5 Р Е Ш Е Н И Е № 318 Гр. София, 21август 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Румяна Виденова ............................................................... и в присъствието на прокурора Антони Лаков ........................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 901 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по насрещни жалби на частните тъжители, участващи едновременно с това и като подсъдими: У. Ю. В. (чрез адв. Й. Д.) и на М. Р. П. (чрез адв. З. К.), с искания за отмяна на присъда № 70 от 08.03.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 88/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Двамата жалбоподатели сочат касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с твърдения, че въззивният съд е нарушил закона, оправдавайки насрещния му подсъдим по повдигнатите с тъжбата обвинения. Жалбоподателят У. Ю. В. и неговият защитник адвокат Й. Д. не вземат становище пред касационната инстанция. Жалбоподателят М. Р. П. не изразява становище. В съдебно заседание нейният защитник (адвокат З. К.) подновява исканията си за осъждане на подсъдимия В. и за отхвърляне на неговата жалба срещу подсъдимата П.. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита насрещните жалби за неоснователни и предлага да бъде потвърден въззивният съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 70 от 08.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 88/ 2013 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимите – У. Ю. В. и М. Р. П., за невинни по повдигнатите на всеки един от тях с частна тъжба от другия обвинения за обида по чл. 146, ал. 1 от НК (за които районният съд приложил института на реторсията); отменил присъдените им обезщетения и отхвърлил насрещните им граждански искове за претърпени неимуществени вреди от изречените обидни думи. Отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимите били осъдени да заплатят държавна такса върху присъдените обезщетения и потвърдил присъдата на Бургаския районен съд в останалата й част, с която подсъдимите били оправдани за публично нанасяне на обидите по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, били признати за невиновни да оклеветили другия по смисъла на чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а подсъд. В. – бил признат за невинен и да е причинил на частната тъжителка М. П. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Наказателното дело обединява две производства, като към н.о.х.д. № 2391/ 2012 г. на Бургаски районен съд (образувано по частната тъжба на П. срещу подсъд. Вермут), на основание чл. 41, ал.1 от НПК, е било присъединено н.о.х.д. № 2740/ 2012 г., по описа на същия съд (по заведената от У. В. частна тъжба срещу подсъд. П.). Касационните жалби срещу оправдателната присъда на окръжния съд са неоснователни. Не е налице предявеното от жалбоподателите касационно основание за нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въззивният съд изложил фактическа обстановка, изведена от показанията на всички свидетели, присъствали на проведения на 13.06.2012 г. от частен съдебен изпълнител (свид. Б.) оглед и опис на вещи в жилищна сграда в [населено място], [улица], № 15. От показанията на свидетелите И. Б., на придружаващите я полицейски служители: свидетелите Г. С., Д. Д. и В. Д., от помощника на съдебния изпълнител свид. Т. Р., на сътрудника в кантората свид. Т. С., както и на полицейския инспектор свид. Н. Ч., не били установени изложените в двете частни тъжби описания на обидни изрази, клеветнически твърдения и нанесен удар по лявото рамо на частната тъжителка П.. Свидетелят В. П. не присъствал на инцидента, а медицинският документ за изпитана болка в рамото останал изолиран от другите доказателства, които не разкривали авторството на удара. Описаните в мотивите към въззивната присъда факти представяли разменени реплики и разговор на висок тон между бившите съпрузи, които били раздалечени един от друг, а свидетелските показанията не потвърдили посочените в двете частни тъжби обидни думи. Извършеният повторен и задълбочен анализ от въззивният съд потвърдил първоначалните фактически констатации на първата инстанция. Обясненията на двамата подсъдими били разгледани на плоскостта на извършеното обединение на двете дела, като съдът оставил без доверие онази част от обясненията, в която се преповтаряли изложенията от частните тъжби. Изведената от въззивната инстанция фактическа обстановка по делото разкрива правилното приложение на материалния закон с постановената оправдателна присъда. Фактите не разкриват за извършени престъпленията, за които са повдигнати обвинения с частните тъжби. Законосъобразно подсъдимите били оправдани и присъдата е правилна. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е проявено по делото. Исканията на двамата касатори за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане са неоснователни и не подлежат на удовлетворяване. Обжалваният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. В касационната жалбата на У. Ю. В. формално е посочено и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като изобщо не са изложени съображения и доводи в негова подкрепа. Затова касационният съд не дължи произнасяне по непредявено касационно основание, тъй като не разполага с правомощия служебно да проверява правилността на атакувания пред него съдебен акт, както и самостоятелно да следи за допуснати процесуални нарушения от предходните съдебни инстанции. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 70 от 08.03.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 88/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.