Р Е Ш Е Н И Е № 60129 гр. София, 11 май 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 508 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Велико Търново срещу решение № 36 от 09.04.2021 г. по ВНОХД № 15/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. В протеста се съдържат възражения за съществени процесуални нарушения при въззивното решаване на делото и неправилно прилагане на закона. Оспорена е законосъобразността на въззивната оценка на част от доказателствените материали и се настоява, че съдът от втора инстанция превратно е тълкувал съдържанието на други от тях, спестил е дължимото обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните обстоятелства и факти, като постановеният от него акт по съществото на делото е едностранчив, недостатъчно аргументиран и не дава адекватен отговор по основни въпроси. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед отстраняване на съществените процесуални нарушения и за правилно прилагане на закона. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, изложените в него съображения и направеното искане. Защитникът на подсъдимите пледира за неоснователност на протеста и за оставяне на оспорения с него въззивен акт в сила. Заявява становище, че възраженията на прокурора са по същество възражения за обоснованост. Спирайки се на всеки от основните пунктове в протеста, аргументира становище за тяхната несъстоятелност от гледище на доказателствата и действителното съдържание на въззивното съдебно решение. Частният обвинител А. В. и повереникът й, редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание, не вземат лично участие в него и не представят становище по протеста. Всеки от подсъдимите Г. Д. и В. Ц. заявява солидарност с позицията на защитника си, като в последната си дума моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 79 от 15.11.2019 г., постановена по НОХД № 125/2018 г. състав на Габровския окръжен съд е признал подсъдимия Г. Г. Д. за невиновен в това, че на 19.05.2017 г. в [населено място], около 14:00 часа, на [улица], като технически ръководител на обект „име" [улица] – прилагане на енергоспестяващи мерки по националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, изпълняван от „фирма“ – [населено място], при независимо съпричиняване с В. И. Ц., причинил смъртта на Г. М. В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с изпълнение на строително-монтажни работи, като допуснал В. до работа на обекта на скеле, което не отговаря на нормативните и техническите изисквания , с което нарушил – не изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 26, т. 1 и т. 5; чл. 60, ал. 1; чл. 88, ал. 1 и ал. 2; чл. 89, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на МТСП и МРРБ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТСП и МЗ за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; т. 1 от Инструкция за безопасно използване на строително скеле и платформа на „КОТА 2001“ О.; т. І. 2-2.12 и т. ІІІ, 1.4. от длъжностна характеристика на длъжността „технически ръководител“ на „фирма“ – [населено място], поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 123, ал. 1 НК. С тази присъда съдът е признал втория подсъдим по делото – В. И. Ц. за невиновен в това, че на 19.05.2017 г. в [населено място], около 14:00 часа, на [улица], като отговорник по безопасност и здраве на обект „име" [улица] – прилагане на енергоспестяващи мерки по националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, изпълняван от „фирма“ – [населено място], при независимо съпричиняване с Г. П. Д., причинил смъртта на Г. М. В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с изпълнение на строително-монтажни работи, като допуснал В. до работа на обекта на скеле, което не отговаря на нормативните и техническите изисквания, с което нарушил – не изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ; чл. 16, т. 1, б. „б“ и чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на МТСП и МРРБ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и заповед № 11 от 03.01.2017 г. на „фирма“, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 123, ал. 1 НК В рамките на иницииран от прокурора инстанционен контрол и с присъда № 128 от 29.06.2020 г. по ВНОХД № 97/2020 г. състав на Великотърновския апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подс. Г. Д. е признат за невиновен и е оправдан, като вместо това е постановил признаване на вината му по повдигнатото обвинение и му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Последвало е оспорване по касационен ред на въззивната присъда от страна на прокурор при АП-Велико Търново и от подс. Д., като с решение № 185 от 07.01.2021 г. по к.н.д. № 842/2020 г. състав на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение е отменил тази присъда поради съществено процесуално нарушение при въззивното разглеждане на делото и е върнал делото за повторно разглеждане от друг състав на апелативния съд. Новообразуваното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд е приключило с оспореното пред настоящия състав съдебно решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Протестът срещу този акт е неоснователен. Всички усилия на въззивния съд за съдържателно установяване на истината относно инкриминираните събития са реализирани в рамките на закона и са съобразени с неговите изисквания и правила, като е даден законосъобразен, убедително обоснован и справедлив отговор на всички съществени възражения, които са били поставени на вниманието му. Несъгласието на прокурора с извършеното от този съд оценъчно третиране на протокола за оглед на местопроизшествие е основано на неправилно разбиране на същината на изпълняваната от поемните лица процесуална функция, на некоректно интерпретиране на показанията на свидетелите Ц. М. и Д. С., вписани в протокола като поемни лица при огледа, както и на неточно възприемане на аргументите, с които въззивният съд е отхвърлил възможността за ползване на този протокол като част от доказателствената маса. За процесуалната валидност на огледа е важно да бъде спазено установеното в чл. 156, ал. 1 НПК правило за извършването му в присъствие на поемни лица. Вярно е, че привличането на тези лица, както при огледа, така и при извършването на останалите, указани в чл. 137, ал. 1 НПК процесуално-следствени действия, не е с оглед на специфични техни познания по правни и/или фактически въпроси, свързани с разследването и способността им да дадат преценка по такива въпроси. Но въззивният съд не е и интерпретирал процесуалната им роля в този, критикуван от прокурора контекст. Правилото за присъствие на поемни лица има отношение към гаранциите за точно реализиране на целта на следственото действие така, както тя е очертана в закона (чл. 155, ал. 1 НПК по отношение на огледа). Същността на изпълняваната от тях процесуална функция е в това те да бъдат гарант за правилното отразяване в съставения протокол на извършеното следствено действие и съответно при оспорване на обективността на направените отразявания или на тяхната точност и пълнота, да свидетелстват за оспорените обстоятелства, евентуално да бъдат разпитани за други обстоятелства, свързани с извършеното следствено действие и/или с констатациите при него, които са наблюдавали. За това преди да пристъпи към някое от действията по чл. 137, ал. 1 НПК, съответният орган е длъжен да осигури присъствието на поемни лица и възможност те да проследят действията по извършването му пълноценно. Неспазването на тези условия лишава извършеното действие от процесуална валидност и протоколът за него не би могъл да служи за нуждите на доказателствения процес, както вярно е заключил и въззивният съд. Неуместно е в тази връзка извършеното в протеста позоваване на постановките в решение № 468/2007 г. по к.н.д. № 225/2007 г. на ВКС, ІІІ н.о., доколкото те третират различна от настоящата процесуална ситуация, в която поемни лица са присъствали по времето на проведения оглед и са им били осигурени условия за възприемане на извършваните от компетентните органи действия във връзка с него. Въззивният съд е отделил нужното внимание на показанията на вписаните в огледния протокол като поемни лица Ц. М. и Д. С.. Информационно-съдържателната страна на техните показания е обсъдена коректно, съответно, следваният от въззивния съд в това отношение подход не търпи упрека, заложен в протеста за необективност и третиране на доказателствените източници не съобразно с действителното им съдържание. Всъщност, тези критики с успех е възможно да бъдат отнесени към самия протест. Нищо от това, което протестиралият прокурор е разчел в показанията на посочените свидетели не се съдържа в тях. Те не дават основания да се заключи нито, че поемните лица са били осигурени преди започването на огледа, нито че са присъствали при извършването му и са наблюдавали действията на водещият разследването, макар и от разстояние, нито че им е било обяснено какво се извършва, както се твърди в протеста. Това, което със сигурност става ясно от показанията на двамата посочени свидетели и закономерно е регистрирано от въззивния съд е, че те не са присъствали на мястото на огледа, нито са били информирани предварително, че такъв ще се проведе, какъв ще е неговия обект, нито са били информирани след приключването му какви действия са били извършени при него и какво е било установено, като фактът на откъснатата в единия й край тръба от конструкцията на скелето е само част от констатациите, но не ги изчерпва. Коректно ползвани са показанията на Ц. М., останали без внимание в протеста, според които това, което следователят е сторил, е било да каже на него и на съседа му Д. С., че ще бъдат поемни лица и им е показал „откачена тръба“ от скелето, а те двамата са я видели „откъдето висеше“. Фактът на това „показване“ обаче не дава указания за времето, когато се е случило спрямо времето на извършване на огледа. Още повече, че свид. С. е настоял, че е бил привлечен като поемно лице след като огледът вече е бил завършен и протоколът за него е бил съставен, като му е бил предложен за подпис от следователя с обяснението, че се касае за „нещо формално“. При това състояние на нещата въззивният съд, подобно на съда от първа инстанция, не е имал обективни основания да приеме, че огледът на местопроизшествието е протекъл съобразно с изискванията на закона, а съставеният за него протокол отразява с необходимата максимална точност състоянието на това място. Всъщност посредственият характер на огледа прозира и във връзка с вписаното в съставения протокол участие в следственото действие на експерт в лицето на старши инспекторът от Инспекция по труда – /населено място/А. Н.. Това лице е било привлечено вероятно с оглед на експертната негова подготвеност, която би следвало да се използва, след като е преценена веднъж необходимостта от нея, за разкриване и непосредствено изследване на фактически данни със значение за изясняването на обстоятелствата по случая. Практически обаче потенциала на това лице не е бил използван, доколкото Н. дори не е присъствал на мястото на огледа, а привличането му практически е било осмислено единствено от вписването на името му в огледния протокол и полагане на подпис в него. Въззивният съд не е ограничил изследването си до огледния протокол, а е отдал дължимото и на съпътстващият този протокол фотоалбум, като основавайки се на констатациите на изготвилите комплексната експертиза вещи лица, е преценил възможността съдържащите се в него фотоснимки да дадат указания, способстващи изясняването на обстоятелствата, при които се е случила злополуката. Подходът му не е продукт на предубеждение, както се твърди в протеста, а на дължимо от него критично отношение към представените на вниманието му информационни източници, доколкото в наказателния процес функционира изискването за пълна доказаност и достоверна обоснованост на виновността, за да се постанови осъдителна присъда. Въз основа на акуратен прочит на експертните констатации и качествено тяхно обмисляне въззивният съд е заключил, че приложеният към делото снимков материал от мястото на инцидента не представлява достоверен информационен източник, не осигурява надеждна база за проверка на доказателства, нито способства възможността за експертно изследване на причините за възникналата злополука. Изводите му са в точно съответствие с експертните констатации за ниско качество на снимковия материал, за наличие в него единствено на ориентиращи и обзорни снимки, при това направени от далечно разстояние и отсъствие на възлови такива, както и на детайлна снимка на мястото на липсващият байонетен щифт, която практически е имитирана извън методите на криминалистическата фотография чрез изрязване на участък от обзорна снимка и последващото му увеличаване, довело обаче до влошаване качеството на фотоса. Направен е цялостен, обективен и точен прочит на съдържанието на комплексната експертиза преди да се заключи, че изследвания от нея снимков материал не дава информация относно важни за делото обстоятелства, като това има ли следи от корозия на мястото на липсващия щифт и евентуално с каква давност е тя, дали корозията е била в степен , че да може да доведе до отделяне на този щифт от мястото, на което е бил поставен от производителя; характера, дължината и евентуално от какъв предмет е била оставена установена в близост до мястото на байонетния щифт следа, респ. дали е възможно тя да е оставена при привързване с тел и възможно ли е да е била оставена от друг предмет и вследствие на закрепване на служилата за парапет напречна греда по друг начин. Доколкото данните от огледния протокол са ползвани като единствен градивен елемент и изходна база за единичните технически експертизи, въззивният съд закономерно, а не произволно, както се твърди в протеста, е отрекъл възможността изводите на тези експертизи да се ползват при решаването на делото. Съображенията му са намерили пряк израз в мотивите на постановеното от него решение и опровергават още веднъж възражението в протеста за произволност при формирането на съдебното убеждение. От съдебното внимание не е убягнала и вариативната нагласа на вещото лице Б. И. към непосредствената причина за злополуката и която е заложена в обвинителния акт и е послужила като база на обвинението. Тези специфики на експертните становища, на които е основано обвинението, са позволили на въззивния съд да потвърди заключението на съда от предходната инстанция, че те не представляват сигурна основа за осъдителен извод. Всъщност аргументите, с които е оспорен съдебният подход към приетите по делото експертизи не сочат на допуснато процесуално нарушение, а по същество представляват противопоставяне на персоналната оценка на прокурора за тяхната значимост срещу оценката, която им е дал въззивният съд. Така практически в протеста е заложено очакване към върховната инстанция да отхвърли констатациите на въззивния съд за липса на доказателствена значимост на единичните технически експертизи и да формира нови фактически констатации относно доказаността на причината за процесната злополука, съгласявайки се по този въпрос с мнението на обвинителя. Както ВКС неведнъж е отбелязвал в практиката си, меродавността на доказателствата, на доказателствените източници и експертните заключения не подлежи на преобсъждане в касационното производство, като съдебните изводи относно тяхното качество и процесуална стойност за доказването са от изключителната компетентност на съдилищата от предходните инстанции. По аналогичен начин са формулирани в голямата им част и възраженията срещу съдебната оценка на гласните доказателства. А доколкото се настоява и за превратно тълкуване на тяхното съдържание, тази теза не е доразвита, поради което във връзка с нея може да се каже, че подобен маниер липсва. Въззивният съд се е съгласил с извършения от първата инстанция доказателствен анализ, но не се е лишил от собствена и рационална преценка на гласните доказателствени източници, като ги е обсъдил с акцент върху тези, на които е основано обвинението. Извършеното в това отношение оценъчно третиране е безукорно. Както обясненията на подсъдимите, така и свидетелските показания са преценявани от гледище на приложимите към тях формални изисквания, като са съобразени собствената им логичност, последователност във времето, информативността им, съответствието им с други от събраните доказателства. Всичко това налага да се подкрепи въззивният съдебен извод, че чрез събраните и проверени по надлежния ред доказателства не е достигната онази степен на обоснованост на знанието относно обстоятелствата по случая, която е необходима за постановяване на осъдителен акт. Напротив, доказателственият материал прави твърде проблематично обосноваването на истината, като не позволява сигурно знание относно причините за инцидента, при който е загинал Г. В.. Поради това единственият законосъобразен изход на производството е свързан с оневиняването на подсъдимите, както е преценил съставът на въззивния съд. Водим от това и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 09.04.2021 г. по ВНОХД № 15/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.