6 6 Р Е Ш Е Н И Е № 368 София, 03 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1946/2011 година Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 4328/2010 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата на Софийски районен съд по НОХД № 9983/08 г., издадена спрямо осъденото лице Б. Х. Б., в частта относно приложението на чл. 68, ал.1 от НК, както и в частта за определяне на тип затворническо заведение и режим на изтърпяване на приведеното наказание. В искането за възобновяване, отправено от главния прокурор, се твърди, че съдът законосъобразно е постановил отделното изтърпяване на общоопределеното наказание на основание чл. 68, ал.1 от НК, тъй като са били налице предпоставките за това (определението, с което е наложено едно общо наказание на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е влязло в сила на 21.01.2008 г., а деянията, предмет на настоящето производство, са извършени в определения четиригодишен изпитателен срок – 03.03.2008 г.). Неправилно обаче, съдът е постановил отделното изтърпяване на общото наказание в размер на две години лишаване от свобода без увеличението с още шест месеца, основано на чл. 24, ал.1 от НК. Претендира се още и нарушение на чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС по отношение на това наказание. Направеното искане е за отмяна на съдебните актове в посочените им части и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Постъпило е и искане за възобновяване на делото от осъдения Б. Х. Б., като оспорването е насочено срещу осъдителната част на съдебните актове. Релевира се наличие на предпоставките по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК във връзка с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и нарушение на материалния закон. Доводите, представени в подкрепа на касационните основания, са за : неправилна интерпретация на доказателствата по делото; противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата по отношение на наказанието, наложено за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК; незаконосъобразност на изводите на предходните инстанции относно правната квалификация на извършеното, като се излагат съждения, че е налице едно престъпно деяние, а не две отделни по чл. 346, ал.1 и чл. 144, ал.3 от НК. Искането е за отмяна на съдебните актове. В съдебното заседание искането за възобновяване на главния прокурор се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура, който не дава становище по искането на осъдения Б.. Осъденият Б. Х. Б. и процесуалният му представител, поддържат становище за основателност и на двете искания за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С диспозитив на присъда от 18.05.2010 г., постановена по НОХД № 9983/08 г. от Софийски районен съд, осъденият Б. Х. Б. е признат за виновен : - в това, че на 03.03.2008 г. се заканил на М. Д. И. с убийство (насочил срещу гърдите й неустановен по делото пистолет) и това заканване би могло да възбуди основателен страх у нея, поради което и на основание чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 60, ал.1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, като е признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението с въздушен пистолет “Walther СР 88”, калибър 4.5; - в това, че на 03.03. 2008 г. противозаконно е отнел чуждо МПС – лек автомобил, от владението на М. Д. И. без нейно съгласие с намерение противозаконно да го ползва, поради което и на основание чл. 346, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 60, ал.1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС; - на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание – четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 60, ал.1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС; - на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено на подсъдимия на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК от Районен съд – Елхово, с определение, влязло в законна сила на 21.01.2008 г., което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 59, ал.1 във вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС; Въззивното решение № 1322/27.12.2010 по ВНОХД № 4328/2010 г. е постановено по жалба на осъдения Б. и с него присъдата е потвърдена изцяло. С първоинстанционната присъда осъденият Б. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения по чл. 170, ал.2 от НК и по чл. 198, ал.1 от НК, която част е извън обсега на настоящата проверка. ІІ. Искането за възобновяване на осъдения Б. трябва да се разгледа първо, тъй като поставя въпроси, свързани с процесуалната и материалноправната законосъобразност на осъждането му. По съществото си е и основателно. Претендираното от осъдения Б. противоречие между диспозитив и мотиви на първоинстанционната присъда е налице. В мотивите на присъдата (л. 11 от същите) са изтъкнати съображения, че за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК на осъдения Б. следва да му се наложи наказание от три години лишаване от свобода, а в диспозитива на присъдата съдът му е определил две години лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 305 от НПК присъдата съставлява безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са последователни и логически свързани. Диспозитивът е логическо продължение на мотивите и между тях не може да съществува противоречие, включително и по отношение на санкционните последици. Когато в мотивите на присъдата са изложени съображения за едно наказание (вид, размер, начин на изпълнение), а с диспозитива е определено друго, изискването за логическа цялост и безпротиворечивост на присъдата е нарушено. Неизменна е съдебната практика, че противоречието между диспозитив и мотиви винаги съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Очертаният процесуален недостатък на присъдата не е констатиран от въззивната инстанция. Вярно е, че такъв довод не е поддържан с въззивната жалба, но разпоредбата на чл. 314 от НПК задължава втората инстанция да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Нещо повече, във въззивното решение (който акт поначало подлежи на контрол – арг. от чл. 426 от НПК), съществуващото противоречие е възпроизведено.В уводната част на решението, при посочване на основното съдържание на атакуваната присъда, съдът е отразил съдържанието на диспозитива на същата, в това число и размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, а именно “две години лишаване от свобода” (виж решение, л. 51 от въззивното дело). В съобразителната част на решението въззивният съд изрично е изложил своите съображения за правилност на отмереното наказание по отношение на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, а именно в размер на три години лишаване от свобода, както и липсата на основание за неговото намаляване. Иначе казано, въззивната инстанция също е допуснала процесуално нарушение, тъй като не е констатирала и отстранила по съответния ред съществуващото такова, освен това и самият въззивен съдебен акт не дава възможност да се установи каква е била действителната воля на съдебните инстанции относно размера на наложеното наказание. ІІІ. Искането за възобновяване, направено от главния прокурор, е насочено към утежняване положението на осъденото лице, но само в рамките, определени със същото – приложението на чл. 68, ал.1 от НК и чл. 60, чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. По съществото си и това искане е основателно по съображенията, изтъкнати в него. Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд е отразил допуснатото нарушение от първата инстанция по приложението на чл. 68, ал.1 от НК (не е отбелязал нарушението на ЗИНЗС), но липсата на протест е препятствало отстраняването му. Претендираната частична отмяна на съдебните актове, поддържана с това искане за възобновяване, е безпредметна при наличието на отменително основание, налагащо ново разглеждане на делото относно осъждането на Б.. ІV. С оглед на посоченото в предходните пунктове, съдебните актове в тяхната осъдителна част подлежат на отмяна, а делото на ново разглеждане в първата инстанция, където са допуснати констатираните нарушения. Останалите доводи на осъденото лице за другите нарушения на процесуалния закон и за претендираната материална незаконосъобразност на осъждането му за две престъпления (по чл. 346, ал.1 и чл. 144, ал.3 от НК), вместо за едно, не могат да получат сега отговор, предвид изхода на делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да очертае и правилно рамките на своето произнасяне. Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила въззивно решение № 1322/27.12.2010г., постановено по ВНОХД № 4328/2010 г. от Софийски градски съд и потвърдената с него присъда от 18.05.2010 г. по НОХД № 9983/08 г. на Софийски районен съд изцяло в ОСЪДИТЕЛНИТЕ ИМ ЧАСТИ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.