Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 27.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 207/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Х. В. Х. чрез процесуален представител адвокат Р. С. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-ти „Г” въззивен състав № 5958/11.11.2011 г., постановено по гр. д. № 13086/2011 г. С обжалваното решение е отменено решение от 11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 7874/11 г. по описа на СРС, 75-ти състав в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от Х. В. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове, както следва: с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № 200-30/7.02.2011 г. и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „банков служител консултиране и продажби”/CCS/ в „О.”, АД-клон Л.. Решението е потвърдено в останалата част. С определение № 654/9.05.2012 г. по гр. д. № 207/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед установяване евентуална процесуална недопустимост на решението, с което съдът се е произнесъл по просрочена въззивна жалба, която е подадена от страна на ответника [фирма], [населено място], във връзка с което своевременно е било заявено възражение от страна на ищцата с писмен отговор на жалбата, възможност за което е предвидена с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. За ответника по жалбата [фирма], [населено място] жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител юрисконсулт Г. И. М.. Претендират се разноски по делото за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Производството по делото пред първоинстанционния съд по трудовия спор между страните е проведено по реда на глава ХХV-та „Бързо производство”. Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК в съдебното заседание, в което е даден ход на делото по съществото на спора, в присъствие на процесуалните представители на страните, съдът е посочил деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му-двуседмичен съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК. Видно от протокола на съдебното заседание, проведено на 28.06.2011 г., съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 12.07.2011 г., от която дата тече срока за въззивно обжалване. В съдебното решение, постановено на 11.07.2011 г., съдът е посочил, че срокът за обжалване на решението пред Софийски градски съд е двуседмичен, считано от 12.07.2011 г. Съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. В конкретния случай двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е започнал да тече от 12.07.2011 г./ден вторник/ и съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл в съответния ден от седмицата-вторник на 26.07.2011 г. Въззивната жалба на ответника в производството по делото [фирма], [населено място] е подадена на 26.07.2011 г. /ден вторник/ и е подадена в срок. Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията в жалбата, че изводите на съда при решаване на делото са неправилни, незаконосъобразни и са в противоречие със събраните по делото доказателства не се подкрепят от данните по делото. Неоснователно е оплакването, че заповедта за дисциплинарно уволнение е немотивирана и констатацията на въззивния съд в тази насока е законосъобразна. Относно обстоятелството каква длъжност е заемала ищцата към датата на налагане на дисциплинарното уволнение са налице достатъчно данни по делото, както от признание на самата ищца, така и събрани писмени доказателства, че по време на извършване на нарушенията ищцата е изпълнявала задължения и работа и като касиер на каса. Фактически неверни са изложените на стр. 3 от жалбата твърдения по отношение на събрани доказателства и по отношение на направени от въззивната инстанция изводи. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, преценявайки ги съобразно изискванията на закона, правилни са констатациите му за спазени от работодателя формалните изисквания на чл. 193 КТ и на чл. 195 КТ, а изводите му по съществото на спора се споделят от настоящия съдебен състав. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на размер на 200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-ти „г” въззивен състав № 5958/11.11.2011 г., постановено по гр. д. № 13086/2011 г. по касационна жалба от Х. В. Х. чрез адвокат Р. С.. ОСЪЖДА Р. В. Х. да заплати на [фирма], София ЕИК[ЕИК] сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: