4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 121 [населено място], 09.03.2018г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 600/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба / по същество няколко поредни частни жалби / на Й. В. С. против разпореждане № 1817/13.10.2017 г. по ч.т.д.№ 492/2017 г. на Апелативен съд - Варна , с което е върната подадената от същата страна частна жалба срещу определение № 550/25.09.2017 г. по същото дело, в частта му с която е потвърдено определение № 2065/03.07.2017 г. по т.д.№1385/2013 г. на Окръжен съд – Варна, за оставяне без разглеждане исканията на Й. С.: за прогласяване нищожността на изявление за прихващане, отправено до Й. С. от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / - С. М. / вх.№ 166 от 20.06.2018 г. – в производството по несъстоятелност на [фирма] – т.д.№ 2473/2011 г. на Окръжен съд – Варна / , както и за освобождаването на същия синдик, като такъв и на [фирма] / в несъстоятелност /, на основание чл.657 ал.2 ТЗ.Частните жалби съдържат съображения по същество, относно основателността на исканията на жалбоподателката, оставени от съда по несъстоятелността на [фирма] без разглеждане, не и съображения относно правилността на процесуалното действие на съда за връщане на частната й жалба, на основание чл.613а ал.3 вр. с ал.1 и чл.657 ал.5 вр. с ал.4 т.1 ТЗ. Обжалваемостта обосновава най-общо със съществуването на собствения си материален интерес / допълнения от 20.11.2017г. и 13.12.2017 г./, както и с обжалваемостта на самото Постановлението за възлагане на вземане , въз основа на което се легитимира като кредитор на [фирма] / в несъстоятелност/ . [фирма] / в несъстоятелност / чрез синдика С. М. и същият, като страна в производството по чл. 657 ал.2 ТЗ, не са взели становище по тази частна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното : Жалбоподателката е придобила ,чрез търг с явно наддаване и въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на съда по несъстоятелността на [фирма] / № 1 / 08.02.2016 г./ , вземане на дружеството в несъстоятелност срещу [фирма] / в несъстоятелност /, което вземане ,в размера от 579 125,23 лева, е било предходно прието в производството по несъстоятелност на последното дружество,съответно включено в списъка на приети вземания с посочения размер. Синдик и на двете дружества е лицето С. М.. Последващо влизането в сила на Постановлението за възлагане на вземането, с изявление от 20.06.2017 г. в производството по несъстоятелност на [фирма] / в несъстоятелност /, като синдик на същото дружество, С. М. е отправил изявление за прихващане вземането на Й. С. към същото дружество с вземания на [фирма] / в несъстоятелност/ от [фирма] /в несъстоятелност/.Това именно изявление за прихващане жалбоподателката е претендирала да бъде прогласено за нищожно от съда по несъстоятелността на [фирма] / в несъстоятелност /. С оглед това изявление и други действия на синдика, счетени за неправомерни / досежно размера на придобитото вземане , при предходно извършено частично плащане по същото, в полза на [фирма] в несъстоятелност / Й. С. е претендирала и освобождаването на С. М., като синдик на [фирма] / в несъстоятелност /, на основание чл.657 ал.2 ТЗ . Съдът по несъстоятелността на [фирма] е оставил без разглеждане искането й за прогласяване нищожност за изяввлението за прихващане, както и за освобождаване на синдика С. М., на основание чл.657 ал.2 ТЗ, със съображения , че не разполага с компетентност за първото – тъй като се касае за спор относно съществуването на вземане, предвид отричането на предпоставки за допустимо извънсъдебно прихващане,респ. правни последици на същото , между Й. С. и „трето лице„ / очевидно визирайки [фирма] в несъстоятелност /, както и че Й. С. не се легитимира като кредитор на несъстоятелността на [фирма], а на дружеството [фирма] / в несъстоятелност /,респ. не може да претендира освобождаване синдика на първото дружество. Независимо от последното е изложил съображения и за липса на доказателства за поведение, възможно да се квалифицира като такова, даващо основание за прилагане на чл.657 ал.2 ТЗ. Въззивният съд е потвърдил определението на съда по несъстоятелността в тази му част, като относно изявлението за прихващане е приел недопустимост на искането за прогласяване нищожността му, предвид съществуващ друг ред за защита на страната - възражение в производството по последваща сметка за разпределение / вероятно имайки предвид производството по несъстоятелност на [фирма] в несъстоятелност /. Недопустимо е счел искането за освобождаване на синдика, на основание чл.657 ал.2 ТЗ, предвид непритежавано от Й. С. качество - кредитор на несъстоятелността на [фирма]. Частната жалба срещу потвърдителното определение на апелативния съд е върната от същия, като недопустима, на основание чл.613а ал.3 вр. с ал.1 ТЗ / досежно искането за прогласяване нищожност на изявлението за прихващане / и на основание чл.657 ал.5 вр. с ал.4 т.1 ТЗ / досежно искането за освобождаване на синдика /, тъй като законът предвижда обжалваемост само на определение на апелативен съд ,с което се потвърждава определение на съда по несъстоятелността ,с което искането по чл. 657 ал.2 ТЗ е било уважено. Частната жалба е неоснователна. Й. С. се легитимира като кредитор на несъстоятелността на [фирма] / в несъстоятелност / и обосновава интерес от защита на вземането си, като придобито на основание постановлението за възлагане в производството по несъстоятелност на [фирма] / в несъстоятелност /, но спрямо длъжника [фирма] / в несъстоятелност /, с оглед правните последици от изявлението за прихващане на синдика на същото дружество. Й. С. не обосновава процесуалноправна легитимация за отправените до съда по несъстоятелността на [фирма] искания, поради което правилно същите са били оставени без разглеждане.Като преграждащо произнасянето по молбата й, въззивният съд е разгледал частната жалба срещу определението на съда по несъстоятелността, съобразно общите правила на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.Съгласно чл.613а ал.3 вр. с ал.1 ГПК,обаче, определението на апелативна инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като не се касае за определения, преграждащи развитието на производството по несъстоятелност на [фирма] / чл.274 ал.1 т.1 ГПК /, нито чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона / чл.274 ал.1 т.2 ГПК /. Поради това, разпореденото връщане на частната жалба, се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1817/13.10.2017 г. по ч.т.д.№ 492/2017 г. на Апелативен съд - Варна , с което е върната подадената от същата страна частна жалба срещу определение № 550/25.09.2017 г. по същото дело, в частта му с която е потвърдено определение № 2065/03.07.2017 г. по т.д.№1385/2013 г. на Окръжен съд – Варна, за оставяне без разглеждане исканията на Й. С.: за прогласяване нищожността на изявление за прихващане, отправено до Й. С. от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / - С. М. / вх.№ 166 от 20.06.2018 г. – в производството по несъстоятелност на [фирма] – т.д.№ 2473/2011 г. на Окръжен съд – Варна / , както и за освобождаването на същия синдик, като такъв на [фирма] / в несъстоятелност /, на основание чл.657 ал.2 ТЗ. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :