Искането за възобновяване на делото е постъпило в СГС на 25.02.2020 г., което е в рамките на шест-месечния срок от датата на фактическото предаване на лицето по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК, поради което е допустимо да бъде разгледано . Разгледано по същество, искането е и основателно по следните съображения: От материалите по делото се установява, че наказателното производство, приключило с влязлата в сила присъда е било образувано на 18.02.2016 г., на осн. чл.212, ал.2 от НПК, със съставяне на протокола от провеждане на първото неотложно следствено действие, разпит на свидетел – очевидец, с което е започнало досъдебното производство. Същото е водено срещу осъдения С. Т. за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК, който към датата на образуването му е бил с неизвестен настоящ адрес. В хода на досъдебното производство по делото С. Т. не е бил установен и намерен, за да бъде призован с цел извършване на процесуално-следствени действия с негово участие. Т. не е бил намерен на известните адреси, установени от Националната база данни „Население“ / постоянен и настоящ/, /жилищен адрес/, както и не е бил установен в местата за задържане и лишаване от свобода, съгласно изготвените официални справки от компетентните органи. От приложената справка относно задграничните пътувания на осъдения са били установени данни за напускане от Т. на пределите на страната на 07.05.2010 г. през ГКПП Аерогара София, без данни за обратното му завръщане към процесния период. В хода на досъдебното производство Т. е бил обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 110/2016 г. на СДВР и телеграма № 17566/18.04.2016 г. на ГДНП, поради невъзможността да бъде установено местоживеенето му на територията на страната, за да бъде призован. Поради ненамирането на лицето, с цел привличането му в качеството на обвиняем, с постановление от 16.12.2016 г. на ст. разследващ полицай, на същия е бил назначен служебен защитник, адв. А. А.. Постановлението за привличане на С. Т. в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, с дата 13.10.2016 г. е предявено на служебния защитник адв. А., като привличането е било извършено в отсъствието на обвиняемото лице, при условията на чл.269, ал.3,т .2 от НПК. С протокол за предявяване на разследването от 16.12.2016 г., материалите от проведеното разследване са предявени на служебния защитник на обвиняемия, адв. А., при условията на чл.206, вр. чл.269 от НПК, в отсъствието на обвиняемото лице. След приключване на досъдебното производство по отношение на С. Т., от прокурор при СГП е бил внесен обвинителен акт, с който същият е бил предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК относно това, че на 17.02.2016 г., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], на спирка на градски транспорт отнел чужда движима вещ, мобилен телефон , марка „марка“, модел „модел“, на стойност 175 лв., от владението на И. П. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив. Съдебното производство по делото пред първата съдебна инстанция е проведено изцяло в отсъствието на С. Т. и с участието на служебно назначения му защититник, като съдът е намерил, че са налице условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б.“а“ от НПК за разглеждане на делото без участието на подсъдимия. В тази връзка Градският съд се е позовал на данните по делото, че Т. не е бил намерен на известния настоящ адрес, съгласно изготвената актуална адресна справка от НБД „Население“, като призовката е била получена от неговия баща, Т. К. Т., който се е явил в съдебно заседание на 22.02.2017 г. и е заявил, че подсъдимият се намира в чужбина и той от една година няма връзка с него. Както и на приложената справка от Началника на сектор ПКП при 06 РУ-СДВР относно това, че общодържавното издирване, за което Т. е бил обявен по досъдебното производство продължава, но към този момент е безрезултатно, на справката от отдел БДС към СДВР, МВР, съгласно която Т. е напуснал пределите на страната на 13.07.2016 г. през ГКПП К. шосе и липсата на данни да се е завръщал обратно. Съдебното производство е приключило с присъда №72/16.03.2017 г., постановена на 16.03.2017., с която Т. е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим, за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198,ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. Присъдата е постановена в отсъствието на подсъдимия и в присъствието на служебния му защитник, адв. А.. По въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия Т. е било образувано в.н.о.х.д. № 910/2017 г., по описа на Софийски апелативен съд. Въззивното производство по делото е проведено изцяло в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269 от НПК и с участието на служебния му защитник, като подсъдимият Т. не е присъствал в съдебното заседание по делото 23.11.2017 г., тъй като не е бил намерен на известния по делото адрес за да бъде призован, не е бил установен в местата за лишаване от свобода и задържане, както и не е бил намерен при проведеното общодържавно издирване, за което е бил обявен с бюлетин № 110/2016 г. на СДВР. Въззивното производство е приключило с решение № 564/14.12.2017 г., с което присъдата на СГС е била потвърдена изцяло. Подсъдимият не е бил уведомен лично за въззивното решение, като призовката за изготвянето му е била получена от служебния му защитник, адв.А.. Решението на САС не е било обжалвано и присъдата е влязла в сила на 24.01.2018 г. Във връзка с изпълнението на влязлата в сила присъда е била изготвена ЕЗА, в изпълнение на която осъденият Т. е бил задържан на територията на Нидерландия и на 21.02.2020 г. приведен в РБългария и задържан в Затвора – гр. София. От изложеното относно хода на цялостното наказателно производство по делото, приключило с влязлата в сила присъда №72/16.03.2017 г., по описа на СГС, в сила от 24.01.2018 г. се изяснява, че причината за неучастието на осъдения Т. в провеждането му се дължи на липсата на информираност относно воденото спрямо него наказателно производство, в досъдебната му и съдебна фази, както и за предаването му на съд по конкретно обвинение, без връчване на препис от обвинителен акт и без надлежно уведомление относно датите на съдебните заседания. Правото на лицето на лично участие във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл.6, т.1, вр. т.3, б.”с”, „d” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ,като разглеждането на делото в негово отсъствие се явява нарушение на принципа за справедлив съдебен процес. С цел да не се допуска нарушение на този фундаментален принцип, в действащата редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК е закрепено правото на задочно осъденото лице, на повторно разглеждане на делото с негово участие, освен в случаите когато след предявяване на обвинението спрямо него се е укрил и не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК / отм. чл.254, ал.4 от НПК / относно връчване на обвинителен акт и информиране за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие, при наличието на съответните законови предпоставки или след изпълнението на тази процедура осъденият не се е явил за участие в производството без уважителна причина . Липсата на информираност за С. Т. относно воденето и приключването на досъдебното производство и за последващото му предаване на съд по конкретно обвинение и за образуваното спрямо него съдебно производство изключва тезата, че поведението му по неучастие в наказателното производство е недобросъвестно и осъденият сам се е лишил от това право. При установеното относно пълна липса на уведомление за приключването на досъдебното производство и за образуването и провеждането на първоинстанционното и въззивно съдебни производства спрямо осъдения Т. са налице законовите предпоставки за уважаване на направеното искане за възобновяване на наказателното дело, с оглед лишаването му от право на лично участие в наказателното производство и защита по негов избор. При установената пълна липса на информираност за провеждане и приключване на цялостното наказателно производство и направения в тази връзка правен извод за нарушено право на лично участие в процеса, от което осъденото лице не се е лишило съзнателно, производството спрямо него следва да бъде възобновено като законова компенсация за нарушените му права в процеса. С оглед изложеното, налице са предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на н.о.х.д № 43/2017 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 24 състав и за отмяна на постановената по същото дело присъда №72/16.03.2017 г., влязла в сила на 24.01.2018 г. и въззивното решение № 564/14.12.2017 г., на Софийски апелативен съд, като делото се върне за ново разглеждане на досъдебното производство, когато за пръв път в хода на разследването е допуснато процесуалното нарушение и е започнало задочното производство. Задочното разглеждане на делото е от фазата на досъдебното производство, поради което след отмяна на постановените съдебни актове на двете съдебни инстанции, делото следва да се върне на прокурора за извършване на съответните процесуално-следствени действия с участието на осъдения. Заявените претенции в искането за възобновяване, които са относими към хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, не следва да бъдат обсъждани, поради наличието на предпоставките за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК. По отношение на осъдения Т., в хода на наказателното производство по н.о.х.д № 43/2017 г. , след постановяване на присъдата е била взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“, на осн. чл.309, ал.2 от НПК. В настоящото производство, в съответствие с разпоредбата на чл.423, ал.4 от НПК, спрямо С. Т. следва да се определи мярка за неотклонение „задържане под стража”, с цел да се обезпечи безпрепятственото провеждане на възобновеното наказателно производство. Основание за това са данните относно предходната му съдимост, включваща многократни осъждания, както и данните по делото, че продължителен период от време преди задържането и предаването му на българските власти е пребивавал на територията на чужда държава, където трайно се е установил и не е могъл да бъде намерен за да бъде информиран за провеждането на наказателното производство. Декларираното от неговия баща предоставяне на жилище и финансова помощ са ирелевантни към поведението на осъденото лице и опасността от укриване, поради което не могат да обусловят определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо него. По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК и чл.423, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д № 43/2017г., по описа на Софийски Градски съд, НО, 24 състав като ОТМЕНЯВА постановената по същото дело влязла в сила присъда №72/16.03.2017 г., и решение № 564/14.12.2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, НК, 1-ви състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от Софийска градска прокуратура – от стадия на провеждане на разследването. ОПРЕДЕЛЯ по отношение на С. Т. Т. мярка за неотклонение „задържане под стража”, на осн. чл.423, ал.4 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: