2 Р Е Ш Е Н И Е № 76 Гр. С., 12.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 377/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 29 от 24.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение № 179 от 11.10.2010 г. по в. гр. д. № 165/2010 г. в следните негови части, обжалвани с касационна жалба от [фирма] : в частта, с която след частична отмяна на решение № 183 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 1010/2008 г. на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] /сега АД/ против [община] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 58 274.44 лв. /разлика над сумата 231 884.76 лв. до сумата 290 159.20 лв./, представляваща начислен ДДС върху стойността на извършени строително - ремонтни работи по договор за обект „Подобряване на уличната мрежа и изграждане на нова канализационна мрежа в [населено място]”; в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 12 977.76 лв., представляваща обезщетение за забава сумата 290 159.20 лв. за периода 27.06.2008 г. - 10.10.2008 г.; и в частта за разноските, дължими съразмерно на обжалваната част за всеки от исковете. Решението е постановено при участие на Х. М. И., Г. Д. Т. и [фирма] като трети лица - помагачи на ответника [община]. Касационната жалба съдържа подробни доводи за неправилност на въззивното решение и искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. К. поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено процесуалния закон като е обезсилил първоинстанционното решение по отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД по съображения за нередовност на исковата молба, без да му предостави преди това възможност да поправи недостатъците й по реда на чл.129 ГПК, и е отхвърлил частично главния иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, без да изложи мотиви защо счита за недължим начисления върху стойността на извършените строително - ремонтни работи ДДС в размер на сумата 58 274.44 лв., след като цената на работите е уговорена с ДДС и ответникът не е оспорвал задължението за плащане на данъка. Позовава се и на нарушение на материалния закон - ЗДДС, при произнасянето по размера на ДДС. Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и изразява становище, че въззивното решение следва да остане в сила, тъй като е правилно. Третите лица - помагачи на ответника Х. М. И. от [населено място], Г. Д. Т. от [населено място] и [фирма] със седалище в [населено място] не заявяват становища. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 231 884.76 лв., след като е приел, че посочената сума се дължи от [община] на [фирма] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД като възнаграждение за допълнителни строително - ремонтни работи, извършени в процеса на изпълнение на сключения между страните договор от 28.04.2005 г. за изграждане на обект „Подобряване на уличната мрежа и изграждане на нова канализационна мрежа в [населено място]”, установени с двустранно подписани актове образец 19 и приети без възражения от ответника - възложител. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли иска по чл.266, ал.1 ЗЗД в обжалваната с касационната жалба част за разликата над 231 884.76 лв. до 290 159.20 лв., въззивният съд е приел, че съответстващата на тази разлика сума - 58 274.44 лв., не се дължи от възложителя на изпълнителя, тъй като съставлява ДДС върху неизплатеното възнаграждение от 231 884.76 лв. и с получаването й ищецът - изпълнител ще се обогати неоснователно. Обезсилването на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 30 269.52 лв. и 59 876.96 лв., претендирани като обезщетение за забава върху сумата 433 002.53 лв. /общ размер на възнаграждението за допълнително извършени СМР с ДДС/ за периода 27.11.2006 г. - 31.05.2007 г. и върху сумата 297 437.08 лв. /остатък от възнаграждението след извършено на 30.05.2007 г. частично плащане/ за периода 31.05.2007 г. - 10.10.2008 г., е обосновано с недостатъчната индивидуализация на исковата претенция. Решаващият въззивен състав е приел, че поради липса на яснота в исковата молба относно точния размер на търсените акцесорни вземания искът по чл.86, ал.1 ЗЗД не може да се счете за надлежно предявен и решението, с което е разгледан, подлежи на обезсилване като недопустимо. Въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.4, и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.19, при разрешаване на релевантните за изхода на делото процесуалноправни въпроси за правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса. Решението е постановено при съществено нарушение на чл.129, ал.2 ГПК и е неправилно в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Процесуалните действия по чл.129, ал.2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по чл.129, ал.3 ГПК, поради което преди да бъдат извършени съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да откаже да разгледа предявения иск по съображения за недостатъчна индивидуализация на спорното право. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2007 г. В качеството си на въззивна инстанция Великотърновски апелативен съд е обезсилил обжалваното пред него решение в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] против [община] за заплащане на обезщетение за забава върху неплатеното в срок възнаграждение за извършени строителни работи, след като е преценил, че искът не е индивидуализиран по основание и размер в исковата молба. В исковата молба ищецът е посочил ясно и точно размера и периода на отделните акцесорни вземания по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумите, върху които те се претендират. Ако въззивният съд е считал тази индивидуализация на недостатъчна, той е бил длъжен да укаже на ищеца необходимостта от поправяне на исковата молба в тази й част и да му предостави възможност да отстрани недостатъците й, преди да пристъпи към обезсилване на първоинстанционния акт. Като не е изпълнил задължението си по чл.129, ал.2 ГПК, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд, съгласно чл.293, ал.3 ГПК, който следва да прецени налице ли са предпоставки за провеждане на производство по чл.129, ал.2 ГПК и да съобрази обстоятелството, че спорът по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е висящ само за периода 27.06.2008 г. - 10.10.2008 г. и за сумата 12 977.76 лв. /обезщетение за забава върху неплатено възнаграждение в размер на 290 159.20 лв./. Основателно е оплакването на касатора за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 58 274.44 лв. /разлика над присъдените 231 884.76 лв. до 290 159.20 лв./. Разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК задължава съда да изложи мотиви към решението си, които да отразяват решаващата му правораздавателна дейност във връзка с преценката на доказателствата, произнасянето по защитните доводи и възражения на страните, формирането на фактическите и правни изводи по спорния предмет на делото. Мотивите са от съществено значение за последващия инстанционен контрол и тяхната липса препятства възможността да се извърши проверка върху правилността на решението. Необходимостта от мотивиране на въззивното решение е указана изрично в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, която следва да намери приложение и спрямо въведената с ГПК от 2007 г. нова процесуална уредба на правомощията на въззивната инстанция с отчитане на специфичните правила на чл.269 ГПК и чл.272 ГПК. Изводът на въззивния съд, че ответникът - възложител не дължи сумата 58 274.44 лв., представляваща ДДС върху неплатеното възнаграждение от 231 884.76 лв., тъй като получаването на ДДС ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца - изпълнител, не е подкрепен с мотиви. Освен, че е немотивиран, този извод не кореспондира и със защитната позиция на ответника, който в нито един момент от развитието на процеса не е отричал, че доколкото дължи възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД, то същото е с включен ДДС, в какъвто смисъл е и уговорката в подписаното между страните споразумение от 31.05.2007 г. Неизпълнението на изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение обуславя неговата неправилност и налага отмяната му с последиците по чл.293, ал.3 ГПК - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази, че производството по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД е висящо само за сумата 58 274.44 лв., съответстваща на начисления ДДС върху неплатеното възнаграждение от 231 884.76 лв. Предвид основанието за отмяна на въззивния акт не се налага обсъждане на касационните доводи за нарушение на материалния закон при произнасянето по въпроса за размера на дължимия ДДС върху неплатеното възнаграждение. Тези доводи следва да се разгледат от въззивния съд в случай, че бъдат преценени като релевантни за основателността на иска за сумата 58 274.44 лв. Изложените в решението по чл.247 ГПК съждения за начина на изчисляване на ДДС са относими към отменената част от въззивното решение и не обвързват новия въззивен състав. С оглед изхода на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, съответстващи на отхвърлената част от иска по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 58 274.44 лв. и на претендираната с иска по чл.86, ал.1 ЗЗД сума от 12 977.76 лв., а именно : в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за присъдените на [фирма] разноски за разликата над 1 154.76 лв. до 4 787.27 лв., и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [община] разноски по компенсация за въззивното производство за разликата над 1 218.23 лв. до 3 141.43 лв. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по отговорността на страните за разноски в зависимост от изхода на спора като съобрази и разноските за настоящото производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Великотърновски апелативен съд решение № 179 от 11.10.2010 г. по в. гр. д. № 165/2010 г. в частта, с която след отмяна на решение № 183 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 1010/2008 г. на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] /сега АД/ против [община] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 58 274.44 лв. /разлика над 231 884.76 лв. до 290 159.20 лв./; в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 12 977.76 лв., претендирана като обезщетение за забава върху сумата 290 159.20 лв. за периода 27.06.2008 г. - 10.10.2008 г.; в частите, с които е отменено първоинстанционното решение в частта за присъдените на [фирма] разноски за разликата над 1 154.76 лв. до 4 787.27 лв. и са присъдени разноски по компенсация за въззивното производство на [община] за разликата над 1 218.23 лв. до 3 141.43 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочените части от друг състав на Великотърновски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Х. М. И., Г. Д. Т. и [фирма] като трети лица - помагачи на ответника [община]. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :