Р Е Ш Е Н И Е № 532 гр.София, 21 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1874/2012 година Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 208/2012 год. на Оряховския районен съд,отмяна на постановеното по това дело определение от 4.VІІ.2012 год.,с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщане на последното за ново разглеждане от районния съд.Основанието,на което се иска възобновяване,е това по чл. 422,ал.1,т.5 във вр. с чл. 348,ал.1,т.1 НПК-в нарушение на материалния закон съдът е одобрил постигнатото споразумение,подсъдимият С. Л. Ц. да не бъде лишаван,на основание чл. 55,ал.3 НК,от правото да управлява моторно превозно средство,каквото наказание задължително е предвидено с чл. 343г НК за престъпление, включително, по чл. 343,ал.1,б.”б” НК,в извършването на което Ц. е бил обвинен. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането. Становище от осъдения С.Л.Ц. не е изразено. ВКС установи: Първоинстанционното дело е образувано по внесено споразумение за решаването му,съгласно което С. Л. Ц. е признат за виновен в това,че на 20.Х.2011 год. в [населено място],Врачанска област,е управлявал автобус С. С 315 ХД с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на чл. 21,ал.1 ЗДП,при което по непредпазливост е причинил на К. К. Г. от с.с. тежка и средна телесни повреди.За това деяние,съставляващо престъпление по чл. 343,ал.1,б.”б” НК,Ц. е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК с пробация,включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 НК за срок от по 9 месеца,както и пробационната мярка по т.5 на чл. 42,ал.2 НК за срок от 3 месеца при 10 % удръжки от получаваното трудово възнаграждение.На основание чл. 55,ал.3 НК Ц. не е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. С определението,чиято законосъобразност се оспорва,споразумението е одобрено. Искането за възобновяване е неоснователно.Според изложеното в съобразителната му част,разпоредбата на чл. 343г НК изключвала прилагането на чл. 55,ал.3 НК,в подкрепа на което изготвилият предложението се е позовал както на израза в чл. 343г НК „във всички случаи”,така и на чл. 160,ал.1 НК. Преди да се изложат съображенията срещу основателността на искането за възобновяване,се налага да се отбележи неотносимостта на преходната разпоредба на чл. 160,ал.1 НК към оспорваната възможност,предвиденото с чл. 343г НК по-леко наказание да не бъде налагано,когато по-тежкото наказание за извършено транспортно престъплениe се определя по чл. 55 НК.Сходството между двете норми е,че без да съдържат състав на престъпление,предвиждат налагане на по-леко наказание за други,изчерпателно изброени престъпления-против личността с чл. 160 НК и по транспорта с чл. 343г НК,а различието-че с първата по-лекото наказание „може” да бъде наложено,а с втората то се налага „във всички случаи” на извършени умишлени /по чл. 343б и по чл. 343в,ал.1 НК/ и непредпазливи /по чл. 343 и по чл. 343а НК/ транспортни престъпления. От значение за неоснователността на искането за възобновяване е направеното с него разширително тълкуване на наказателноправна норма,каквото тълкуване е принципно недопустимо.Застъпеното разбиране,че след като едно наказание е предвидено,то не може да не бъде наложено,очевидно е незаконосъобразно при допусканите с чл. 55,ал.1,т.2 НК замени на едно наказание с друго,различно по вид с предвиденото в съответната специална материалноправна норма:доживотния затвор-с лишаване от свобода,лишаването от свобода- с пробация или обществено порицание,пробацията-с глоба.Освен тези замени,чл. 55,ал.3 НК допуска и възможността по-лекото наказание,кумулативно предвидено наред с по-тежкото,да не бъде наложено.След като тази възможност съществува и ограничаващи прилагането й правила няма,тя може да се използва независимо от вида на кумулативно предвиденото наказание-по отношение,примерно,на глобата за контрабанда на наркотични вещества по чл. 242,ал.2 НК или на лишаването от права за подкуп по чл. 301 НК.Що се отнася до израза „във всички случаи”,употребен в чл. 343г НК и провокирал искането за възобновяване на делото,използването му няма друга цел,освен да се обхванат всички възможни хипотези на изброените в него транспортни престъпления,когато непредпазливите,по-специално,могат да бъдат проявени както самостоятелно,така и-нерядко при това- в множество комбинации помежду им.Законодателното решение би могло,разбира се,да бъде опростено,тъй като е достатъчно да се каже,че „В случаите на...съдът постановява...и може да постанови...”,без такава формулировка да предизвика каквото и да било съмнение в смисъла,вложен в нея.Коментираният израз по инерция следва,обаче, употребяването му за първи път с изменението на чл. 343,ал.4 НК от 1978 год. /ДВ,бр. 54 от 11.VІІ.1978 год./,когато също е породил противоположни становища относно вложения в него смисъл .Така по повод второинстанционната проверка на обжалвана присъда по нохд № 8/89 год. на Ямболския окръжен съд,с която присъда подсъдимият е бил наказан при условията на чл. 55 НК за извършено по непредпазливост транспортно престъпление с причинена смърт на едно лице и на основание ал.3 на чл. 55 НК не е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство,състав на Върховния съд /ВС/ по нд № 223/89 год. на трето н.о. е приел наличие на незаконосъобразност.Като е счел,че с „предписанието „във всички случаи” законът е изключил алтернативата да не се определи това наказание както...е предвидено в чл. 55,ал.3 НК”,съдебният състав е отправил сигнал до Председателя на ВС ,а той от своя страна е направил предложение за допускане на преглед и изменяване по реда на надзора на присъдата на окръжния съд в частта,с която е приложен чл. 55,ал.3 НК.Разгледано по надз.д № 516/89 год.,предложението е било оставено без уважение,а в мотивната част на постановеното решение надзорният съдебен състав е приел,че „когато основното наказание...е наложено при условията на чл. 55 НК важи изричната разпоредба на чл. 55,ал.3 НК” и „да се приеме изложеното в предложението..,че за някои престъпления...не важат разпоредбите...на чл. 55,ал.3 НК..,то означава да се приеме,че последната „се явява излишна”.След цитираното надзорно решение не е известно отделни състави на ВС/ВКС да са приемали обратното,а и в искането си прокурорът не се е позовал на друго,освен на своето разбиране за приложимостта на чл. 55,ал.3 НК в случаите,изброени в чл. 343г НК. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 436 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 208/2012 год. на Оряховския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: