5 Р Е Ш Е Н И Е № 260 гр. София, 24 август 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...…Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....….........Димитър ГЕНЧЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 788 по описа за 2015 г. Производството е образувано по жалба от Г. В. Д. чрез защитника му адв. Рударски срещу решение № 10 от 24.04.2015г. по внохд № 17/15г. на Апелативен специализиран наказателен съд. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1, НПК. Като нарушение на материалния закон се визира отказът на съдилищата да приложат разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК; несъставомерност на престъплението предвид липсата на умисъл за извършването му и липса на квалифициращия признак – голямо количество. Протоколите за претърсване и изземване от лекия автомобил „Субару” и от жилището на подсъдимия, според защитника са негодни доказателствени средства предвид наличието на пороци при извършване на съответните процесуално - следствени действия. Оспорва се заключението на балистичните експертизи поради некомпетентност на вещите лица и апаратурата, с която е изследвана годността на инкриминираните боеприпаси. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо предвид данните за личността на подсъдимия като гражданин и член на ловни организации. Настоява се за оправдаването на Д.. В допълнителна жалба, подадена по реда на чл.351, ал.3 от НПК от защитника на подсъдимия Д. – адв. В., се навеждат допълнителни съображения във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които са довели до нарушение на закона. Жалбата се поддържа пред касационния съд от адв. В. с аргументите, посочени в допълнителната жалба и настояване делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира, че одобряването на протоколите за претърсване и изземване с ден разлика не сочи на съществено нарушение на процесуалните правила. Относно направеното от апелативния съд уточнение на текста от специалния закон, не счита, че се касае до промяна в обстоятелствата, по които подсъдимият се е защитавал. Намира, че липсват основания за прилагането на чл.9, ал.2 от НК, тъй като характерът на обвинението разкрива висока степен на обществена опасност. Дава становище за оставяне на решението в сила. Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 17.11.2014г. на Специализирания наказателен съд, 12 състав, постановена по нохд № 717/14г., подсъдимият Г. В. Д. бил признат за виновен в това, че: на 13.10.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ в голямо количество – общо 2 133 бр. боеприпаси различен калибър, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.3 и чл.56, ал.3 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, като бил оправдан за държането без разрешение на две пушки ( еднозарядна с дървен приклад, калибър 22 мм и еднозарядна гладкоцевна, калибър 9 мм ) и 236 бр. патрони (20 и 22 калибър). На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия Д., чрез защитника му адв. Рударски, било образувано внохд № 17/15г. на Апелативен специализиран наказателен съд, ІV въззивен състав. С решение № 10 от 24.04.2015г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК С касационната жалба се оспорва годността на протоколите за претърсване и изземване от лекия автомобил, управляван от св. М. и жилището на подсъдимия Д.. Същите оплаквания са били наведени и във въззивната жалба. С решението си апелативният съд е отхвърлил възраженията относно некомпетентност на изготвилия протоколите разследващ полицай; отсъствието на поемни лица при извършването на претърсването и изземването; броя на намерените боеприпаси и липсата на покана към подсъдимия да предаде доброволно вещи, които не държи на законно основание. Изложените в тази насока доводи във въззивното решение се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. В допълнителната жалба се навежда и съображение за негодност на протоколите за претърсване и изземване предвид представянето им за одобряване извън предвидения в чл.161, ал.2 от НПК срок. Аргумент от това се черпи от поставените върху исканията щемпели при завеждане на протоколите в деловодството на районната прокуратура и при постъпване на искането в съда, като се прави предположение, че датата на съдебното определение е сгрешена. Така изложените доводи, като почиващи на предположения, не могат да бъдат възприети. В определението за одобряване на протоколите за претърсване и изземване от л.а.”Субару” и къща в [населено място], на [улица] (приложено на л. 32 от ДП), е отразено изрично, че протоколите са постъпили за одобрение в съда в 12.31ч. на 14.10.2012г., с което изискването на чл.161, ал.2 от НПК е била спазено. На изложените в касационната жалба възражения срещу използването на апарат за балистични изследвания, който не бил сертифициран от института по метрология, в мотивите на въззивното решение е даден отговор, който касационният съд споделя и не счита за необходимо да излага допълнителни съображения. Тезата в допълнителната жалба, че било нарушено правото на подсъдимия да знае в какво е обвинен, като в обвинителния акт не била посочена нормата на чл.6, ал.3, т.1 – 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), регламентираща видовете оръжие и боеприпаси за тях, които може да притежава физическо лице, не се споделя от касационната инстанция. Тъй като огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях са под разрешителен режим, на физическите лица се дава разрешение за придобиване на конкретно огнестрелно оръжие, в което е вписано разрешение и за количеството боеприпаси, предназначени за това именно оръжие. Подсъдимият Д., като лице, подало заявление и получило разрешение за носене на огнестрелни оръжия и съответните за тях боеприпаси е бил несъмнено запознат със законовите изисквания. Свидетелство за това, че разбира обвинението е и изявлението на подсъдимия пред първоинстанционният съд, че разбира прочетения от прокурора обвинителен акт (с.з. от 04.08.2014г.). Посочването от страна на апелативния съд, че държаните от подсъдимия боеприпаси надвишават количеството, посочено в чл.6, ал.3,т.1 и 3 от ЗОБВВПИ, не представлява включване в обвинението на ново обстоятелство, по което подсъдимият да не се е защитавал, тъй като в обвинителния акт съдържанието на цитирания законов текст е възпроизведено, без да е посочено цифровото му обозначение. Оспорването на заключенията на балистичните експертизи в касационната жалба се свежда до твърдение за некомпетентност на вещите лица и използване на апарат „Д.” за изследване годността на боеприпасите. По отношение на второто обстоятелство в мотивите на въззивното решение са изложени убедителни съображения, с които възраженията са отхвърлени, а компетентността на вещите лица не е обстоятелство, което касационният съд може да прецени, още повече, че възражението е с декларативен характер. С оглед изложеното касационният съд намери за неоснователно оплакването за допуснати от инстанционните съдилища нарушения на процесуални правила, свързани с правото на защита и с преценката на доказателствата. Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК Приетите за установени факти, на база събраните съобразно правилата на процесуалния кодекс доказателства, сочат на извод за реализиран от подсъдимия от обективна страна състав на престъпление по чл.339 от НК при наличието и на квалифициращо обстоятелство – голямо количество на боеприпасите. Доводите в касационната жалба, че подсъдимият не е имал умисъл, за извършване на престъплението, тъй като не знаел, че държането на повече от разрешеното количество боеприпаси е престъпление, не могат да бъдат споделени. Д. е пенсионер от системата на МВР, има дългогодишен опит като ловец, подавал е искания за издаване на разрешения за придобиване, носене и съхранение на оръжие и е получавал такива разрешения, включително и при действието на новия ЗОБВВПИ. Не могат да бъдат споделени и съображенията в касационната жалба, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Значителният брой боеприпаси държани от подсъдимия; обстоятелството, че същият е притежавал и патрони с калибър, не предназначен за огнестрелното и ловно оръжие, за което е имал разрешение и нарушението от негова страна на режима на съхранение на боеприпасите, което е давало възможност за достъп и на други лица до тях, сочат на обществена опасност на извършеното, която не е незначителна. С признаването на Д. за виновен по чл.339, ал.2 от НК, законът е приложен правилно. Относно основанието по чл.348, ал.1,т.3 от НПК Доводите за явна несправедливост на наказанието, изложени в касационната жалба, се свързват с не съобразяването от страна на съдилищата с данните за личността на подсъдимия. Касационният съд не споделя така изложената теза. Именно наличието на доказателства за личността, семейното положение и здравословното състояние на подсъдимия са мотивирали определянето на наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден за престъплението размер. От друга страна определянето на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в случая не е възможно при липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10 от 24.04.2015г. на Апелативен специализиран наказателен съд, ІV въззивен състав, постановено по внохд № 17/15г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: