Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преждевременно предявен иск * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * допустимост на иск * правен интерес * индивидуализация на недвижим имот


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
С., 06.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1998/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 420 от 19.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на С. И. В. на въззивното решение № 1214 от 18.08.2009 г. по в. гр. д. № 790/2009 г. на Варненския окръжен съд. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, защото след като въззивният съд е приел иска за ревандикация за преждевременно предявен, е следвало да прекрати производството като недопустимо, вместо което е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение.
Ответникът по касация Д. П. П. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 262 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 1744/2006 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот № 841 по ПНИ на СО м. “М.” в землището на [населено място].
Въззивният съд приел, че планът на новообразуваните имоти на местността е одобрен със заповед № РД-1-7706/431 от 15.12.2003 г., като за спорния имот е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползувателя Д. П. П.. В полза на ищеца не е издадена такава заповед, а тя има конститутивен ефект за възстановяване на правото на собственост върху определен конкретен имот. Оттук съдът заключил, че ищецът не се легитимира за собственик, а доколкото по друго дело е предявил отрицателен установителен иск за собственост срещу ползувателя - ответник по делото, то евентуалното му уважаване ще бъде последвано от издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което и реституционната процедура ще приключи за него. До този момент активната процесуалноправна легитимация на ищеца да е собственик, остава недоказана.
Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос дали преждевременно предявен ревандикационен иск за имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустим и образуваното дело следва да бъде прекратено, или е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява в полза на правоимащите доколкото те са го заявили и след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган - поземлената комисия, сега ОС “З.”. До произнасянето на посочения административен орган никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде възстановено, при кои съседи, в какви граници и площ - т. е. точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Когато предмет на възстановяване са имоти, които попадат в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, общинската комисия по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи - чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Собствеността се възстановява след настъпването на множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28, чл. 28а-в ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти. Възстановяването на правото на собственост, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален административен акт по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета на общината.
В случаите, когато административният орган зачете правата на ползувателите, очевидно е, че бившите собственици, на които правото на възстановяване е признато с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, няма да получат заповед за възстановяване на собствеността. Административният орган обаче не е компетентен да разреши спора за материално право, който е възникнал с издаването на заповедта за придобиването на правото на собственост върху новообразувания имот. Той следва да се разреши в исковото производство, което вече може да бъде образувано след издаването на заповедта, защото с нея е извършена и индивидуализацията на имота по плана на новообразуваните имоти, т. е. налице е конкретен обект на правото на собственост, който в заповедта е описан с местоположение, граници, съседи, ограничения на собствеността и основанията за тях. След разрешаването на този спор и с оглед неговия изход, административният орган ще бъде длъжен да зачете правата по решението, ако такива бъдат установени, и да издаде заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на лицата с признато право на възстановяване на собствеността.
В решение № 821 от 12.08.2005 г. по в. гр. д. № 1965/2004 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение № 150 от 20.03.2007 г. по гр. д. № 2998/2005 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., което е послужило като основание за допускане на касационното обжалване, е разгледана обратната хипотеза - за недопустим е приет ревандикационен иск, предявен при липса на заповед на кмета на общината по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване, съответно за придобиване на правото на собственост върху новообразуваните имоти. В настоящия случай наследник на лице по чл. 10 ЗСПЗЗ с признато чрез решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността върху земя в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, иска ревандикация на новообразуван имот, който ответникът счита да е придобил в качеството си на ползувател и при наличие на издадена в негова полза заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим, а липсата на заповед на административния орган за възстановяване на правото в полза на бившия собственик няма отношение към основателността на иска.
По касационната жалба:
На наследниците на К. А. К., починал през 1961 г., един от които е ищецът, с решение № 809 от 31.07.2001 г. на ОС “З.” [населено място] е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ 4.220 дка, находяща се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По комбинирания план от 1997 г. тя съставлява имот № 208, част от който е спорният по делото имот № 841 по влезлия в сила план на новообразуваните имоти на с. о. “М.”.
Ответникът е противопоставил възражение за изкупуване, в качеството на ползувател, на спорния имот по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В негова полза е издадена заповед № 1973 от 21.12.2004 г. по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Издаването на заповедта обуславя правния интерес на ищеца като наследник на лице с признато право на възстановяване върху имот в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да предяви иск във връзка с възникналата конкуренция на права. Този спор следва да се разреши по съдебен ред в исковото производство, като няма пречка това да стане и с иск за ревандикация. Предпоставките за предявяването му са налице, тъй като със заповедта на кмета е извършена и индивидуализацията на имотите по плана на новообразуваните имоти и претендираният от бившите собственици имот вече е обособен като обект на правото на собственост.
Същевременно данните по делото сочат, че е налице висящ спор между страните по предявен от наследниците на К. Ат. К. срещу Д. П. П. отрицателен установителен иск за собственост на спорния и по настоящото дело имот - решение № 767 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 40/2009 г. на Варненския окръжен съд. Тъй като решението по това дело ще има значение за правилното решаване на предявения иск, обжалваното решение следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 1214 от 18.08.2009 г. по в. гр. д. № 790/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: