4 Решение по т.д. №457/12 на ВКС, ТК,ІІ т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 07.05.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 23 април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №457/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на Г. С. Л. от [населено място] за отмяна по реда и на основание чл.303 ал.1, т.1ГПК на решение от 17.11.2010 г. на Софийски градски съд, ГО по гр.дело № 5528/2010, В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение на СРС от 04.03.2010 г. на СРС, ГО, по гр.д. №42847/2009 г. и вместо него е постановено друго, с което обективносъединените искове по чл. 208 КЗ и чл.86 ЗЗД предявени от молителя срещу [фирма] за сумите съответно: 15 000 лева и 1450 лева са отхвърлени. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК–новооткрити факти и нови доказателства от съществено значение за делото, които не са били могли да бъдат известни на страната по време висящността на спора. Като такива се сочат писмените доказателста, находящи се в преписката по ДП ЗМ№2783/2008 на 05 РУ П на СДВР, от които било видно, че Л. не е оставял регистрационния талон-част Втора в лекия си автомобил по време на противозаконното му отнемане, обезщетение, за което се е претендирало на основание застраховка „Автокаско“ по спора завършил с атакуваното по реда на настоящото производство съдебно решение. Излагат се съображения, че тези доказателства разкриват и нови обстоятелства, които не са били известни към момента на гледане на делото и са от съществено значение за крайния изход на спора. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответната страна по молбата за отмяна изразява писмено становище за нейната неоснователност, което поддържа чрез процесуалния си представител и открито заседание. Изтъкват, че сочените като новоткрити писмени доказателства не отговарят на изискването да не са могли да бъдат известни на страната при разглеждането на спора, а и от тях не се установява, че молителят не е оставил малкия рег. талон в лекия автомобил по време на отнемането на последния и в този смисъл същите са несъотносими към спора. Навежда се и доводът, че след като веднъж в хода на процеса по иска за застрахователно обезщетение този факт е приет за безспорен между страните, то отричането му в молбата по чл.303 и следващите ГПК води до злоупотреба с право. Претендират се разноските в настоящото производство в размер на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е 19.01.2012 г. от надлежна страна срещу влязло в сила на 30.12.2011 г. решение / определение от тази датана ВКС по т.д. №178/2011 на ІІ т.о. постановено по реда на чл.288 ГПК за недопускане на касация /, в срока по чл.305, ал.1, ГП/. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на първо място на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства установени от съдържанието на новоткрити писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора: данните в документацията находяща се в ДП ЗМ№2783/2008 на 05 РУ П на СДВР, от които било видно, че Л. не е оставял регистрационния талон-част Втора в лекия си автомобил по време на противозаконното му отнемане. Така представените писмени доказателства не обуславят наличие на твърдяното основание за отмяна почл.303 ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представените от молителя в настоящото производство не отговарят на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Преди всичко от съдържанието на протоколите за следствени действия и актовете на органите на дознанието в преписката по досъдебното производство по никакъв начин не се установява, че по време на извършването на противозаконното отнемане на лекия автомобил на молителя „АУДИ“ м. А6 с [рег.номер на МПС] на 15.12.2008 г. втората част на регистрационния талон на автомобила не е бил оставен в самия автомобил. Твърдението в молбата за отмяна, че щом като след като автомобилът бил обявен за общодържавно издирване и не бил засечен от компетентните органи значи деецът не го е карал и следователно не е разполагал със самия талон е просто един фактически довод, който е необоснован, доколкото не следва от него като единствено възможен изводът, че пречка за това е била единствено липсата на талона в автомобила. Отделен е въпросът, че от съдържанието на на самото съобщение за извършеното отнемане на МПС до застрахователя попълнено от самия молител/ л.37 -38 от преп. по гр.д. № 42847/09 но СРС/ е посочено, че въпросният талон част 2 е отнет с отнемането на самия автомобил. Нещо повече: с определение на съда от 15.01.2010 г. /л.44/ е прието за безспорно обстоятелството, че въпросният талон е бил в автомобила по време на кражбата, което е залегнало и в изготвения доклад по делото, по който ищецът Г. Л. не е имал възражения. Следователно изобщо не може да става въпрос за ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не е известно на страните или за ново писмено доказателство, каквото пък изобщо липсва по изложените вече съображения за това. Представената в открито съдебно заседание в рамките на производството за отмяна писмена декларация от самия молител в насока обратна на твърденията му в хода на висящия процес по исковете му по затрахователното правоотношение, също по никакъв начин не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл.303 ал.1, т.1 ГПК, тъй като по своето съдържание представлява твърдение на молителя за изгодни нему факти, т.е. не е изобщо доказателство. Отделен е въпросът, че самата молба за отмяна не се и основава на нея. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания по чл.303 ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Молителят следва да заплати на ответника по молбата юрисконсулттско възнаграждение в размер на 1000 лева, с оглед отговора на молбата за отмяна и осъщественото процесуалното представителство на последния от юрк. П. в настоящото производство Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на Г. С. Л. от [населено място] за отмяна по реда и на основание чл.303 ал.1, т.1ГПК на решение от 17.11.2010 г. на Софийски градски съд, ГО по гр.дело № 5528/2010, В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение на СРС от 04.03.2010 г. на СРС, ГО, по гр.д. №42847/2009 г. и вместо него е постановено друго, с което обективносъединените искове по чл. 208 КЗ и чл.86 ЗЗД предявени от молителя срещу [фирма] за сумите съответно: 15 000 лева и 1450 лева са отхвърлени. ОСЪЖДА Г. С. Л. от [населено място] да заплати на [фирма] –София сумата от 1000 лева общо-разноски в производството по молбата по чл.303 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.