Р Е Ш Е Н И Е № 50193 гр. София, 30 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 603 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на упълномощения защитник на осъдения Г. Л. адв. Р. П. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда № 84/06.10.2016 г. по внохд № 951/2016 г. по описа на ОС - Варна, оставена в сила с решение № 38/21.02.2017 г. по кнохд № 1367/2016 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение. В искането е отбелязано, че Л. не е участвал в съдебната фаза на наказателното производство и делото е разгледано в негово отсъствие, вместо той да бъде призован в чужбина, въпреки че полицията е разполагала с достатъчно информация за местонахождението му, тъй като той е заменил свидетелството си за управление на МПС на 09.08.2014 г. Според защитника осъденият е могъл да бъде установен и призован да се яви пред съда, вместо да бъде търсен многократно на обитаваните от него преди това жилища в [населено място]. Претендира да се възобнови наказателното производство, да се отмени влязлата в сила осъдителна присъда и делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият Г. Л. и защитникът адв.П. поддържат депозираното искане, като поставят акцент върху накърненото право на лично участие на осъдения в процеса, следствие незаконосъобразните действия на съдебните инстанции, провели задочното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в РС - Провадия на 30.06.2022 г., т.е. в законния шест месечен срок, считано от фактическото предаване на Л. от британските на българските власти на 16.03.2022 г, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 41/29.10.2015 г. по нохд № 398/2013 г. по описа на Районен съд - Провадия Г.И. Л. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по всяко едно от двете повдигнати му обвинения по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.354в, ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП - Прловадия е образувано внохд № 951/2016 г. С постановената по делото присъда № 84/06.10.2016 г., на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимият е признат за виновен: - в това, че на 28.09.2012 г. в [населено място], обл.Варна, без надлежно разрешително е държал 7 655 гр. марихуана с различно съдържание на активен компонент, на обща стойност 59 805,18 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лв. - в това, че от м.май 2011 г. до 28.09.2012 г. в [населено място], обл.Варна, в нарушение на чл.27, ал.1 от ЗКНВП е отглеждал растения от рода на конопа с общо тегло на сухата маса от 7 655 гр., със съдържание на активен компонент от 4,34 % терахидроканабинол, на обща стойност 45 930 лв., поради което и на основание чл.354в, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК на Л. е определено общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 6 000 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено Л. да изтърпи и наложеното му по нохд № 179/2011 г. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, отново при първоначален строг режим. По жалба на упълномощения защитник на подсъдимия от досъдебното производство адв.Г. К. е образувано кнохд № 1367/2016 г. по описа на ВКС. С постановеното по делото решение № 38/21.02.2017 г. е оставена в сила въззивната присъд, т.е. тя е влязла в сила от същата дата. Наказателното производство е започнало на 28.09.2012 г. с извършени при условията на неотложност претърсване на обитавания от Л. двор с къща, находящ се в [населено място], обл.Варна и изземване на установените по делото като веществени доказателства растения. По време на извършените процесуално следствени действия осъденият е присъствал лично. На 29.09.2012 г. в присъствието на упълномощения защитник адв. К., Л. е привлечен в качеството му на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв. С постановление на прокурор от РП - П. от 05.06.2013 г. е възобновено спряното на 11.02.2013 г. наказателно производство, тъй като Л. не е установен на посочените по делото настоящ и постоянен адрес и е обявен за ОДИ с телеграма № 41897/2013 г. Видно от приложените на л.92 и 93 от досъдебното производство постановление и протокол за разпит от 06.06.2013 г. Л. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по: чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.343в, ал.1 от НК, постановлението му е предявено лично и в присъствието на защитника, като при разпита обвиняемият се е възползвал от правото си да не дава обяснения. От същата дата е и протоколът за предявяване на материалите от разследването. Установено е че на 09.06.2013 г. Л. е напуснал пределите на Република България през ГКПП - Аерогара Бургас, като до фактическото му предаването от Великобритания на 16.03.2022 г. по делото и няма данни за регистрирано влизане на територията на страната. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 398/2013 г. по описа на РС - Провадия. Подсъдимият е търсен многократно на декларирания лично от него адрес в [населено място], без да посочи такъв за призоваването му в чужбина. За насроченото на 05.11.2013 г. първо съдебно заседание Л. не се е явил и делото е отложено, като е постановено ОДИ на подсъдимия. В последвалото съдебно заседание на 22.05.2014 г. след изричното заявление на упълномощения защитник, че поддържа контакт със сестрата на подсъдимия и според нея Л. е извън страната, без да знае адрес за призоваване в чужбина, въпреки искането на адв.Кавачев за разглеждане на делото при условията на задочното производство, съдът не е дал ход, като е изменил мярката за неотклонение в задържане под стража. Едва на 20.11.2014 г., т.е. повече от година след първото заседание по делото първоинстанционният съд е дал ход и е разгледал делото при условията на чл.269, ал.3 от НПК, като е произнесъл посочената по-горе присъда, отменена впоследствие с въззивната такава. В изпълнение на влезлия в сила осъдителен съдебен акт е издадена ЕЗА от 12.04.2017 г., с която Л. е обявен за международно издирване, като на 22.05.2017 г. е задържан в К. таун, Великобритания и на 16.03.2022 г. е предаден на българските власти, а на 18.03.2022 г. е приведен в Затвора - гр. Варна за изпълнение на влязлата в сила присъда. Видно от самата ЕЗА не са предоставени гаранции за възобновяване на делото по смисъла на чл.423, ал.5 от НПК, като изрично е отбелязано, че връчването на решението е само за сведение и не може да се счита като основание за преразглеждане на делото по същество. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че Г. Л. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително трите съдебни акта са постановени в негово отсъствие, но това се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение - напуснал пределите на страната, само три дни след последното му привличане като обвиняем и предявяване на материалите по делото, без да посочи адрес за призоваване в чужбина, т.е. местоживеенето извън страната е останало неизвестно. След като Л. е привлечен в качеството му на обвиняем, съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК, за него е възникнало задължението да се явява пред съответния орган и да не променя местоживеенето си, без да го уведоми за това. Спрямо Л. на досъдебното производство е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв., но по делото няма данни тя да е внесена, още повече че само три дни след определянето й той е напуснал пределите на страната, без да уведоми органите на досъдебното производство, а в последствие и трите съдебни състава, в продължение на близо четири години. В случая не е изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, но това се дължи единствено на недобросъвестното поведение на Л., който се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на 269, ал.3 от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Г. И. Л. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда № 84/06.10.2016 г. по внохд № 951/2016 г. по описа на ОС - Варна, оставена в сила с решение № 38/21.02.2017 г. по кнохд № 1367/2016 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: