Ключови фрази
Договор за изработка * възражение за прихващане * невиновна невъзможност за изпълнение


7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
София, 10.09.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 150/2009 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД “Б.” АД, гр. П. против въззивно решение на П.ския апелативен съд № 97 от 09.07.2008 год., по т.д.№ 897/2007 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е осъден касатора, като ответник, да заплати на “В. П. Х.”АД, гр.П., на осн. чл. 266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 10 000 лв. и е оставено в сила решението на П. окръжен съд № 43/13.06.2007 год. по т.д.№ 9/2006 год., в останалата му осъдителна част за сумата 1 000 лв., двете суми, представляващи част от дължимото по договор за изработка от 21.01.2004 год. възнаграждение в общ размер на 49 991 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 08.09.2005 год. до окончателното им изплащане, както и направените от ответника деловодни разноски за двете инстанции, възлизащи на 2 130 лв..
С касационната жалба е релевирано оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, който порок е обоснован с несъответствие на изградените от въззивния съд фактически изводи със събраните по делото доказателства, с допуснато нарушение на материалния закона- чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 и сл. ЗЗД и на съществените процесуални правила, свързани с преценката на събрания доказателствени материал, с необходимото съдържание на мотивите на постановения съдебен акт и със съдебното възражение за прихващане –чл.221 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на спора по същество от настоящата инстанция.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, но не е взела становище в производството по чл.290 и сл. ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, намира:
Касационното обжалване по приложно поле е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 586/2009 год., на състав на второ търговско отделение на ВКС, с което въпросът за допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт е преклудиран. /Посоченият за приложим допълнителен критерий е преди дадените с т.2 на ТР № 1/19. 02.2010 год. задължителни указания във вр. със същия./.
Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право - за обхвата на задължението на изпълнителя по договор за изработка за точно престиране на дължимия трудов резултат при наличие на последващо изменение на първоначално поставеното за изпълнение задание е в противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която е решение № 2834/74 год.на І г.о. на ВС.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение по предявения частичен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД до размера на сумата общо от 11 000 лв., въззивната инстанция е счела за безспорно твърдяното в исковата молба неизпълнение на поетото от ответника задължение за заплащане остатъка от дължимото възнаграждение по валидно сключен между страните на 21.01.2004 год. договор за изработка на 3 бр. шприц форми за изделие “Х.”, възлизащо на 60% от общо договорената сума.
Изложени са съображения, че доколкото от 01.09.2004 год. изработените изделия са били пуснати в редовно производство, то с фактическите действия по получаването им възложителят, в чието държане се намират същите, дори и да е отказал подписване на протокол за изричното им предаване, всъщност е приел и одобрил, като отговарящ на поръчаното престирания му от изпълнителя трудов резултат, поради което при отсъствие на надлежно и своевременно направено възражение за неточно изпълнен договор, насрещното му задължение за заплащане пълния размер на уговореното възнаграждение е станало изискуемо и може успешно да бъде претендирано чрез иск за реално изпълнение, по арг. от чл.264 ЗЗД.
Позовавайки се на внасяни неколкократно от възложителя в рамките на определения срок за изпълнение изменения в детайлите на първоначално даденото задание, с цел оптимизиране процеса на производство, решаващият съд е отрекъл да е налице виновно поведение на изпълнителя, което единствено да е обусловило безспорно забавената престация на изработеното изделие.
При обосноваване на този си извод П.ският апелативен съд се е позовал на приложения по делото протокол № 31/ 23.07.2004 год. и на неоспорените протоколи за извършени към 01.09.2004 год. множество проби на отделните шприц-форми, както и на експертното заключение на в.л. С. по допуснатата и изслушана допусната единична съдебно - техническа експертиза, според което внесените корекции, поради значимостта им са пряко дали отражение на времето за изработка на поръчаните изделия, увеличавайки продължителността му.
