Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№235

гр. София, 28 юни 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1560 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба с вх. № 1077/10.02.2020 г., подадена от ищците Т. А. П. и Т. Д. П., чрез процесуалния им пълномощник адв. А. С., срещу определение № 41/28.01.2020 г., постановено по частно гр. дело № 34/2020 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба с вх. № 34727/21.11.2019 г. на жалбоподателите срещу (т.е. потвърдено е) разпореждане № 9531/12.11.2019 г. по въззивно гр. дело № 646/2019 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е върната касационната (неточно наименована „въззивна“) жалба с вх. № 22552/24.07.2019 г. (заведена и с вх. № 6524/18.07.2019 г. във ВКС), подадена от жалбоподателите срещу постановеното по същото дело, въззивно решение № 828/26.06.2019 г.
Ответниците по частната касационна жалба – ответниците по иска Д. Т. А. и А. Д. Л.-А., и третото лице – техен помагач К. Т. К. не са подали отговори на жалбата.
С определение № 169/25.06.2020 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и чл. 274, ал. 3 от ГПК и с чл. 130, ал. 2 от ЗСВ – до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2/2018 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 19.05.2022 г. и е обявено на 23.06.2022 г. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като разрешаването на процесуалноправния въпрос, предмет на тълкувателното дело, е от значение за служебната преценка относно процесуалната допустимост на частната касационна жалба с вх. № 1077/10.02.2020 г., по която е образувано настоящото частно гражданско дело. С тълкувателното решение (ТР) № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение обаче е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. (т. 10) на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба и за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, т.е. не е от компетентността на апелативния съд, а е от компетентността на ВКС, който е функционално компетентният съд да се произнесе и по самата касационна жалба, респ. частна касационна жалба.
От изложеното следва, че частната касационна жалба с вх. № 1077/10.02.2020 г., по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на ПАС. Касационното обжалване на това определение № 41/28.01.2020 г. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – с оглед извършването на служебната проверка за неговата процесуална допустимост. При така извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че съгласно цитираните по-горе разяснения, дадени с ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, ПАС не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба с вх. № 34727/21.11.2019 г. на ищците П. срещу разпореждане № 9531/12.11.2019 г. на ПОС, с което е върната касационната им (неточно наименована „въззивна“) жалба с вх. № 22552/24.07.2019 г. (заведена и с вх. № 6524/18.07.2019 г. във ВКС) срещу въззивното решение № 828/26.06.2019 г. на ПОС.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение № 41/28.01.2020 г. на ПАС следва да бъде обезсилено, а частната въззивна жалба с вх. № 34727/21.11.2019 г. срещу разпореждане № 9531/12.11.2019 г. на ПОС следва да бъде задържана и разгледана от компетентния за това съд – ВКС.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че частната жалба с вх. № 34727/21.11.2019 г. на жалбоподателите Т. и Т. П. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване разпореждане на ПОС. В нея се поддържа бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане № 9531/12.11.2019 г. на ПОС. Съдът не взема предвид оплакванията и доводите, наведени с писмено „допълнение“ към частната жалба, тъй като същото е подадено чрез упълномощения от жалбоподателите адв. А. С., след изтичането на преклузивния срок за обжалване.
Ответниците Д. и А. А., и третото лице – техен помагач К. К. не са подали отговори и на тази частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 34727/21.11.2019 г. е неоснователна.
Жалбоподателите-ищци лично са подали в срок касационната си (неточно наименована „въззивна“) жалба срещу въззивното решение № 828/26.06.2019 г. направо във ВКС, където тя е заведена с вх. № 6524/18.07.2019 г., а след изпращането ѝ за администриране в ПОС жалбата е заведена с вх. № 22552/24.07.2019 г. С молба от 26.07.2019 г. жалбоподателите са заявили, че назначеният им от първоинстанционния съд процесуален представител адв. А. Ш. не желае да изготви жалба срещу въззивното решение и са поискали да бъде заменена с друг адвокат. ПОС е уважил тази тяхна молба, като с разпореждане № 6460/30.07.2019 г. е поискал от Пловдивската адвокатска колегия (ПАК) посочване на друг адвокат, а след посочването на такъв от Адвокатския съвет (АС) на ПАК – адв. С. К., с определение № 1637/12.08.2019 г. съдът е заменил адв. Ш. с адв. К.. С молба от 24.09.2019 г. адв. К. е уведомил съда, че жалбоподателите не желаят да ги представлява по делото, а искат за техен процесуален представител да бъде назначен адв. А. С., поради което адв. К. е поискал да бъдат прекратени правомощията му като техен процесуален представител. С писмено становище (молба) от 04.10.2019 г. жалбоподателите са поискали за техен служебен защитник да бъде назначен адв. С., като са заявили, че той е техен служебен защитник по друго дело и е запознат със случая, както и че адв. К. също им е заявил, че според него няма нужда да се обжалва въззивното решение. С разпореждане № 8378/07.10.2019 г. ПОС е оставил без уважение тези молби, като е изложил съображения, че адв. К. е назначен по реда на чл. 25, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от ЗПП, като същият е определен от АС на ПАК, а съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗПП назначеният адвокат може да преупълномощи друг адвокат от НРПП, като до евентуалното преупълномощаване, процесуалните действия по администриране на касационната жалба следва да се съобщават на адв. К.. Настоящият съдебен състав намира, че това разпореждане на ПОС (което не подлежи на самостоятелно обжалване), е правилно – в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от ЗПП, като наред с това следва да се отбележи, че съгласно чл. 25, ал. 4 и 5 и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП не е в правомощията на съда да назначава конкретен адвокат, посочен от страната, ползваща правната помощ. Освен това, след като жалбоподателите са искали по делото да ги представлява адв. С., те са могли да го упълномощят още тогава, включително – при условията на оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, както са направили това по-късно в производството.
С разпореждане № 8494/09.10.2019 г. ПОС е оставил без движение касационната жалба, като е дал указания на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да отстранят нейните нередовности, а именно: да бъде посочено конкретно решението, което се обжалва; да се представи точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 от ГПК; да бъде формулирано в какво се състои искането; жалбата да бъде приподписана от адвокат съгласно изискването на чл. 284, ал. 2 от ГПК; да бъдат предоставени преписи от жалбата и приложенията за другите страни в производството; да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК с преписи за другите страни в производството, с посочване на основанието за допускане на касационно обжалване – дали съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения или постановления, или противоречие с практиката на ВКС, или в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като следва да се обоснове твърдяното значение на въпроса; на жалбоподателите е указано и че при неизпълнение на така дадените указания в срок, касационната им жалба ще бъде върната. Настоящият съдебен състав намира, че и това разпореждане на ПОС (което също не подлежи на самостоятелно обжалване), е правилно – в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 284 от ГПК, тъй като подадената лично от жалбоподателите касационна (неточно наименована „въззивна“) жалба страда от всички нередовности, посочени в разпореждането, с което съдът е дал подробни указания за тяхното отстраняване. Препис от това разпореждане е редовно връчен на жалбоподателите чрез назначения им процесуален представител адв. К. на 17.10.2019 г.
В срока за изпълнение – на 24.10.2019 г. жалбоподателите чрез адв. К. са подали молба, в която единствено са изложени касационни оплаквания по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК срещу въззивното решение, но не са отстранени всички останали нередовности на касационната жалба. Макар още при това неизпълнение на указанията на съда да са били налице предпоставките по чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК за връщане на касационната жалба, ПОС не е сторил това, а с разпореждане № 9122/28.10.2019 г. е оставил повторно без движение касационната жалба и е дал същите указания за отстраняване на нейните нередовности в едноседмичен срок от съобщението. Препис от това разпореждане също е редовно връчен на жалбоподателите чрез назначения им процесуален представител адв. К. на 30.10.2019 г. В рамките на така дадения нов срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, който е изтекъл на 06.11.2019 г. (сряда), не са били предприети процесуални действия от страна на жалбоподателите – нито лично, нито чрез процесуалния им представител адв. К.. В деня след изтичането на срока – на 07.11.2019 г. жалбоподателите чрез адв. К. са подали молба за продължаване на срока, която правилно (чл. 63, ал. 1 от ГПК) е оставена без уважение с разпореждане от 08.11.2019 г. на ПОС.
Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с обжалваното разпореждане № 9531/12.11.2019 г., след като е констатирал, че и в повторно дадения преклузивен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 06.11.2019 г., от страна на жалбоподателите не са отстранени нередовностите на касационната им жалба, ПОС правилно, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върнал касационната жалба. При извършената служебна проверка съдът намира, че разпореждане № 9531/12.11.2019 г. на ПОС е и валидно и процесуално допустимо. В заключение – същото следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по частно гр. дело № 1560/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 41/28.01.2020 г., постановено по частно гр. дело № 34/2020 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 41/28.01.2020 г., постановено по частно гр. дело № 34/2020 г. на Пловдивския апелативен съд; и ЗАДЪРЖА за разглеждане по компетентност частната жалба с вх. № 34724/21.11.2019 г., подадена от Т. А. П. и Т. Д. П. срещу разпореждане № 9531/12.11.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 646/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9531/12.11.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 646/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: