5 Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 07 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №773 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. К. П. срещу решение №113 от 20.05.2015 г., постановено по ВНОХД №43/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново. С присъда №1, постановена на 15.01.2016 г. по НОХД №120/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Габрово, подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 13.04.2015 г. в [населено място], на [улица], срещу дом №/номер/, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества- 6, 57 гр. хлорфенилпиперазин (без нормативно определена цена) и 3, 579 марихуана- на стойност 21,47 лева, като на основание чл.354а, ал.1, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при първоначален „строг“ режим и наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД №45/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Габрово наказание две години „лишаване от свобода“, което следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при първоначален „строг“ режим. С присъдата подсъдимият П. е признат за невиновен в това на 14.04.2015 г., при условията на продължавано престъпление е държал в дома си в [населено място], на [улица],254 гр. високорисково наркотично вещество- марихуана и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1 НК (за този предмет на престъплението), както и по обвинението да е осъществил престъпление при условията на чл.26, ал.1 НК. С присъдата, на основание чл.354а, ал.6 НК, са отнети в полза на Държавата високорисковите наркотични вещества, както и подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 384, 40 лева. С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че в хода на воденото срещу подсъдимия П. наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като делото е било разгледано от първоинстанционен съдебен състав, който е бил предубеден. Твърди се, че това се установява от поведението на състава, който необосновано е отхвърлил всичките доказателствени искания на защитата и по този начин е лишил подсъдимият от процесуалните средства, необходими за реализирането на правото му на защита. В подкрепа на тази теза е посочено и това, че при постановяване на осъдителната присъда, съдът се е позовал на доказателства, събрани на досъдебното производство, като не е отчел, че тази фаза на процеса има само подготвителен характер. Правят се оплаквания и във връзка с постановеното въззивно решение, като се твърди, че въззивният съд е следвало да установи посочените по- горе пороци на воденото производство. И по отношение на този съдебен състав се твърди, че е налице предубеденост, тъй като той е изменил необосновано мярката за неотклонение на подсъдимия и по този начин е обезсмислил защитата му. На тези основания се предлага и присъдата и решението да бъдат отменени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. В касационното съдебно заседание, защитникът на подсъдимия П. възпроизвежда оплакванията, отразени в жалбата, като твърди, че и първоинстанционния и въззивния съдебни състави са били предубедени. Първият- защото не е уважил доказателствените искания на защитата, а вторият- защото не е установил това нарушение и е задържал без причина подсъдимия. На тези основания моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, като не посочва съда, който следва да го разгледа повторно. Представителят на държавното обвинение дава заключение, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият твърди, че е невинен и поддържа, че намерените в него таблетки са му подхвърлени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, отразено в касационната жалба и допълнението към нея, е за предубеденост на първостепенния и въззивния съдебни състави. Аргументите на защитата в тази посока са свързани с отказ на решаващите съдилища да уважат доказателствени искания на защитника и необосновано (според защитата) изменение на мярката за неотклонение на П.. Касационният съд прецени, че първоинстанционния съдебен състав не е нарушил закона, като не е уважил част от доказателствените искания, направени от защитата, в рамките на воденото наказателно производство. Правилно съдът е приел, че липсва основание да бъде допускана до разпит свидетелката Н. Т., като вярно е отчел, че същата е възприела факти и обстоятелства, идентични с тези, установени с показанията на свидетелката Д.. При преценка на основателността на направеното искане за разпит на Т., съдът вярно е отчел и това, че показанията й не биха допринесли за изясняване на релевантни за изхода на делото факти, тъй като тя не е възприела обстоятелства, включени в основния предмет на доказване, а събития, случили се по време, на място и по повод на предмети, които не са предмет на производството. Вярно е, че за същите обстоятелства е разпитана свидетелката Д., но нейният разпит не е доказателствено средство, което пряко обслужва обвинителната теза и не стои в основата на постановения първоинстнационен съдебен акт. Правилно първостепенният съд не е уважил и направеното искане за прилагане на възпитателно дело, образувано във връзка с извършена проверка на малолетните Т. и Д., като законосъобразно е преценил, че в него няма как да се съдържат доказателствени източници, които могат да бъдат ползвани в това производство и същото очевидно има за предмет деяние, което е различно от инкриминираното по това дело. Законосъобразно съдът е оставил без уважение направеното искане за разпит на свидетели- посочени от защитата, като вярно е преценил, че няма как това искане да бъде уважено без да бъдат посочени имената им или поне обстоятелствата, за които те ще бъдат разпитвани. Липсата на тази информация лишава от възможност съда да прецени дали разпита им е допустим. Касационната инстанция в практиката си многократно е посочвала, че неуважаването на доказателствени искания, на която и да е страна в производството, не води автоматично до извод за предубеденост на съдебния състав. Съдът, по силата на служебното начало, е длъжен да събере всички възможни и относими към предмета на производството доказателствени материали, като единствено той преценява кои са те. Ако пропусне да изпълни това свое задължение, този пропуск представлява съществено нарушение на процесуални правила, но неуважавенето на доказателствени искания не е непременно такова. В този смисъл са Р по НД №746/2015 г. II НО, Р по НД 26/2011 І НО, Р по НД 66/99 ІІ НО, Р по НД 522/99 ІІ НО и т.н. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че неуважаването на направените доказателствени искания от първостепенния съд не е засегнало правото на защита на подсъдимия, тъй като нито той, нито неговия защитник са отправили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция (също инстанция по фактите, пред която е допустимо събирането им), като по този начин са се съгласили, че по делото са събрани необходимите за изясняването му доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е и оплакването, че първостепенният съд е игнорирал доказателства, събрани в рамките на съдебно следствие, като се е позовал единствено на тази, събрани на досъдебното производство. При преглед на гласните доказателствени средства, имащи съществено значение за изхода на делото се установява, че съдът е приложил разпоредбата на чл.281 НПК по отношение на един единствен свидетел, като е изяснявал фактите по делото и е ценил показанията на всички останали свидетели, дадени в съдебната фаза. Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивния съд е бил предубеден, защото е изменил по реда на чл.270 НПК мярката за неотклонение на подсъдимия П.. Право на решаващия съд е да се произнесе по мярката за неотклонение, като решаването на този въпрос не е пряко свързано със същинското производство и естеството на произнасянето не предопределя акта по същество. Това важи в пълна степен и за определението по чл.270 НПК, още повече защото за решаващия съд съществува изрична законова забрана при решаване на въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия да обсъжда доказателствата по делото. Ето защо касационната инстанция прецени, че изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия П. и определянето на по- тежка мярка не е основание да се прецени, че въззивният съд е бил предубеден. Независимо, че няма изрично оплакване в касационната жалба и допълнението към нея по отношение на анализа на доказателствата, направен от предходните съдебни състави, касационният съд прецени, че същият следва да бъде споделен. Съдилищата пълно и вярно са анализирали доказателствените източници, като законосъобразно са приели, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1 НК. Не може да бъде възприета тезата, че част от високорисковите наркотични вещества (хлорфенилпиперазин) са му били подхвърлени, тъй като същите са били открити в чорапа на подсъдимия и са приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения в процесуалния закон ред. Осъществяването на престъплението и по отношение на това наркотично вещество се установява не само от приложения протокол за обиск и изземване (одобрен по реда на чл.164, ал.3 НПК), от албума със снимки, в които се съдържа информация къде се е намирало пакетчето и на част от които подсъдимият сам го сочи, но и от показанията на свидетеля Н. и частично на свидетелите Д. и Ф. И., които твърдят, че след спирането на автомобила, в който е бил и П., всички са били задържани във връзка с намерени в него наркотични вещества. Правилно предходните съдебни състави не са кредитирали показанията на свидетеля Е. И. (в частта им, че инкриминираните предмети са били негови и той ги е пъхнал в панталоните на П.), тъй като те се опровергават от всички останали доказателствени източници. Описаните от този свидетел факти противоречат и на безспорно установеното в процеса обстоятелство, че наркотичното вещество- хлорфенилпиперазин е открито не в гащите, а в чорапа на П., където същото не може да бъде поставено от И.. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че липсват доказателства, които да установяват предубеденост на пръвостепенния и въззивния съдебни състави, както и направените от съдилищата анализи на доказателствените материали са задълбочени и верни. Ето защо касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната на някой от постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на предходна фаза от процеса. В касационната жалба не са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК и не са направени оплаквания, свързани с тях, поради което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да излага мотиви защо приема, че материалния закон е приложен правилно и наложеното наказание е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия П.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №113 от 20.05.2015 г., постановено по ВНОХД №43/2016 г., по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.