Въз основа на така приетите за установени факти въззивният съд е изградил краен правен извод, че доколкото причина за настъпилата забава в изпълнението не е поведените на ищеца, като изпълнител, то в полза на възложителя не е възникнало и вземане за неустойка, съобразно неустоечната клауза на т.3, р.VІ от процесния договор, за периода 04. 11.2004 год. - 27. 04. 2005 год., с което при направеното в производството по делото възражение за прихващане от страна на последния да може успешно да бъде компенсирано насрещното вземане на ищеца за остатъка от неплатеното възнаграждение, предмет на иска.
Решението, в частта му, с която, поради отсъствие на виновна длъжникова забава е прието за неоснователно въведеното от ответника в производството пред ПОС правопогасяващо възражение за прихващане до размера на сумата 10 000 лв. е неправилно.
Не е съществувал спор в процеса и е установено от събраните по делото доказателства, че по силата на валидно сключен на 21.01.2004 год. договор за изработка с предмет – изготвяне с материали на изпълнителя на три броя шприц форми за изделие “Х.”- седалка -SEAT ; облегалка – BACK и носач на облегалка – LID, ТДБ.”ООД, като възложител, чийто правоприемник, съгласно решение от 29. 12.2005 год., по ф.д.№ 129/99 год. на ПОС, по силата на настъпило преобразуване е настоящият касатор, е поел задължение да заплати на изпълнителя В.” АД, гр.П. възнаграждение в размер на 42 600 евро с ДДС, с левова равностойност 83 317 лв..
Безспорни по делото са и фактите, че по силата на т.ІІІ.2 от договора, на изпълнителя авансово са заплатени 40% от уговореното възнаграждение, като остатъкът от 60% е останал неиздължен от възложителя, който поддържа възражение за неточно изпълнен договор.
Наред същото, в хода на делото пред ПОС е въведено и възражение за прихващане, основано на кредиторовото вземане за неустойка за забава от 10 000 лв., произтичащо от клаузата на т.3, раздел VІ от процесния договор. Същевременно размерът на същата за визирания от ответника период от 35 166.50 лв., по заключение на изслушаната съдебно - икономическа експертиза надхвърля сумата 11 000 лв., предмет на предявената частична искова претенция, основана на чл. 266, ал.1 ЗЗД.
Следователно основният спорен въпрос по делото се свежда до причината за изпадане на изпълнителя в забава, с оглед въведеното от него възражение за невиновна невъзможност да изпълни в рамките на уговорения срок, поради внесени от възложителя корекции в първоначално даденото задание - арг. от чл.81, ал.1 ЗЗД.
Видно от съдържанието на договорната клауза на т.2, раздел ІV-ти от процесния договор страните са постигнали изрично съгласие относно начина на удължаване срока на изпълнение при внесени от възложителя корекции в конструктивната документация.
Следователно, освен, че по делото, съобразно установената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./доказателствена тежест, липсват ангажирани доказателства за двустранно подписани между съконтрахентите споразумения, обуславящи удължаване на срока за изработване на поръчаното, поради наличие на договореното условие, то обстоятелството, че съгласуваните промени, обективирани в двустранно подписаните протоколи от 19.07.2004 год. и № 31/ 02. 08. 2004 год. касаят, както това изрично е посочено в съдържанието на отделните документи, самите шприц - форми, като изделие, а не конструктивната им документация, или промяна в отделните първоначални детайли и са обусловени от констатирани при извършваните проби забележки в изработеното, изключват, по арг. от чл. 63 ЗЗД, да е налице добросъвестно поведение на изпълнителя и като не е съобразил, горното въззивният съд е изградил необосновани и лишени от основание в закона фактически и правни изводи.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е както съществуващата разлика в самият уговорен в р.ІІ т.2 от договора срок за осъществяване на първите проби и реално извършените такива на отделните шприцформи, материализирани в приложените по делото писмени доказателства- двустранно подписани протоколи, останали необсъдени от въззивната инстанция в нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, така и заключението на изслушаната тройна съдебно – техническа експертиза, допусната поради оспорване на единичната, като непълна и несъобразена с писмените доказателства по делото.
Според данните от заключението на тройната специализирана експертиза, единственото направено до крайния срок за изпълнение – 30.06.2004 год., изменение в първоначалното задание за изработване на процесните шприц-форми, по взаимно съгласие на страните, е обективирано в двустранно изготвен от същите протокол с дата 23. 03. 2004 год., като именно с него се сочат за окончателно утвърдени конструктивните чертежи на компютърните тримерни модели и детайли „носач”, ”облегалка” и „седалка” за стол „Х.”.
Следователно, доколкото тази дата е поставила началото на визирания в р.ІІ , т.1 от договора краен срок за престация на изработеното, а следващото релевантно за направеното от изпълнителя възражение, изменение в първоначалното задание е извършено, според вещите лица, по отношение само детайла „облегалка на 23. 09.2004 год., т.е. след горепосочения срок, то не е налице законово основание да се приеме, че забавата на длъжника е невиновна – арг. от чл.81, ал.1 ЗЗД.
Или от обстоятелството, че по силата на чл.258 ЗЗД в обхвата на основното задължение на изпълнителя по договор за изработка е да изработи точно поръчаното, съобразно указанията и проектите на поръчващия, без недостатъци и в срок, следва, че безспорно установената единствено по причина на ищеца забава от около 127 дни, се явява е достатъчна, за да обуслови поставяне в тежест на последния предвидените с договорената неустоечна клауза неблагоприятни правни последици.
В съответствие с изложеното и на осн. чл.291, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита за правилно възприетото в решение на ВС, І –во г.о. № 2834/74 год. разрешение, според което несъобразяване на всички обстоятелства, свързани с общата пригодност на възложената работа, с оглед естеството и, съставлява лошо изпълнение на договора или може да обуслови извод, че той изобщо не е изпълнен.
Отделен в случая е въпросът, че по силата на законовото правило на чл.260 ЗЗД в тежест на изпълнителя е и да уведоми поръчващия и за негодността на проекта, при констатирано несъответствие между даденото задание и очаквания от последния резултат от изработеното, поради което само простото констатиране на дефект във възложеното задание е правно ирелевантно и не обуславя освобождаване на длъжника от отговорност.
Същевременно, доколкото от данните от заключението на тройната съдебно –техническа експертиза, което настоящият съдебен състав изцяло възприема като обективно и пълно, множеството недостатъци, установени в изработените изделия при осъществените производствени проби се дължат или на допуснати технически неточности на изработката на самата шприц- форма, или на дефекти на механичната част на същите, твърдяната причинна връзка между поведението на възложителя и забавеното изпълнение, при отсъствие на доказателства, опровергаващи тези констатации по предвидения в ГПК ред, е останала недоказана.
С оглед гореизложеното, въззивното решение на П.ския апелативен съд, като неправилно следва да бъде отменено за разликата над 1000 лв. и поради основателност на съдебно предявеното възражение за прихващане на сумата 10 000лв., исковата претенция за разликата до 11 000 лв., да бъде отхвърлена, поради настъпил погасителен ефект .
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.290, ал.1 и сл. ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение на П.ския апелативен съд № 97 от 09.07.2008 год., по т.д.№ 897/2007 год., в частта му, с която ТД ”Б.” АД, гр.П. е осъдено да заплати на В. ”Х.” АД, гр. П. сумата 10 000 лева/ десет хиляди лева/, представляваща част от дължимо по договор за изработка от 21.01.2004 год. възнаграждение в общ размер на 49 991 лв. и деловодни разноски от 2130 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. ”Х.” АД, гр. П. срещу Т.” АД, гр.П. иск за заплащане на сумата 10 000 лева / десет хиляди лева/, представляваща част от неплатено възнаграждение по договор за изработка от 21.01.2004 год., възлизащо общо на 49 991 лв./ четиридесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и един лева/.
ОСЪЖДА В. ”Х.” АД, гр. П. да заплати на Т.” АД, гр.П. сумата 5 686 лв./ пет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева/, деловодни разноски по компенсация за всички инстанции.
В ОСТАНАЛАТА част оставя в сила въззивното решение на П.ския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: