О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 519 гр. София ,24.11.2010г. Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 460 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Я. К. К. е обжалвала определението на Бургаския окръжен съд № 1120 от 20.07.2010г. по ч.гр.д.№ 1226/2010г. , с което е оставена без уважение подададената от нея частна жалба срещу решението на Районния съд[населено място] № 37 от 05.05.2010г. по гр.д.№ 184/1998г. в частта за дължимите държавни такси. Въззивният съд е приел, че държавната такса по т. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата се дължи върху върху пазарната стойност на дяловете, а не върху данъчната оценка към момента на извършване на делбата. Частната жалба е подадена в срок и е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени въпросите за начина на оценяване на земеделските земи, предмет на съдебното производство за делба с постановено извършване на публична продан и кога се дължи държавната такса по исковете за делба – при извършването й или при изнасяне на имота на публична продан. Поддържа се, че решението противоречи на съдебната практика за съдържанието на заключението на вещото лице , за задължението на съда при оспорването му да допусне нова експертиза – р. 1072/1967г на ВС, І г.о, р. 511/1993г. по гр.д.№ 83/1993г. на ВС, І г.о. , както и на решения на ВКС , че публичната продан се извършва по цени, които се определят от съдебния изпълнител, Поставените въпроси за определяне на действителната пазарна стойност на делбените имоти и необходимостта от изслушване на нова експертиза са неотносими към формиране на решаващите изводи на съда, тъй като заключението на вещото лице в първата инстанция не е било оспорено от частната жалбоподателка. От нейния пълномощник е депозирана молба от 30.03.2010г., в която е изразено несъгласие с определената пазарна стойност , но не е направено искане за нова експертиза, такова искане не е направено до приключване на делото в първата инстанция, поради което въззивният съд не е имал задължение в производството по частната жалба , касаеща единствено дължимата държавна такса да разглежда делото в открито заседание и да изслушва нова експертиза за пазарната стойност на изнесения на публична продан имот. В решението по извършване на делбата изрично е посочено, че първоначалната цена следва да се определи от съдебния изпълнител по реда на чл.485 ГПК и няма противоречие с цитираната по този въпрос съдебна практика. По въпроса дали държавната такса се дължи при извършване на делбата или при изнасяне на имота на публична продан е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в представеното решение № 308 от 17.01.2007г. на Районния съд[населено място] е прието, че държавната такса следва да се определи след като приключване на публичната продан и частната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество. В изпълнение на делегираните правомощия със Закона за държавните такси, с ПМС № 38 от 27.02.2008 М. съвет е одобрил действащата Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и съгласно т.8 от нея по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете без да е направено разграничение между отделните способи за извършване на делбата – публична продан, жребие , възлагане или разпределяне на имотите от съда . Стойността на дяловете се определя при извършването на делбата , следователно и размерът на държавната такса ще се определи според пазарната оценка на имота към този момент. Съгласно чл. 3 от Закона за държавните такси държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на съответното действие или издаването на документа , а по делата съгласно чл. 73 ал.3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на иска, поради което събирането на държавната такса по исковете за делба не може да се извърши в по-късен от приключване на делото в съда момент. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС намира за правилно разрешението , дадено в обжалваното решение. Въззивният съд законосъобразно е определил държавната такса на базата на определената от вещото лице в първата инстанция пазарна стойност на делбените имоти, от която се изчислява и стойността на дела на всеки от съделителите от цялата делбена маса. Инструкция за прилагане на № 18 от 1992г. е издадена при действието на отменената Тарифа №1 за държавните такси , поради което на основание чл.13 от ЗНА тя е загубила сила като по-нисък по степен на отменения нормативен акт и не може да се приложи при определяне на държавната такса по настоящото дело. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определението на Бургаския окръжен съд № 1120 от 20.07.2010г. по ч.гр.д.№ 1226/2010г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: