Р Е Ш Е Н И Е № 14 град София, 20 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2912/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения М. М. А. от с. Д., Благоевградска област, за възобновяване на нохд № 385/2011 г., на Районен съд гр.Сандански. Твърди се, че влязлата в сила присъда е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са да бъде отменена е молителя оправдан или да бъде наложено друг вид наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 2318/19.09.2011 г., постановена по нохд № 385/2011 г., Санданският районен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, е признал подс. М. М. А. за виновен в това, че на 25.05.2011 г., около 01.25 ч., в гр. С., по [улица], в района на „Банка Д.”, управлявал МПС - л.а. “Фолксваген Голф”, с ДКН С НМ, с концентрация на алкохол в кръвта от 1.32 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг”режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1, пр. 1 ЗИНЗС. По реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е кумулирал наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му по нохд № 276/2009 г., три месеца лишаване от свобода по нохд № 584/2008 г. и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 654/2008 г., всички на същия съд, определяйки му едно общо наказание от една година лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, като е приспаднал предварителното му задържане. Постановил е самостоятелно изтърпяване на наказанията: „пробация”, по нохд № 341/2009 г., ва Районен съд гр.Сандански, зачитайки изтърпяната част и наказанието от три месеца лишаване от свобода по настоящото дело, при „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от „закрит” тип. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото немотивирано основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод в искането се свеждат лаконично до твърденията за нарушения по чл. 13, 14,, 107, ал. 3 и 5 НПК и лишаване от адвокатска защита на осъдения. При извършената проверка на съдебният акт, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на осъдения А.. За да са налице такива е необходимо да са нарушени специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са били допуснати. Съдебното следствие е протекло по реда на Глава 27 от НПК, по изрично искане на защитника на подсъдимия тогава – адвокат С., без събиране на доказателства, с което последния изрично се е съгласил. Признал се е за виновен и изцяло фактите по обвинителния акт, уведомен е бил за правата по чл. 371 НПК и че самопризнанието му ще се ползва при постановяване на присъдата, не е искал събиране на други доказателства. Всичко това е отразено в съдебният протокол от 19.09.2011 г., който е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства – чл. 131 НПК. Поради това и по никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права., във връзка с твърдяните нарушения по посочените по – горе текстове от НПК. Твърдението, че на практика е бил лишен от адвокатска защита, е също неоснователно. Видно от посоченият протокол за съдебното заседание, активно участвал е адвокат С., с чиито процесуални действия подс. А. се е съгласил изцяло, включително и с обширната му пледоария при съдебните прения. Няма абсолютно никакви данни в подкрепа на твърдението, че защитникът му не е пожелал да подаде жалба срещу присъдата. С оглед на изложеното настоящата инстанция прие по реда на посоченото производство, че искането в тази си част е неоснователно. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено, също немотивирано основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При приетите за установени фактически положения, изводите за авторството на деянието и неговата правна квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на посоченото престъпление. Същите са подкрепени изцяло от самопризнанието на осъдения, направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, от протоколите за разпит на свидетели, от многобройните писмени доказателства. Всички те са безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду си и правилно кредитирани от решаващия съд. От тях може да бъде направен безспорен извод за осъществяване от осъдения А. на състава, на това престъпление. И настоящата инстанция счита, че в съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, е точен извода за виновността на осъдения А. в осъществяване на инкриминираното с обвинението деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита, че и това релевирано отменително основание е неоснователно. При определяне на вида и размера на наказанието, от решаващият съд са били подложени на внимателен и задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца. Законосъобразен е извода, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед обремененото съдебно минало и липсата на правоспособност за управление на МПС. В тази връзка, точно са приложени принципите на индивидуализацията, преценявайки се всички данни за деянието и дееца, като размера на наказанието е определен в законовия минимум от три месеца лишаване от свобода – чл. 39, ал. 1 НК. Верен е и извода в случая, че с оглед на този размер не могат да се приложат разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 НК при постановяване на осъдителна присъда по чл. 373, ал. 2 НПК. Ето защо искането се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. А., за възобновяване на нохд № 385/2011 г., на Санданския районен съд. Председател: Членове: