4 Р Е Ш Е Н И Е № 412/13 София, 05.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2190 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 970 от 22.07.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № V-151 от 08.11.2011 година по гр.д. № 1738/2012 година на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 116 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 305/2011 г. на районен съд [населено място] и производството по предявените от Х. И. Х. против Т. Н. И., двамата от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане от 10000 лева и обезщетение за забава от 3650,40 лева е прекратено като недопустимо. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото процесуални въпроси обвързан ли е съда в производствата по чл. 410 ГПК и по чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация и как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение. З. може да поиска издаване на заповед за изпълнение за определените в чл. 410, ал.1, т.1 и т.2 ГПК притезания, като заявлението му трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 ГПК и чл. 128, т.1 и т.2 ГПК, т.е. в заявлението следва да бъдат посочени съда, до който е отправено искането; цената на иска, когато е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; в какво се състои искането и подпис на заявителя, както и към него да бъдат приложени документ за внесени държавни такси и разноски и пълномощно, когато е подадено от пълномощник. Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът е кратко описание на фактите, от които произтича претендираното материално субективно право. З. не е длъжен да сочи правната квалификация на претендираното право, каквото задължение няма и ищецът в исковата молба – той следва да посочи само фактите, от които правото му произтича. Както в исковия процес, така и в заповедното производство, съдът не е обвързан от сочената от ищеца (заявителя) правна квалификация. В исковото производство съдът е длъжен да определи служебно правната квалификация на спорното материално право въз основа на въведените от ищеца твърдения, а в заповедното производство да посочи обстоятелствата, от които произтича вземането, без да определя правна квалификация. Когато длъжникът в заповедното производство подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок (чл. 415, ал.1 ГПК), а искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК. Както съдът, извършващ преценката предявен ли е искът за съществуване на вземането в посочения срок (чл. 415, ал. 2 ГПК), така и съдът по иска по чл. 422 ГПК извършват преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно – ищец по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум – идентичност на фактите от които произтича материалното субективно право; в какво се състои правото (вземане за пари или заместими вещи – чл. 410, ал.1, т.1 ГПК или права върху вещи, чието предаване се търси – чл. 410, ал.1, т.2 ГПК), както и кои са носителите на правоотношението. Когато в исковата молба ищецът е посочил и други обстоятелства (напр. обуславящо правоотношение, включващо се във фактическия състав на спорното право или факти без правно значение относно отношенията между страните), то тези обстоятелства не рефлектират върху преценката за идентичност между заявеното искане в заповедното производство и предмета на делото по иска по чл. 422 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата 10000 лева като предоставен и невърнат от ответника заем. Прието е, че след подадено от ответника възражение, ищецът е предявил иск за установяване на вземането, което претендира дължимо на основание чл. 55 ЗЗД вр. с чл. 55 СК; че с исковата молба за установяване на вземането ищецът е въвел нови факти и обстоятелства, различни от заявените в производството по чл. 410 ГПК, поради което предявеният иск е недопустим. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Х. И. Х. се поддържа, че както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковия процес по чл. 422 ГПК, ищецът е поддържал, че вземането му от ответника произтича от заемно правоотношение, което изрично е уточнил в хода на производството с молба от 26.01.2012 г., поради което изводът на въззивния съд за недопустимост на иска за съществуване на вземането е неправилен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410, ал.1, т.1 ГПК, заявителят е посочил длъжника, претендираната сума от 10000 лева, както и обстоятелствата, от които произтича вземането – получен и невърнат от длъжника заем. Посочени са и допълнителни обстоятелства относно мотивите за предоставяне на заема, както и за причините, поради които кредиторът е поканил длъжника да върне заемната сума. В исковата молба за установяване съществуването на вземането ищецът отново е описал подробно всички обстоятелства около предоставяне на заемната сума на ответника и мотивите да поиска връщането – заемната сума е предоставена на ответника, за да погаси задължение към Агенцията за държавни вземания и е бил поканен да върне предоставената му в заем сума след развода с дъщерята на ищеца. Към исковата молба е приложен и препис от връчена на ответника покана за връщане на получения заем в размер на 10000 лева. С молба вх. № 360 от 26.01.2012 г. ищецът е уточнил, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че искът по чл. 422 ГПК е за вземане, възникнало на основание, различно от посоченото в заявлението по чл. 410 ГПК е неправилен. Както в заявлението, така и в исковата молба, ищецът претендира връщането на парична сума, получена от ответника в заем. Посочените от ищеца допълнителни обстоятелства (които обстоятелства са вписани и в заявлението по чл. 410 ГПК) не определят правната квалификация на иска – обстоятелството, че заема е предоставен с оглед възникнали отношения по сватовство, а изискуемостта му е настъпила след отпадане на тези отношения не обуславя извод за иск с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. с чл. 55 СК (иск за отмяна на дарение на съпруг след постановяване на развода), нито сочената първоначално от ищеца правна квалификация по чл. 55 ЗЗД обвързва съда, който е бил длъжен сам да определи точната квалификация въз основа на въведените в исковата молба обстоятелства. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено на основание 293, ал.2 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № V-151 от 08.11.2011 година по гр.д. № 1738/2012 година на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: