5 Р Е Ш Е Н И Е № 377 гр. София, 18 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря…….....Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….......Петя МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1219 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Г. – защитник на подсъдимите П. М. А. и С. П. А. срещу въззивно решение № 217 от 13.06.2014г., постановено по внохд № 342/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в, с което е потвърдена присъда по нохд № 329/13г. на Видински окръжен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е извършил анализ на доказателствената съвкупност на база обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а в нарушение на правото на защита било отказано и събирането на доказателства. Като нарушение на закона се посочва осъждането на подсъдимите при липса на престъпление от субективна страна. Явната несправедливост на наложеното наказание, според защитника, се изразява в не прилагането на нормата на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК по отношение на подсъдимия С. А.. Предлага се присъдата и решението да бъдат отменени и делото да се върне за ново разглеждане. Алтернативно се настоява за определяне на отговорността на подсъдимия А. при условията на чл.55ал.1 и ал.3 от НК. Подсъдимите А. и А., редовно призовани, не се явяват в заседанието на касационния съд. Не се явява и защитникът им адв. Г., редовно призован. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита депозираните от подсъдимите обяснения за защитна версия, доколкото те са опровергани от другите събрани доказателства. Отказът да бъде разпитан свидетел по делото, според прокурора е мотивиран и не сочи на допуснато процесуално нарушение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното производство е второ по ред. С решение № 458 от 02.12.2013г. по внохд № 1015/13г. на САС, НО – 5 с-в, била отменена присъда по нохд № 195/13г. на окръжен съд гр.Видин и делото било върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила при постановяване на присъдата. С присъда № 11 от 13.03.2014г., постановена по нохд № 329/13г. по описа на окръжен съд гр.Видин, подсъдимите П. М. А. и С. П. А. били признати за виновни в това, че на 17.11.2012г. в [населено място], обл. Видин, в местността „Калето”, в дворно място в „Турската махала”, в съучастие като съизвършители, а А. като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си, без съответно разрешение извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност – „Античен [населено място]”, чрез използване на технически средства – металотърсачи, лопати и кирки, поради което и на основание чл.277а, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, а за А. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК им били наложени наказания както следва: - на П. М. А. – „лишаване от свобода” за срок от три месеца и „глоба” в размер на 5000 лв., заменена с „обществено порицание”; - на С. П. А. - „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 5000 лв. Изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода” било отложено на основание чл.69, ал.1 за срок от една година за П. А. и на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години за С. А.. На основание чл.53, ал.1, б.”а” и ал.2, б.”б” от НК съдът отнел в полза на държавата оръдията чрез които било осъществено престъплението. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на разноските по делото. По жалба на двамата подсъдими било образувано внохд № 342/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в. С решение № 217 от 13.06.2014г., въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила настоящият съдебен състав намери, че следва да разгледа на първо място, доколкото това предопределя разглеждането на касационното дело по същество. В производството пред първата инстанция съдът е събрал достатъчни по обем доказателства, чрез които да провери достоверността на дадените от подсъдимите обяснения. По делото е безспорно установено, че собственик на имота, в който са извършвани изкопните работи е З. И. И. (нотариален акт № 30 от 2008г.). Това обстоятелство е потвърдено и от писмо на община [населено място] № РД – 0404-9-11 от 20.05.2013г. (л.63 от ДП). Даденото от собственика пълномощно на П. А. В. – баща на подсъдимия А., да стопанисва имота и извършва всички действия на управление и ползване е заверено на 19.11.2012г., която дата е два дни след датата на инкриминираното деяние. Съдържащата се на л.38 от ДП декларация (без дата) удостоверява, че З. И. получил от П. В. първоначална вноска за имота, който следвало да бъде прехвърлен след окончателното заплащане на 20.06.2011г., но което прехвърляне не било осъществено. Първоинстанционният съд е приел, че така представените писмени доказателства изясняват в пълна степен въпросите относно собствеността и ползването на имота, в който са извършени изкопните работи, поради което е отказал да допусне до разпит като свидетел З. И. за същите обстоятелства. В практиката си ВКС трайно застъпва становището, че не всеки отказ на съда да уважи доказателствено искане на подсъдимия води до ограничаване на процесуалните му права. Такова нарушение е налице, само когато отказът да бъдат събрани исканите доказателства е довел до неизясняването на важни обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. В случая относимите към предмета на доказване обстоятелства са били изяснени с помощта на други доказателствени средства, поради което отказът на съда да допусне в качеството на свидетел З. И. не е ограничил правото на защита на подсъдимите и не е довел до пропуск при събирането на относими доказателства. Неоснователен е и упрекът към първоинстанционния съд за нарушаването на процесуални правила, свързани с оценката на доказателствата и в частност на некредитирането на обясненията на подсъдимите, че целта на извършваните от тях изкопни работи била да отстранят теч от водопроводна тръба. Изводът на първоинстанционния съд за недостоверност на защитната теза не е произволен, а се основава на събраните по делото доказателства. Изкопните работи са били осъществени от А. и А. в чужд имот. Състоянието на имота, в границите на който има едноетажно масивно полуразрушено жилище, не сочи на ползването му за жилищни нужди, а според приложеното на л.62 от ДП удостоверение от [фирма] [населено място], на 17.11.2012г. не е отстранявана авария на уличен водопровод от лявата срана на шосето [населено място] – [населено място]. С оглед изложеното касационният съд намери доводите в жалбата за допуснатосъществено нарушение на процесуални правила за неоснователни. Като нарушение на закона в жалбата се изтъква липсата на знание от страна на подсъдимите, че са извършвали изкопни работи в границите на недвижима културна ценност, което според защитата сочи на несъставомерност на обвинението по чл.277а от НК от субективна страна. Това възражение както първоинстанционният, така и въззивният съд са отхвърлили в мотивите на съдебните си актове, като са приели, че подсъдимите са местни хора, които са запознати с границите на античния град „Рациария”. В допълнение следва да се отбележи, че в изхвърлената при изкопните работи пръст са се съдържали фрагменти от строителна и битова римска керамика и фрагменти от антични съдове (протокол за оглед на местопроизшествие – л.3 от ДП), което е представлявало достатъчна индиция за подсъдимите, че копаят на територията на археологически обект. Същите са съзнавали и че не притежават необходимото разрешение за извършване на изкопни работи, което сочи на извод, че престъплението по чл.277а, ал.3 от НК е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. С признаването на А. и А. за виновни по посочения текст от НК, законът е приложен правилно. Неоснователни на последно място са твърденията за явна несправедливост на наказанието, наложено на С. А.. Наказанието е определено в минималния предвиден за престъплението размер. Претенцията в жалбата за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т. 1 и т.3 от НК не е подкрепена с конкретни доводи. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства, които да доведат до определяне на наказанието под законово установения минимум, които аргументи се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 217 от 13.06.2014г., по внохд № 342/14г. на Софийски апелативен съд, НО - 3 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: