Ключови фрази
Убийство в състояние на силно раздразнение * постановление за прекратяване на наказателното производство * предубеденост * незаконен съдебен състав

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

                                           557

София, 17 декември 2009 година

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                                      ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                                                        

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Антон Лаков

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 527 по описа за 2009 година.

 

С решение № 107 от 03.07.2009 г. по внохд № 198/09 г. Апелативният съд-гр. Варна потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр. Варна, постановена по нохд № 527/08 г.. Подсъдимият Р. П. Й. е осъден на основание чл.118 във вр.с чл.116, ал.1, т.6 и чл.54 НК на 9 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на В. Й. – лично 15 000 лева и като майка и законна представителка на малолетното дете Яnbsp;000 лева, на М. и Й. Й. – по 25 000 лева.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Й. , с която се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НК. Пред касационната инстанция е прието допълнение по реда на чл.351, ал.3 НПК. Подсъдимият и защитата му поддържат подадената основна жалба и допълнението към нея.

Частната обвинителка и гражданска ищца М. Й. е изразила писмено становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за отмяна или изменение на атакуваното въззивно решение.

Останалите частни обвинители и граждански ищци не вземат участие в производството пред ВКС.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата изцяло за неоснователна.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:

Жалбата е основателна относно наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 във вр.с ал.3, т.3 НПК.

Оспореното пред касационната инстанция въззивно решение е постановено от незаконен състав, което предопределя отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. За докладчика по делото – съдия Ж. Ш. , са били налице условията на чл.29, ал.2 НПК, като несъобразяването с тях е довело до незаконност на състава на въззивната инстанция, постановила обжалваното решение.

При проверката по делото се установи, че същия съдия – Ж. Ш. , е участвувала в състав на съда постановил определение от 25.04.2002 г. по чнд № 256/02 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна (т.2, л.326). Предмет на проверка по последно посоченото съдебно производство – такова по реда на чл.237 НПК(стар), е било постановление на окръжна прокуратура гр. В. от 27.09.2001 г. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Р. Й. по чл.118 НК. С цитираното определение ВОС потвърдил това постановление на прокурора.

Известно е, че в производство по реда на чл.237 НПК(стар), аналогично с това по чл.243 НПК(нов), съдът осъществява проверка, която предполага навлизане по съществото на делото. Произнасянето по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, несъмнено е обусловено от преценката на съда по отношение на въпросите – извършено ли е престъплението и кой е неговия автор. Изразеното веднъж становище на съда по последно посочените въпроси се явява пречка същия съд повторно да се занимава с тях. Обстоятелството, че в конкретния случай, процесуалното развитие на делото е усложнено от неколкократни връщания за доразследване (от прокурора и от съда), при което делото е попълвано доказателствено, не налага друг извод.

Изразеното становище по съществото на делото, в очертания по-горе обем, в определение, постановено в производство по чл.237 НПК(стар), се явява онова друго обстоятелство, което указва на „предубеденост” по смисъла на чл.29, ал.2 НПК.

Предвид характера на констатираното касационно основание, останалите възражения, развити от защитата на жалбоподателя, следва да намерят убедителен отговор при новото разглеждане на делото.

Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2 във вр.с чл.355, ал.1 и 3 НПК, ВКС І-во наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 107 от 03.07.2009 г., постановено по внохд № 198/09 г. на Апелативния съд – гр. В. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: