Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обезщетение за оставане без работа * пропуснати ползи * причинно-следствена връзка * отпуск поради бременност, раждане и осиновяване


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 186

гр. София, 17.10. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ЦОНЕВ
Д. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц., гр. дело № 6094 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Касационното производство е образувано по жалба на ищцата М. Б. Б. и по жалба на ответника [фирма] (с предишно наименование [фирма]) срещу решение от 26.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 11684/2013 г. на Софийския градски съд (СГС).
С определение № 357/05.04.2016 г. касационното обжалване по делото е допуснато само по жалбата на ищцата – подадена срещу тази част на въззивното решение, с която, при постановена частична отмяна на решение № II-66-216/13.05.2013 г. по гр. дело № 57972/2011 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 40 500 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 17.10.2011 г. – 14.04.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 16.12.2011 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба на ищцата се излагат оплаквания за неправилност на тази част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
В отговора на жалбата ответникът излага становище и съображения за неоснователност на същата.
За да постанови допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, СГС е приел в мотивите към нея следното: Въз основа доказателствата по делото е приел за установено, че през процесния 6-месечен период след незаконното ѝ уволнение, за който ищцата претендира обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, същата е ползвала отпуск по чл. 163 от КТ – поради бременност и раждане. При така установеното, въззивният съд е намерил, че уволнението на ищцата не се намира в причинна връзка с нереализирането на доходи от трудово възнаграждение. Изложени са и съображения, че за времето на ползвания от ищцата отпуск по чл. 163 от КТ, същата не би получавала трудово възнаграждение, а би имала право на обезщетение за бременност и раждане.
С посоченото определение № 357/05.04.2016 г. касационното обжалване е допуснато по обуславящия горните правни изводи на въззивния съд, материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 225, ал. 1 и чл. 163 от КТ, а именно: налице ли е причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи в случай, че за периода от 6 месеца по чл.225, ал. 1 от КТ е получавано обезщетение за майчинство (бременност и раждане) и налице ли е вреда за работника и/или служителя по смисъла на чл. 225 от КТ при незаконно уволнение, ако е получавал обезщетение на друго правно основание, различно от основанията по КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че по този материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 225, ал. 1 и чл. 163 от КТ, изцяло приложима е формираната по реда на чл. 290 от ГПК, трайно установена задължителна практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 225, ал. 1 и чл. 162 от КТ, намерила израз в решение № 323/28.06.2011 г. по гр. дело № 784/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 201/25.09.2013 г. по гр. дело № 68/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 166/21.08.2015 г. по гр. дело № 4468/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Там е прието следното: Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е предназначено да обезщети работника за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на незаконното уволнение. Поради това съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в 6-месечния срок. В този случай работодателят, извършил незаконното уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, тъй като се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно. Аналогичен е и случаят, в който работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно нетрудоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, а не на трудово възнаграждение. В случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода на временната неработоспособност.
Така цитираната задължителна практика на ВКС е приложима и относно поставения по настоящото дело материалноправен въпрос, тъй като за времето както на отпуска при временна неработоспособност по чл. 162 от КТ, така и на отпуска поради бременност и раждане по чл. 163 от КТ съответната работничка/служителка не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало е в такова състояние, което не ѝ позволява да полага труд; т.е. – по един и същи начин и в двата случая се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, респ. – евентуалните вреди (пропуснати ползи) от това, за компенсирането на които са предназначени обезщетенията по чл. 162, ал. 3 и чл. 163, ал. 10 от КТ, подробно регламентирани в КСО.
Горното разрешение е в съответствие с приетото в мотивите към тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката. Там се изтъква, освен че отговорността на работодателя по чл. 225, ал.1 от КТ е договорна, също и че правото на обезщетение възниква за работника/служителя при наличието на три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; и 3) причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа.
Останалите решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, на които се позовава жалбоподателката (решение № 542/09.06.2009 г. по гр. дело № 256/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 634/20.11.2009 г. по гр. дело № 2071/2008 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, решение № 479/08.07.2010 г. по гр. дело № 965/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 43/03.02.2012 г. по гр. дело № 281/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 517/08.07.2010 г. по гр. дело № 335/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), са неприложима в случая практика, тъй като в тях са разгледани правни въпроси и хипотези, при които причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ не се прекъсва, за разлика от хипотезите при ползването на отпуск при временна неработоспособност по чл. 162 от КТ и на отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 от КТ.
Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, правилни – в пълно съответствие с материалния закон и обосновани са изводите на въззивния съд, че след като през целия процесен 6-месечен период ищцата е ползвала отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 от КТ, то незаконното ѝ уволнение не се намира в причинна връзка с нереализирането на доходи от трудово възнаграждение, както и че за това време тя не би получавала трудово възнаграждение, а има право на обезщетение за бременност и раждане. Правилен и в пълно съответствие с цитираната по-горе, приложима в случая задължителна практика на ВКС, е и крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения от жалбоподателката по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По изложените съображения и съгласно чл. 293, ал. 1, пр. 1 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в допусната до касационно обжалване част по този иск.
Предвид крайния изход на касационното производство по делото (жалбата на ищцата не се уважава, а по жалбата на ответника касационното обжалване не е допуснато), всяка от страните следва да понесе, направените от нея разноски по повод своята жалба, като никоя от страните не е представила доказателства да е направила разноски по повод защитата си срещу касационната жалба на насрещната страна; т.е. – разноски за касационното производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 11684/2013 г. на С. градски съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която е отхвърлен, предявеният от М. Б. Б. срещу [фирма] (с предишно наименование [фирма]), иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 40 500 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 17.10.2011 г. – 14.04.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 16.12.2011 г. до окончателното изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.