Р Е Ш Е Н И Е № 388 София, 06.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 582/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Г. Б. чрез процесуален представител адвокат С. Н. против решение на Софийски градски съд, ГО, ІV „г” въззивно отделение № 642/2.02.2012 г., постановено по гр. д. № 15937/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, ІІ ГО, 70 с-в № ІІ-70-21/2.09.2011 г., постановено по гр. д. № 8785/2011 г., с което са отхвърлени предявените от П. Г. Б. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С определение № 1058/19.09.2012 г. на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния материалноправен въпрос: По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, по който правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановени от Върховния касационен съд решения по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно: Р. № 452/26.05.2000 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 200/17.02.2000 г., ВКС, ІІІ г. о. Отговор на правния въпрос: Служители от „ръководството на предприятието” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ са служители от трудовата функция на изпълняваната от тях работа пряко да зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнения служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. За ответника по касация [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното: Ищецът /сега касатор/ е заемал длъжността „организатор/координатор и контрол на перонно обслужване-багажи” към Дирекция „Летищни и наземни услуги”, отдел „П. обслужване”, сектор „Багажи” при [фирма] по силата на допълнително споразумение № 219/19.04.2010 г. към трудов договор № 113/21.09.1995 г. С решение на СД на дружеството от 4.08.2010 г. за изпълнителен директор е избран А. Т. и между него и дружеството е сключен договор за управление от същата дата. Със заповед № 1260/30.12.2010 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е сред кръга длъжностни лица, представляващи ръководство на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, като с оглед заеманата длъжност и задължения по длъжностна характеристика е преценил, че на ищеца са възложени ръководни функции и функции по организация на трудовия процес съгласно т. ІІ /1/ от длъжностната характеристика: „организира, ръководи, контролира и отговаря за изпълнението на дейността на сектор „Багажи”, както и че според т. І /4.2/ на тази длъжност са подчинени всички работници и служители от сектор „Багажи” към отдел „П. обслужване” по щатно разписание 137 души. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон-чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ. Заеманата от ищеца длъжност не попада в кръга на служители, които могат да бъдат определени като „ръководство” на ответното дружество по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. Това е видно от допълнителното споразумение към трудовия му договор, по силата на което той е преминал от работа на ръководна длъжност, а именно” „ръководител отдел в транспорта и въздушното обслужване” с работно място отдел „П. обслужване”, дирекция „Наземно обслужване” на работа на длъжност, която не е с ръководни, а е с организационни функции „организатор/координация и контрол на перонното обслужване-Багажи” с трудови функции по длъжностна характеристика, касаещи техническата организация и координиране на перонното обслужване на сектор „Багажи” към отдел „П. обслужване”, некасаещи пряко ръководството на трудовия процес на дружеството. Видно е и от кодът и наименованието на длъжността по Н.–3439 „Приложни административни специалисти, некласифицирани другаде”, предполагащи подпомагане на ръководителите при вземането на управленски решения и отговорност за техническата организация на работата. За разлика от служителите с ръководни функции, които в случая са: ръководител „П. обслужване”, директор на дирекция „Летищни, наземни услуги”, в чиито длъжностни характеристики е включено ръководство и надзор над заемащия длъжност „организатор/координация и контрол на перонното обслужване обслужване-Багажи”. Незаконосъобразно в случая работодателят е приложил основанието за уволнение чл. 328, ал. 2 КТ. Решението следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като се признае за незаконно и отмени уволнението на ищеца, постановено със заповед № 1260/30.12.2010 г., ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и да му се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 30.12.2010 г. до 30.06.2011 г. в размер на сумата 9 816.66 лв. при размер на месечното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец – м. ноември 2010 г. в размер на сумата 1 636.11 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска-28.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на сумата 900.00 лв.за всички инстанции. Основателно е възражението за прихващане от дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на изплатеното от работодателя при уволнението на служителя обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на сумата 1 636.11 лв./л. 71/, поради отпадане на основанието за изплащане на сумата или на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 8 180.55 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-то „Г” въззивно отделение № 642/2.02.2012 г., постановено по гр. д. № 15937/2011 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на П. Г. Б. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място] 1517,[жк], [жилищен адрес] постановено със заповед на изпълнителния директор на [фирма] № 1260/30.12.2010 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА П. Г. Б. на предишната работа в [фирма] на длъжността „организатор/координация и контрол на перонно обслужване-Багажи”, отдел „П. обслужване”, дирекция „Наземно обслужване”. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на П. Г. Б. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 8 180.55 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 28.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и 900.00 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТEЛ: ЧЛЕНОВЕ: