Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * формиране на вътрешно убеждение * превишена скорост * причинно-следствена връзка


Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

София, 28 февруари 2012 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Цветинка Пашкунова

при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 3054/2011 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Ж., изготвена от упълномощения му защитник – адвокат В. П. от Варненската адвокатска колегия, срещу въззивно решение № 152/4.11.2011 година постановено по в н о х д № 331/2011година по описа на Варненския апелативен съд.
В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснати нарушения на закона и съществени процесуални нарушения. В подкрепа на първото основание не посочен конкретен довод, а по второто, е посочен само един довод – съдът при оценката на доказателствата е направил неправилен извод относно вината на подсъдимия.
Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция, подсъдимият Ж., редовно призован, не се явява.
Не се явява и редовно призованият му упълномощен защитник – адвокат П. от ВАК.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, която квалифицира като формална и като се позовава на заключението на АТЕ по делото, предлага въззивното решение да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

С присъда № 55/24.06.2011 година по н о х д № 697/2011 година, състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия К. Ж. за виновен в това, че на 17.08.2010 година в гр.Варна, прли управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2, пр. 2 от ЗДвП и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. А. – прест. по чл. 343 ал. 1, б. „в” от НК.
Наложено му е наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
Освен това, на основание чл. 67 ал. 3 във вр. с чл. 42а ал. 2, т. 4, пр. 2 от НК, за срок от една година му е определена пробационна мярка „включване в програми за обществено въздействие”.
На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.
Осъден е да заплати разноските по делото.
1. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон:
Преди всичко, следва да се посочи, че касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, които по закон трябва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Освен това, в жалбата не е посочен нито един довод в подкрепа на въведеното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Този недостатък, по смисъла на чл. 351 ал. 1 от НПК на касационната жалба прави невъзможна касационната проверка по това основание, поради липса на предмет.
2. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила:
Така както е формулирано възражението по това основание, че съдът при оценката на доказателствата е направил неправилен извод относно вината на подсъдимия.то следва да се квалифицира като процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства и свързаното с това правило за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК. Поначало, вътрешното убеждение на съда може да бъде подложено на проверка от две страни: първо, от гледна точка на неговата формална правилност и второ, от гледна точка на неговата правилност по същество. При това разграничение, настоящият състав намира за процесуално допустима жалбата на подсъдимия само от първата гледна точка – да се провери вътрешното убеждение на съда за неговата формална правилност, което означава да се провери, дали при неговото изграждане са били спазени процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност – изграден ли е проверяваният съдебен акт върху всички данни по делото и само върху тях, не са ли превратно тълкувани или игнорирани някои доказателства, дали са използвани неприети или непроверени в съдебно заседание данни, има ли непълнота, неяснота или противоречие в мотивите и т.н. По принцип нарушаването на процесуалните правила, гарантиращи правилността на съдийското убеждение, може да доведе до необоснованост, но само по себе си не е необоснованост. Именно затова само в този аспект е процесуално допустима жалбата на подсъдимия. Необосноваността не е касационно основание, тъй като не е включена в изчерпателно изброените такива в чл. 348 ал. 1 от НПК.
При проверката по делото не се установиха правни пороци при фармиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението за доказаност на обвинението срещу подсъдимия за престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „в” от НК е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Въззивните доводи на защитата, развити в допълнение към въззивна жалба, с които е бил сезиран Варненския апелативен съд са се свеждали до необоснованост на фактическите положения на присъдата на Варненския окръжен съд и допуснати от него съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на обжалваното решение. Наистина в съдебното заседание пред първата инстанция е установено обстоятелството, че пострадалата за много кратко време се е спряла, като се е поколебала да пресече платното по което се е движел подсъдимия като се е движела от дясно на ляво. Това обстоятелство /спирането за кратко/ е взето предвид от експерта, инж. З., които е дал последен обяснение по писмената експертиза, след изслушване на гласните доказателства в същото съдебно заседание. В случая, същественото е това, че безспорно е установено, че подсъдимият е бил длъжен да възприеме пострадалата, която е била на пътното платно както и това, че е управлявал автомобила с превишена скорост – 72 км/ч, вместо с разрешената от 50 км/ч. Въз основа на обоснованото заключение на вещото лице, първостепенният съд е стигнал до заключение, че ако подсъдимият не бе допуснал инкриминираното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и бе управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч, не би настъпил удара върху пешеходката Н. А.. Установена е пряката причинна връзка между превишената скорост от страна на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалата вследствие на травмите причинени й при инкриминираното ПТП. Още първостепенният съд, като се е позовал на легалното определение за пътно платно - § 6, т. 4 от ДР на ЗДвП е дал отговор на възражението на защитата, че пострадалата е била не на пътното платно, а на уширението за автобусната спирка. Освен това, в мотивите на първостепенният съд е посочено, че през цялото време за движение на пресичащата пешеходка, тя е била видима за подсъдимия. От фотоалбума /л. 13 от ДП/ към огледния протокол е установено, че четвъртата лента за движение, в ляво от тази в която е карал подсъдимия, свършва на 20 метра от мястото на удара и нищо не му е попречило да възприеме опасността на пътя. Извън експертизата, съдилищата добросъвестно и съобразно действителното им съдържание са обсъдили показанията на разпитаните свидетели и преди всичко на очевидеца Т.. Защитата не е правила доказателствени искания за техния допълнителен разпит пред въззивния съд. Относно гласните доказателства, въззивният съд е направил самостоятелен анализ, като достоверността им е преценена след систематично съпоставяне с останалите доказателства, надлежно събрани и проверени по реда на НПК -оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, АТЕ и др.
В заключение, по обсъжданото касационно основание може да се обобщи, че решението на предишната инстанция, с което е потвърдена присъдата на Варненския окръжен съд, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на това решение, каквото е искането в касационната жалба на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 152/4.11.2011 година постановено по в н о х д № 331/2011 година по описа на Варненския апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: