Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр.София, 25 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Галина Стоянова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 665/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Ю., защитник на подсъдимия К. К. Л., срещу решение №150 от 11.05.2020 г., постановено по внохд №1298/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция е извършила неправилна оценка на събраните по делото доказателства, като избирателно и тенденциозно ги е обсъждала и по този начин е допуснала нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. По повод обвинението за извършено престъпление „грабеж“ се заявява, че изложените от САС съображения за кредитиране с доверие на показанията на пострадалите свидетели М. и Ю., респективно за отхвърляне като недостоверни показанията на свидетелите, които потвърждават позицията на подсъдимия Л., са неубедителни. Що се отнася до второто обвинение за държане на наркотични вещества, се посочва, че инкриминираните такива не са намерени във владение на подсъдимия, а в двор с две къщи, където живеят множество лица, включително и осъдения Б.. Възразява се срещу извода на апелативния съд за липса на допуснато съществено процесуално нарушение, по повод направено от защитата оплакване, че пред първоинстанционният съд не са били разяснени правата на подсъдимия Л.. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се мотивира с това, че макар и да са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи, наказанието не е определено при условията на чл.55 от НК. Правят се алтернативни искания- за отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане на апелативната инстанция; за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия; за изменение на съдебния акт и намаляване размера на наложеното на Л. наказание. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия- адв. Ю., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение-потвърдено. В последната си дума подсъдимият К. К. Л. заявява, че не е извършил престъплението и иска да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №125 от 14.05.2019 г., постановена по нохд №5147/2015 г., Софийски градски съд е признал К. К. Л. за виновен в това, че на 13.06.2014 г., около 15,40 ч. в [населено място],[жк], на паркинг пред бл./номер/ и [жилищен адрес] като извършител в съучастие с Б. К. Б. /извършител/ и Л. М. Д.- помагач/наказателното производство спрямо когото е прекратено на основание чл.289 ал.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.4 от НПК/ отнел чужди движими вещи на обща стойност 24367,60 лв. /собственост на „фирма“ и на А. М./ от владението на А. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият К. Л. е признат за виновен в това, че на 15.06.2014 г., в [населено място], [улица], в дворно място към къща, обитавана от него, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-марихуана с нето тегло 36.55 гр., с активно действащ компонент тетрахидроканабинол -4% на стойност 219.30 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 пр.4 алт.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000 лв. На основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК на подсъдимият К. Л. е наложено едно общо и най-тежко наказание, а именно седем години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лв. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, както и с мярка за неотклонение „домашен арест“. В негова тежест са били възложени направените по делото разноски. По въззивна жалба, депозирана от подсъдимия чрез неговия защитник, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1298/2019 г., приключило с решение №150 от 11.05.2020 г., с което първоинстан-ционната присъда е била изменена, като на основание чл.23 от НК е било определено едно общо наказание измежду наказанията, наложени на подсъдимия К. Л. по настоящото производство и по нохд №13419/2014 г. на СРС, а именно седем години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000 лв. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС намира за неоснователно оплакването на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, предвид отказа й да приеме наличието на такова нарушение, свързано с неразясняване правата на подсъдимия, което да е извършено от Софийски градски съд. Всъщност претенцията, че правата на подсъдимия не са били разяснени от първоинстанционния съд, не намира опора в отразяванията, направени в съдебния протокол, обективиращ действията на съда в първото съдебно заседание / протокол от 30.06.2016 г. –нохд №5147/2015 година/. В него изрично е записано, че съдът е разяснил правата на подсъдимите в производството, както и тяхното изрично изявление, че те са им известни. ВКС приема, че не съществува задължение за съда да отразява в протокола цифровата номерация на текстовете от закона, отнасящи се до правата на подсъдимите, които той е разяснил, като е напълно достатъчно в действителност да го е направил и най-общо да го е записал, така както е сторил Софийски градски съд. Наред с това, видно от същия протокол, защитникът на подсъдимия Л. изрично е направил изявление, че няма да се ползват от диференцираните процедури по НПК, което налага извод, че подсъдимият е бил запознат с възможността да поиска делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК или евентуално да сключи споразумение с прокуратурата. Впрочем тази възможност той е имал до края на съдебното следствие пред първата инстанция, но не се е възползвал от нея, така както е направил съпроцесника му Б. Б.. Освен това, правата на подсъдимия Л. са били гарантирани, доколкото той е бил защитаван в процеса от защитник и то лично избран от него. И на последно място, за да бъде твърдяното от защитника съществено процесуално нарушение, е необходимо то да се отразило върху правилността на постановената присъда, каквото в настоящия случай не се набелязва. По-нататък, не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници, сторена от апелативната инстанция. При извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства и по двете обвинения, са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. Право на съдилищата по фактите, е да кредитират или да не гласуват доверие на конкретни доказателства и доказателствени средства, стига пълноценно да мотивират в решението си своята преценка за това, както и да ги интерпретират съобразно действителното им съдържание. В тази насока, въззивната инстанция е отделила необходимото внимание на основните доказателствени източници /показанията на свидетелите И. Ю., А. М., Й. А. и протоколите за разпознаване на лица/ касателно осъществения от подсъдимия Л. грабеж, като подробно ги е анализирала и съпоставила помежду им. Причините, поради които съдът е приел посочените показания за обективни и добросъвестно дадени, са били подробно обсъдени в решението и следват очертания от формалната логика път. Прочитът на тези показания показва последователност и идентичност в изложените от свидетелите Ю. и М. фактически обстоятелства, касаещи начина на осъществяване на грабежа и участието на подсъдимия Л. в неговото извършване. Данните, предоставени от посочените лица, са намерили своето потвърждение и в показанията на св. Й. А., наблюдавал случилото се от близко разстояние. Независимо от краткото време, за което Ю. и М. са възприели нападателите си и независимо от това, че Л. и Б. са били с шапки и тъмни очила, още в първите си разпити на досъдебното производство свидетелите са заявили, че могат да ги разпознаят, като са посочили белезите, по които това може да се осъществи, а в последствие и категорично са ги разпознали. Прави впечатление, че направеното в разпитите им описание на външните характеристики на нападателите, е в значителна степен сходно, което е още една гаранция за достоверност на възприятията им. Така, св.М. е описал нападателите като: „мъж на видима възраст около 30 годишен, висок около 175 см, с атлетично телосложение, тъмна коса- късо подстригана, остро лице, с леко набола брада, правилен нос, остра брадичка и нормални устни“ и лице „високо около 180-185 см.,… с атлетично телосложение, на видима възраст около 30 години, тъмна на цвят коса- късо подстригана, кръгловато лице…..дебели плътни устни“, а според св.Ю. –единият от извършителите е бил „висок около 180-185 см., нормално телосложение, здрав, атлетичен…. лицето беше по-скоро овално….устните му бяха плътни и дебели“, а другия извършител: „малко по-нисък от първия,…. атлетично тяло….лицето като форма беше като на първия овално“. Несъществените отлики в описанието на извършителите на грабежа, направено от двамата свидетели, се дължат на индивидуалните възможности на всеки един от тях да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността. По-нататък, както правилно са отбелязали съдилищата, приложения по делото протокол за разпознаване на лице, касаещ проведеното разпознаване на подсъдимия Л., представлява годно доказателствено средство и от неговото съдържание се установява, че Ю. и М. са разпознали не друго лице, а именно К. Л. като един от извършителите на грабежа. Нещо повече, двамата свидетели в съдебното заседание пред СГС са верифицирали направеното от тях преди разпознаване на подсъдимия Л.. Следва да се отбележи, че свидетелката Ю. не е конституирана като страна по делото, а гражданският иск, предявен от св.М. е бил прекратен в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Тези обстоятелства изключват възможността двамата да се считат за заинтересовани от изхода на делото, доколкото не са страни в процеса, а и липсват каквито и да е данни същите да имат някакъв друг интерес да посочат точно подсъдимия Л. като извършител на грабежа, още повече, че са предупредени за наказателната отговорност, която биха понесли, в случай на предоставяне на неверни данни. На следващо място, мотивите на въззивната инстанция не страдат от дефицит при обсъждане на останалите доказателствени източници, относими към обвинението „грабеж“. На преценка са били подложени както показанията на Б. Б., дадени в качеството му на свидетел /наказателното производство спрямо него е приключило със споразумение/, така и заявеното от свидетелите Д. Л., Л. Г. и В. Б., като с основание са били отхвърлени като недостоверни и депозирани единствено с цел да подпомогнат защитната позиция на подсъдимия. На страница 13 и 14 от решението, апелативният съд е обсъдил информацията, предоставена от коментираните свидетели, съпоставил е заявеното от всеки един от тях с останалите, а така също и с показанията на Ю. и М.. Констатираните противоречия в показанията между отделните свидетели от тази група, не са несъществени, както ги характеризира защитника на подсъдимия Л., а представлява сериозна индикация за липса на обективност при тяхното депозиране. Не се констатира неубедителност на мотивите на апелативния съд и досежно доказателствената му дейност по отношение обвинението по чл.354а от НК. Анализът на относимите към това обвинение доказателства е пълноценен, верен и не търпи критика. Позовавайки се на данните, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие, показанията на свидетелите М., Н., Й. и К., апелативният съд е достигнал до верен правен извод, че наказателната отговорност на подсъдимия Л. следва да бъде ангажирана и за престъплението по чл.354а ал.1 пр.4 от НК. Досежно оплакването по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, ВКС приема, че наказанията, наложени на подсъдимия Л. за извършените от него две престъпления, не са явно несправедливи. В решението си апелативният съд не е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи, така както твърди защитника на подсъдимия. Контролираният съд вярно е оценил високата степен на обществена опасност на двете деяния и на дееца, като не се откриват пропуски при отчитане на всички онези обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, което подсъдимият следва да понесе. Очертаните от съда смекчаващи отговорността обстоятелства- младата възраст на подсъдимия и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до настоящият момент, не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, така че да предпоставят приложението на чл.55 от НК, в каквато насока е искането на защитника на подсъдимия. Нещо повече, настоящият съдебен състав не приема, че възрастта на подсъдимия- 34 години към момента на извършване на двете престъпления е млада в наказателно-правен смисъл. За да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство възрастта на дееца тя следва да бъде близка до непълнолетието, когато все още лицето няма трайно изградени морални императиви и стабилни задръжки. И на последно място, в жалбата не се сочат необсъдени от въззивната инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства, които да бъдат предмет на допълнителна преценка от настоящия съд. Като не намери да са налице претендираните касационни основания, ВКС счете, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №150 от 11.05.2020 г., постановено по внохд №1298/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/