5 Решение по гр. д. № 581/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 12.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 581 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Ц. М. К., М. П. К. и Л. М. И. обжалват решение № 5738 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 7712 от 2010 г. на Софийски градски съд. К. считат, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касационната жалба Н. М. Д., С. В. Б., П. С. Б., Ф. И. Й., С. К. Б., А. Д. В., М. Ц. Х., Р. Г. Х., М. Ц. Х., Й. Ц. Х., И. Т. Б., А. Т. Ц., Й. Г. В., Р. В. В., С. И. В., Б. Б. В., В. Б. В., Е. М. И., В. К. Б., Д. Ф. Й., К. Р. С. оспорват жалбата. Ответниците по касационната жалба Н. М. Н., Ц. Т. М., Н. М. Д., Й. Л. М., И. Л. М., Т. Г. Н., И. Г. Г., Д. М. Атанасова, И. Б. Б., С. Т. С., В. Р. Д. и Л. С. С. не вземат становище. ВКС, след като взе предвид становищата на страните и обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1106 от 21.11.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: дали в случай, когато искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен от наследници, съдът може да признае за установено, че техният наследодател е бил собственик на земеделски земи, въпреки че към момента на образуване на ТКЗС той е починал и възникналата съсобственост между неговите наследници не е била прекратена. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: С предявяването на иска по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ се цели да се разреши възникнал спор за собственост на земеделска земя към момента на нейното включване в блок на ТКЗС, ДЗС или друга кооперативна организация или към момента на неправомерното и отнемане от бившия собственик, което е от значение за установяване на това на кого следва да се възстанови правото на собственост върху тази земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл.10 ал. 1 ЗСПЗЗ, правото на собственост върху земеделските земи се възстановява на лицата, които са били техни собственици към момента на внасянето им в ТКЗС или на техните наследници. Тоест, законът не установява като изискване за възстановяване на собствеността земеделският имот да е бил притежаван в индивидуална собственост към момента на обобществяването му. Съгласно чл.14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ, когато към момента на коопериране на земеделската земя собственикът им е починал и притежаваните от него имоти не са били предмет на делба между наследниците, правото на собственост се възстановява общо на наследниците на починалия собственик, без да се посочат дяловете им, които се определят съгласно Закона за наследството. Подаденото от един от наследниците на бившия собственик заявление за възстановяване на собствеността ползва всички наследници на бившия собственик. Заявявайки за реституция наследството на общия наследодател, заявителят изразява воля за възстановяване на собствеността и на неговите преки наследници. Поради това, когато се установи, че общият наследодател е бил починал към датата на включването на земеделската земя в блок на ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация или към датата на нейното неправомерно отнемане, заявлението за възстановяване на собствеността върху тази земеделска земя на наследниците на общия наследодател следва да се счита като заявление за възстановяване на собствеността в полза на неговите наследници. Съответно предявеният иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на това, че земеделските земи са били собственост на едно лице, ако това лице е било починало към момента на обобществяването на земеделските земи, следва да се счита като искане за установяване на това, че тези земеделски земи са били собственост към онзи минал момент общо на всички наследници на това лице. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС в решения № 662 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1529/09 г. на ВКС І ГО, № 418 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 722/09 г. на ВКС, ІІ ГО, № 458 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1072/09 г. на ВКС, І ГО, № 29 от 04.02.2010 г. по гр. д. № 2913/08 г. на ВКС, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 от ГПК, която настоящия състав на ВКС напълно споделя. С оглед това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че искът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ следва да се отхвърли, само защото наследодателят на ищците е бил починал към момента на масовизацията на земеделските земи, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. С това решение по същество въззивният съд е отказал да разреши действително съществуващия спор между ищците и ответниците относно това кой е бил собственик на процесните земеделски земи преди обобществяването им и съответно кой има право да си възстанови правото на собственост върху тези земи по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като след отмяната на решението не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент, настоящият състав на ВКС следва да разгледа и разреши спора по същество. Съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, ако е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността върху земеделската земя пред ОСЗ, или има възможност такова да бъде образувано, както и ако в полза на ищците е постановено решение за възстановяване на собствеността или за признаване правото им на обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ, а ответниците са заявили за възстановяване същата земеделска земя и по тяхното заявление все още няма решение на ОСЗ. В случая ищците за заявили за възстановяване процесните земеделски земи на наследниците на Ц. К. със заявление № 50 от 28.01.1992 г. По това заявление първоначално е било постановено решение № 120 от 18.02.1993 г., с което ПК „М.” е възстановила на наследниците на Ц. К. 36.5 дка в м. „Ф.”, представляващи част от имот пл. № 1172 по КП от 1940 г., а е отказала възстановяването на имот в същата местност с площ 3 дка. Впоследствие обаче, с решение № 120 от 23.06.1993 г. ПК „М.” фактически е отменила горепосоченото решение и вместо него е отказала възстановяването на целия имот пл. № 1172 с площ от 39.5 дка поради спор за имотните граници между наследниците на Ц. К. и съседите. Това второ решение по същество не е отказ за възстановяване на собствеността, а само възстановява висящността на административното производство по възстановяване на собствеността, като има за последица спиране на това административно производство до разрешаване на спора за собственост. Поради това и към настоящия момент е налице висящо административно производство по ЗСПЗЗ и съответно предявеният иск по чл.14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустим. По същество искът е основателен и следва да се уважи. В. с исковата молба спор е затова, чия собственост са били процесните земеделски земи: земеделска земя с площ от 30.6 дка в м. „Ф.” при съседи: Д. И., Х. Б., В. М. и р. Искър; земеделска земя с площ от 3 дка в същата местност при съседи: братя Б., р. Искър, братя Ф. и Ц. Ц. и земеделска земя с площ от 1 дка в същата местност при съседи: В. М., братя Т. и братя Б., към момента на включването им в ТКЗС през 1957 г. - на наследодателя на ищците Ц. К., а след неговата смърт на 27.11.1952 г. на наследниците на К., или на наследодателите на ответниците. От представените нот. акт № 92 от 08.04.1932 г., нот. акт № 28 от 04.12.1948 г. и нот. акт № 2 от 08.06.1942 г. се установява, че наследодателят на ищците Ц. К. е придобил по силата на договори за покупко-продажба правото на собственост върху следните земеделски земи: ливада с площ от 6.6 дка, в м.”Ф.”, землището на [населено място] при съседи: Д. И., Х. Б., В. М., р. Искър и селска мера; неразделна част от нива с площ от 24 дка, в с. м. при същите съседи; ливада с площ от 3 дка в с. м. при съседи: братя Б., р. Искър, братя Ф. и Ц. К.; нива с площ от 1 дка, находяща се в м. „Ф. кория” в землището на [населено място] при съседи: В. М., братя Т. и братя Б. и гора с площ от 0.7 дка, находяща се в м.”Ф. кория” при съседи: от три страни махала Д.. Видно от удостоверение № 302 от 20.01.1992 г., на кметство [населено място], в емлячния регистър на кв. Г. от 1949 г., том 11, стр.149 като собственост на Ц. Ц. К. са записани 7 земеделски имота с обща площ от 36.8 дка, всички в м.”Ф.”, от които имотите по т. 1, 2, 3, 4 и 7 отговарят по площ на имотите, закупени с посочените по горе нотариални актове. Същото е записано и в удостоверение № 1304 от 02.07.1952 г. издадено от Г. селски народен съвет. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза и представените по делото скица от 25.01.1993 г., издадена от „С.” и извлечение от разписен лист се установява, че тези имоти са били заснети в КП на [населено място] м.”Врана-Г.-Лозето” от 1940 г. като един общ имот пл. № 1172 от к. л. № 4, 5 с площ 39.5 дка. Не са представени доказателства в периода след придобиването на тези имоти до включването им в блок на ТКЗС през 1957 г. трети лица да са придобили чрез сделка, по давност или по друг посочен в закона начин правото на собственост върху тези недвижими имоти, включително и нотариални актове или писмени договори за прехвърляне на собствеността върху имотите в полза на наследодателите на ответниците. Извлечението от емлячен регистър на името на Б. И. А., в което е записано въз основа на заявление на Б. А. № 2294 от 13.12.1949 г., че последният е закупил от Ц. К. нива с площ от 3 дка в м.”Ф.” не доказва придобиването на този имот от Б. А.. То доказва само, че е направено заявление за такава покупка от Б. А.. За да се придобие правото на собственост върху този недвижим имот обаче е било необходимо или сключването на писмен договор в нотариална форма или осъществено върху имота въз основа на писмен договор давностно владение. Ответниците, наследници на Б. А., чиято е била доказателствената тежест за това, не са представили нотариален акт за тази продажба, нито са доказали техният наследодател да е придобил владението върху имота въз основа на писмен договор и да е осъществявал такова владение в продължение на повече от 10 години, колкото е необходимия съгласно чл.79 ал. 1 от ЗС и § 4 от ПР на ЗС срок за придобиване на имот при недобросъвестно владение. Действително, св. Я. К. твърди, че Б. А. е закупил имот от Ц. К., но не посочва кога, поради което дори и да се приеме, че е бил сключен такъв договор за продажба, не може да се прецени дали владението на Б. А. върху закупения не с нотариален акт имот е продължило повече от 10 години. От друга страна, свидетелят И. К. твърди, че Б. А. е закупил имот в същата местност, но не от Ц. К., а от Я. П.. Цитираното в емлячния регистър заявление от 13.12.1949 г. доказва, че ако е имало такъв договор за продажба между Ц. К. и Б. А., то той е бил сключен през 1949 г., поради което дори и въз основа на този договор Б. А. да е влязъл във владение на имота, то той не го е придобил по давност, тъй като от 1949 г. до внасянето на имота в ТКЗС през 1957 г. не са изтекли 10 години. Поради това следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че към момента на включването им в ТКЗС процесните земеделски земи са били собственост на наследниците на закупилия ги с нотариални актове собственик Ц. Ц. К.. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 460 лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 5738 от 07.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 7712 от 2010 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Ц. М. К., М. П. К. и Л. М. И. срещу Н. М. Д., С. В. Б., П. С. Б., Ф. И. Й., С. К. Б., А. Д. В., М. Ц. Х., Р. Г. Х., М. Ц. Х., Й. Ц. Х., И. Т. Б., А. Т. Ц., Й. Г. В., Р. В. В., С. И. В., Б. Б. В., В. Б. В., Е. М. И., В. К. Б., Д. Ф. Й., К. Р. С., Н. М. Н., Ц. Т. М., Н. М. Д., Й. Л. М., И. Л. М., Т. Г. Н., И. Г. Г., Д. М. Атанасова, И. Б. Б., С. Т. С., В. Р. Д. и Л. С. С., че към 1957 г. наследниците на Ц. Ц. К., починал на 27.11.1952 г., са били собственици на следните имоти, заснети като част от имот пл.№ 1172, к. л. 4-5 по КП на [населено място], м.”Врана-Г.-Лозето” от 1940 г.: 1. земеделска земя - бивша ливада и бивша нива с обща площ от 30.6 дка, находящи се в землището на [населено място], м. „Ф.” при съседи: Д. И., Х. Б., В. М. и р. Искър, закупени от Ц. Ц. К. с нотариален акт № 92, том VII, регистър № 1349 по нот. д. № 1249 от 08.04.1932 г., 2. земеделска земя - бивша ливада с площ от 3 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Ф.” при съседи: бр. Б., р. Искър, бр. Ф. и Ц. Ц. К., закупена от Ц. Ц. К. с нотариален акт № 28, том IX, регистър № 2028 по нот. д. № 1917 от 04.12.1948 г. и 3. земеделска земя - бивша нива с площ от 1 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Ф. кория” при съседи: В. М., бр.Т. и бр. Б., закупена от Ц. Ц. К. с нотариален акт № 2, том X., регистър № 9402 по нот. д. № 2227 от 08.06.1942 г. ОСЪЖДА Н. М. Д., С. В. Б., П. С. Б., Ф. Й., С. К. Б., А. Д. В., М. Ц. Х., Р. Г. Х., М. Ц. Х., Й. Ц. Х., И. Т. Б., А. Т. Ц., Й. Г. В., Р. В. В., С. И. В., Б. Б. В., В. Б. В., Е. М. И., В. К. Б., Д. Ф. Й., К. Р. С., Н. М. Н., Ц. Т. М., Н. М. Д., Й. Л. М., И. Л. М., Т. Г. Н., И. Г. Г., Д. М. Атанасова, И. Б. Б., С. Т. С., В. Р. Д. и Л. С. С. да заплатят на Ц. М. К., М. П. К. и Л. М. И. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 460 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.