1 Р Е Ш Е Н И Е № 401/11 г. С., 12.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 895/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение №619 от 21.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 15.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 624/ 2009 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на ответниците Г. К., С. К. и Ю. А., че ищцата Д. А. Х. е собственик на апартамент № 6 в жилищната сграда в [населено място] [улица], а ответникът Г. К. е осъден освен това да й предаде и владението на имота. Касационното обжалване е допуснато по въпросите за спиране и прекъсване на придобивната давност, приложението на чл.116, б.”б” ЗЗД и поради противоречие с представеното решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. отделение. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Установено е, че първоначално апартаментът е бил разпределен на ищцата като член- кооператор на Ж., но през 1989 г. е взето решение от ОС за предоставяне на жилището на Г. К. и съпругата му Е. К., които от своя страна го дарили на сина си С. с нотариален акт № 5 от 10.07. 1990 г., а той го продал на Ю. А. с нотариален акт № 103 от 10.11.2004 г. Тъй като Д. Х. не освобождавала жилището и оспорвала правата им Г. и Е. К. предявили на 30.11.1989 г. срещу нея иск по чл.108 ЗС, по който е образувано гр.д.№ 1483/ 89 г. на Шуменски районен съд, а след това преминали към установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК. За легитимацията си са се позовали на права, придобити от Ж., а ответницата е противопоставила довод за нищожност на решението на ОС на Ж. за приемане на ищците за член- кооператори и предоставяне на жилището. С влязло в сила решение № 523 от 10.04. 2008 г. по гр.д.№ 1883/2007 г. на ВКС искът е бил отхвърлен, тъй като междувременно легитимационният акт на Г. и Е. К.- решението на ОС на Ж., е било признато за нищожно. По настоящото дело, след като не са уважени възраженията им срещу придобивното основание, с което ищцата се легитимира като собственик, ответниците Г. и С. К. са направили и възражение за придобиване на имота по давност. За да го отхвърли съдът е приел, позовавайки се на разпоредбите на чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД, че давността е била спряна и прекъсната за периода на водене на иска за собственост по гр.д.№ 1483/ 89 г., производството по което е приключило с решението на ВКС от 10.04.2008 г. От изложените данни следва да се направи извод, че основното поддържано от касаторите възражение за собствеността им върху имота правилно е отхвърлено, тъй като решението на ОС на Ж., с което К. са приети за член- кооператори за процесния апартамент, е признато за нищожно, поради липсата на свободен обект, видно от решение № 54 от 5.02.2002 г. по гр.д.№ 704/ 2000 г. на ВКС, ІІ г.о. Като собственик на имота на същото основание се легитимира ищцата Д. А. Х., която се е снабдила с констативен нотариален акт № 67 от 16.09.2004 г. и е призната за собственик на основание чл. 35, ал.2 ЗЖСК. На следващо място е разгледано възражението на ответниците, че са придобили имота по давност, което те са направили пред въззивната инстанция / стр.3 от въззивната жалба/, като допустимо на този етап средство за защита съгласно отменения ГПК, по чиито правила се е развивало производство и т.6 от ТР № ¼.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Това възражение обаче също е отхвърлено, като съдът е приел, позовавайки се на разпоредбите на чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД, че давността е била спряна и прекъсната за периода на водене на иска за собственост по гр.д.№ 1483/ 89 г., производството по което е приключило с решението на ВКС от 10.04.2008 г. От данните по делото е видно, че гр.д.№ 1483/89 г. е образувано по ревандикационен иск на Г. и Е. К., предявен срещу Д. А. Х. по време преди техният титул за собственост- решението на ОС на Ж., да бъде обявен за нищожен, което е обусловило и първоначално уважаване на претенцията им и встъпване във владение на имота. Изразеното от въззивния съд становище за наличие на предпоставките за прекъсване на придобивната давност по чл.116, б.”б” ЗЗД, на която са се позовали ответниците, е в нарушение на закона и в противоречие с представеното решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. отделение. За да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иска, както посочва чл.116, б.”б” ЗЗД във вр.с чл.84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил устновителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на придобивна давност. Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.115 ,б.”ж” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. Според постоянната съдебна практика, намерила израз и в представеното решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. отделение само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу владелеца на имота, това води до прекъсване на придобивната давност. От данните по гр.д.№ 1483/ 1989 г. е видно, че на твърдяното от ищците право на собственост, основано на качеството им на член- кооператори в Ж. и придобития в това им качество апартамент, ответницата Д. А. Х. не е противопоставила възражение, че е придобила имота по давност. Срещу предявения иск тя се е бранила само с оспорване валидността на решението на ОС на Ж., с което ищците са приети за член- кооператори и им е разпределен нейният апартамент. Не е твърдяла да е придобила апартамента по давност, поради което след като не е налице позоваване на придобивна давност, не може да се приеме, че същата е прекъсната. Ищците също не са поддържали като основание за своето право на собственост придобивната давност, за да се обсъжда дали е била прекъсвана или спряна, а именно въпросът дали те са придобили имота по давност е предмет на настоящия спор. Въззивният съд е приел, че давността е била прекъсната и докато е траел процесът по предявеният от Д. А. Х. срещу Г. и Е. К. иск за признаване нищожност на решението на ОС на Ж., от което те черпят правото си на собственост / решение от 5.10. 1999 г. по гр.д.№ 115/ 1999 г. на Шуменски окръжен съд, потвърдено с решение № 54 от 5.02.2002 г. по гр.д.№ 704/ 2000 г. на ВКС, ІІ г.о./ Това становище е също неправилно, тъй като само ревандикационният иск прекъсва придобивната давност, но не и иск за признаване нищожност на основанието, на което ответникът е придобил собствеността. В този смисъл въззивното решение противоречи на постоянната съдебна практика, отразена и в решение № 10/ 2.02.2009 г. по гр..№ 6194/ 2007г. на ВКС, ІІІ г.о., което освен това е постановено и по аналогичен казус за друг апартамент в същата сграда на Ж. „М.” в [населено място]. При една и съща фактическа обстановка и процесуално поведение на страните справедливостта и предвидимостта на правораздаването изискват случаите да намерят еднакво разрешение. По изложените съображения решението на въззивния съд като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени и да се признае, че касаторът С. Г. К. е придобил имота по давност в резултат на владение при фактическа власт, упражнявана чрез другиго /чрез неговия баща Г. К./ в продължение на периода от придобиване на имота по дарение с нотариален акт от 10.07.90 г. до изтичането на необходимата съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишна давност, без за този период по изложените вече съображения да е имало спиране или прекъсване на давността, в резултат на което към 2004 г., когато е продал имота продавачът вече е бил собственик, довело съответно до придобиване на собствеността и от страна на последния приобретател Ю. А. А.. Този извод налага отхвърляне на иска, предявен от Д. А. Х., тъй като макар и да е била собственик по силата на членството й в Ж., тя е загубила правото на собственост поради придобиването му по давност от С. Г. К. и впоследствие от Ю. А. А.. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решението от 15.03. 15.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 624/ 2009 г. по описа на Шуменски окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 692/ 16.02.2009г.- и р.№ 469/ 31.07.2009г.- в частта за уважаване ревандикационния иск на Д. А. Х. и отмяна на нот.акт № 103/ 2004г. , и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. А. Х. от [населено място], ул.Б., № 5 против Г. С. К., С. Г. К. и Ю. А. А. за признаването й за собственик и предаване владението на апартамент № 6 на трети жилищен етаж в сградата на Ж. „М.”, [населено място], недно с прилежащите таванско и избено помещение и гараж, както и искането за отмяна на нот.акт № 103/ 2004 г., с който С. Г. К. е продал същия апартамент на Ю. А. А.. Осъжда Д. А. Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. С. К., ЕГН [ЕГН] разноски по делото за всички инстанции в размер на 1170 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: