О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 349 гр. София, 22.07.2016 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното от съдията Костадинка Недкова ч. т. д. № 555 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 142 от 06.01.2014г. по ч. гр. д. № 16 643/2013г. на Софийски градски съд /поправено с определение № 16638/ 05.07.2016г. по същото дело/, с което е потвърдено определение от 08.11.2013 г. по гр. д. № 15 909/2013г. на Софийски районен съд, в частта с която се определя цена от 1250 лева на всеки от исковете за прогласяване нищожност на: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 4, т. 1, чл. 6, ал. 3, чл. 10, ал. 4, чл. 13, чл. 15, ал. 3 – 5, чл. 16 и чл. 23 от договор за кредит, сключен между ищеца С. Б. Д. и ответника [фирма], [населено място]. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Ответникът по касацията в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост на подадената жалба, тъй като атакувания съдебен акт не подлежи на обжалване, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане. В случай, че жалбата бъде разгледана, моли тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в подадената частна касационна жалба, жалбоподателят излага доводи за произнасяне в обжалваното определение по следните процесуалноправни въпроси, попадащи в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК, т. е. решавани противоречиво от съдилищата, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: /1/ Оценяеми ли са исковете за прогласяване нищожност на клаузи от договор за кредит?; и /2/ В случай, че същите са оценяеми по какъв начин се определя цената на всеки един от тях? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба, подадена от С. Б. Д., [населено място], срещу [фирма], [населено място], за прогласяване нищожност на отделни клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31812 от 18.12.2007 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платени по същия договор суми, конкретно посочени в петитума на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените в първоинстанционното производство разноски. С протоколно определение от 08.11.2013 г. по гр. д. № 15 909/2013г. Софийският районен съд е допуснал изменение на иска, като наред с това е определил първоначална цена от 1250 лева на всеки от предявените искове за нищожност на клаузи от договора за кредит по т. 1 от петитума на исковата молба, които е счел за оценяеми. Въззивният съд е приел, че цената от 1250 лева е окончателната цена на всеки от исковете, като не е споделил извода на първата инстанция, че определянето на конкретната цена налага изслушване на допълнителна съдебно-финансова експертиза, поради което окончателната цена ще бъде определена след изслушване заключението на вещото лице. Настоящият състав намира, че по отношение на втория въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, тъй като отговорът на втория въпрос е предпоставен от отговора по първия въпрос. Определящ за изхода на спора е първият формулиран в изложението въпрос, дали искът за нищожност на клаузи от договора за кредит е оценяем, поради което спрямо него е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице формирана задължителна практика на ВКС в противоречие, с което е постановено обжалваното въззивно определение, поради което касационното обжалване по първи въпрос следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Старата практика на ВКС, в която е прието, че тези искове са оценяеми, следва да се счита преодоляна с постановяване по реда на чл.274, ал.3 ГПК на определение № 449/29.07.2015г. по т.д. № 1567/2015г.на I ТО на ВКС и по реда на чл.290 ГПК на решение № 76/ 15.07.2016г. по т.д. № 888/ 2015г. на I ТО на ВКС. Настоящият състав напълно споделя изложените в посоченото определение съображения, че когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае основанието на вземането / престацията и не се отрича наличието на действително правно основание на престацията, а единствено реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи правоотношението елементи, искът за прогласяване на нищожността на клаузата е неоценяем. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение също е дадено разрешение, че обявяването на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредите, е неоценяем. Мотивирано е, че при липсата на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне на приблизителната цена по чл.70, ал.3 ГПК, искът се явява неоценяем. Предвид несъответствието с цитираната задължителна практика на ВКС на обжалваното определение, с което е прието, че искове за обявяване нищожността на отделни клаузи от договора за банков кредит са оценяеми, поради което определението следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част, като исковете за нищожност на клаузите от договора за кредит бъдат определени като неоценяеми. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 142 от 06.01.2014г. по ч. гр. д. № 16 643/2013г. на Софийски градски съд /поправено с определение № 16638/ 05.07.2016г. по същото дело/, с което е потвърдено определение от 08.11.2013 г. по гр. д. № 15 909/2013 г. на Софийски районен съд, в частта с която се определя цена от 1250 лева на всеки от исковете за прогласяване нищожност на: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 4, т. 1, чл. 6, ал. 3, чл. 10, ал. 4, чл. 13, чл. 15, ал. 3 – 5, чл. 16 и чл. 23 от договор за кредит, сключен между ищеца, С. Б. Д., и ответника, [фирма], [населено място]. ОТМЕНЯ определение № 142 от 06.01.2014г. по ч. гр. д. № 16 643/2013г. на Софийски градски съд /поправено с определение № 16638/ 05.07.2016г. по същото дело/, и потвърденото с него определение от 08.11.2013г. по гр. д. № 15 909/2013г. на Софийски районен съд, в частта с която се определя цена от 1250 лева на всеки от исковете за прогласяване нищожност на: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 4, т. 1, чл. 6, ал. 3, чл. 10, ал. 4, чл. 13, чл. 15, ал. 3 – 5, чл. 16 и чл. 23 от договор за кредит, сключен между ищеца, С. Б. Д., и ответника, [фирма], [населено място]. ОБЯВЯВА за неоценяеми исковете за прогласяване нищожност на клаузите на: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 4, т. 1, чл. 6, ал. 3, чл. 10, ал. 4, чл. 13, чл. 15, ал. 3 – 5, чл. 16 и чл. 23 от договор за кредит, сключен между ищеца, С. Б. Д., и ответника, [фирма], [населено място]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.