Р Е Ш Е Н И Е   №  105   София,  04 март  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 737/ 2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. Х. П. против въззивно решение № 468 от 24.11.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 697/2009г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1 НПК и се прави искане за намаляване размера му. В съдебното заседание подсъдимият поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда № 219 от 05.06.2009г. по н.о.х.д. № 1278/2009г. е признал подсъдимия Д. Х. П. за виновен в това, че на 16.10.2008г. в гр. С., при условията на опасен рецидив отнел от владението на Т. Х. движими вещи на обща стойност 19,30лв. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 и чл.55 , ал.1, т.1 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На основание чл.61, вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане, считано от 20.10.2008г. Софийският апелативен съд с решение № 468 от 24.11.2009г. по в.н.о.х.д. № 697/ 2009г. е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия по обвинението да е отнел движими вещи без стойност и ПОТВЪРДИЛ същата в останалата й част. Единственият довод, който се прави с касационната жалба за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК е неоснователен. Съображенията, изложени в подкрепа на довода са, че макар и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК наложеното наказание от четири години лишаване от свобода се явява прекомерно тежко и не е съобразено, както с предмета на престъплението, така и младата възраст, и семейното положение на подсъдимия . Настоящият състав намира, че при определяне на наказанието съдът е отчел всички обстоятелства от значение за индивидуализирането му, правилно ги е преценил, при което наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК. Редът, по който е разгледано делото/ съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт/ има за последица определянето на наказанието да се осъществи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. При предвидения в закона за престъплението минимум от пет години лишаване от свобода, съдът е наложил наказание от четири години, като е отчел именно ниската стойност на предмета на престъплението и младата възраст на подсъдимия. Други смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице. В същото време от значение са и отегчаващите обстоятелства, а именно многократните осъждания на подсъдимия, извън тези обуславящи квалификацията „опасен рецидив”. Данните свързани със съдимостта на подсъдимия сочат, че той е осъждан предимно за престъпления, насочени срещу собствеността и въпреки налаганите му наказания, те не са постигнали целения резултат. Това обуславя и една по- висока степен на обществена опасност на подсъдимия, за чието поправяне и възпиране от извършване на престъпление, очевидно е наложително да изтърпи едно по- голямо по размер наказание.   Поради изложените съображения настоящият състав намери, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 468 от 24.11.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 697/ 2009г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: