РЕШЕНИЕ     № 419     гр. София, 08 декември 2009 година       в името на народа   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и девета година, в състав:   председател: Пламен Томов членове: Капка Костова Блага Иванова       при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 484/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдената В. З. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 148 от 12. 05. 2009 година на С. районен съд, по нохд № 165/2009 година, потвърдена изцяло с решение № 115 от 07. 07. 2009 година на Габровския окръжен съд, по внохд № 128/2009 година. Искането се прави на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди неправилно приложение на закона - основание за отмяна по чл. 348, ал. 1,т. 1 от НПК. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на присъдата и оправдаване на осъдената по повдигнатото й обвинение в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа направеното искане при посоченото в него отменително основание и претендирано оправдаване. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С атакуваната присъда, потвърдена с въззивното решение, В. З. С. е призната за виновна в това, че на 18. 09. 2007 година в с. К., община С., действайки при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у П. Н. Ш. заблуждение и с това му причинила имотна вреда в размер на 1180 лева, поради което и на основание чл. 211, предл. 2, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъдена на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг" режим на изтърпяване. Осъдена е и да заплати на П. Ш. обезщетение в размер на 1180 лева за претърпените имуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдената. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Акцентът в искането на осъдената С. е поставен върху заявената от нея неправилност на правните изводи на съда за съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 211, предл. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Твърди се, че в случая не е налице измама, тъй като липсва разпоредително действие на пострадалия в полза на подсъдимата. Според защитата на осъдената, тя е получила парите, за да развали „черна магия". Те са преминали в нейно обикновено държане, без да излизат от патримониума на пострадалия.   С. била установила фактическа власт върху тях едва когато вместо получената сума, върнала парчета вестник. Настоящият съдебен състав не споделя тази правна интерпретация на установените по делото факти. Пострадалият Ш. е извършил фактическо разпореждане с инкриминираната сума, предоставяйки я на осъдената С. Той е направил това, защото е бил въведен в заблуждение, че тя ще извърши някакви ритуали с парите и ще му ги върне. Осъдената С. е изградила у пострадалия неверни представи за бъдещото си отношение към получената сума, експлоатирайки неговото суеверие. В резултат на така формираното заблуждение, Ш. й е предал спестяванията си, които в този момент са излезли от патримониума му и са преминали във фактическа власт на осъдената С. Връщането на парчета вестник, заедно с указанията да не се отваря „омагьосаната кърпа", са опит да се елиминира бързото разкриване на измамата, която вече е осъществена. Известно е, че наказателно-правната измама предполага наличието на няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга, без да има намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент и поемането му да е единствено с цел да набави за себе си имотна облага, като в резултат именно на тези негови действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца. В случая, с посочените по-горе и формирани от действията на осъдената С. неверни представи, пострадалият Ш. е извършил фактическото разпореждане с инкриминираното свое имущество и е претърпял имотната вреда. Осъдената С. е осъществила от обективна и субективна с. състава на престъплението по чл. 211, предл. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Предходните съдебни инстанции са приложили правилно закона и постановените съдебни актове не подлежат на отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение           з РЕШИ   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. З. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда 148 от 12. 05. 2009 година на С. районен съд, по нохд № 165/2009 година, потвърдена изцяло с решение № 115 от 07. 07. 2009 година на Габровския окръжен съд, по внохд № 128/2009 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.       ОСОБЕНО МНЕНИЕ Особеното мнение не засяга изхода на делото, а само мотиви­те за решението - смятам, че са неправилни, защото не държат смет­ка за важни различия между престъпната измама и кражбата. В. С. е трябвало (сега това е процесуално невъзможно) не само да бъде осъдена, но и да бъде осъдена за по-тежко нака­зуемо престъпление- за по-тежко наказуемата (квалифицирана) кражба по чл.195, ал,1, т.4 НК. Извършеното е вдействителност кражба- не измама, тъй като С. престъпно е отнела владението върху парите на Ш. , й то по специален начин: за да установи свое владение върху тях, тя го е заблудила, че няма да останат в нея, че ще ги използва само за разваляне на магията, от която страда Ш. , и ще му ги върне. върне. Измамливият начин за извършване на кражбата не я прави измама по чл.209 НК, тъй като за последната е съществено, че пострадалият сам извършва имущественото разпореждане в своя вреда. В случая такова разпореждане липсва – парите не са за С. или за другиго, те трябва да му бъдат върнати след малко. Изложеното виждане не е непознато за практиката на BКC- вж. т.1170/06-ІІ, Бю.л.6/05, което подателят на искането за възобновяване неправилно смята в интерес на осъдената- и заслужаваше да бъде подкрепено.   (Пл. Томов)