Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * земеделски земи * допустимост на иск * наследяване * установяване право на собственост към минал момент * възстановяване правото на собственост * възстановяване правото на собственост



Р Е Ш Е Н И Е


N 6

София , 29.06.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети януари , две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева



При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1130 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 782 от 8.09.2010 г. по гр.д. № 1130 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 107 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 3966 от 2008 г. на Софийски градски съд , ІV “д” състав по касационната жалба на Р. Б. А. , П. В. С., В. П. В., С. П. Ц. , Р. П. М., С. Б. А., В. Ц. М., И. Ц. В., Ц. Л. В., Д. А. В., Т. Л. В., И. П. Н. , Г. П. Н. и Д. М. К. . В касационната жалба се навеждат всички основания за неправилност на решението, предвидени в чл.281, т.3 ГПК. Представят писмени бележки.
Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите : допустим ли е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ когато е предявен от лице, което не е заявило имотите за възстановяване и е пропуснало срока по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ , но е сънаследник с лицата , които са заявили възстановяване на земеделските земи на общия наследодател и по материално правният въпрос относно възможността възстановяването на земеделските земи да се извърши в полза на наследниците на бившия собственик или на наследниците на лицето , което ги е внесло ТКЗС.
Междувременно бяха постановени решения по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС , в които се прие, че иска по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ е допустим при условията на чл.14, ал.7 и 7а ЗСПЗЗ поради което касационната проверка следва да се извърши при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците И. Н. А. , Е. Н. Б., Б. Й. Ш. и М. Й. М. са подали отговор , който подържат в съдебно заседание и считат, че правилно е обезсилено първостепенното решение и е прието , че производството е недопустимо при липса на възможност да се заяви искане за възстановяване на земеделската земя.
Ответницата Ц. А. К. , извън представеният отговор в производството по чл.280 ГПК не се е явила в съдебно заседание и не е ангажирала допълнително становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон, същото е необосновано и при разглеждането му са допуснати съществени процесуални нарушения , които са ограничили правата на защита на касаторите.
Софийски градски съд неправилно е обезсилил първостепенното решение, постановено по спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и е прекратил производството защото е намерил, че правата на ищците за възстановяване на земеделските зами са преклудирани, тъй като сроковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ са изтекли и вече не е възможно депозиране на искане за възстановяване на земеделска земя, а такова не е било направено.
Този извод е неоснователен и не е съобразен с данните по делото и с разпоредбите на закона , в конкретност – чл.14, ал.7 и 7а ЗСПЗЗ , предоставящи възможност за промяна на вече постановеното решение на ПК, респ. на ОСЗГ , включително и в частта на адресата при наличие на съдебно решение. Именно тези разпоредби обуславят допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ако някои от наследниците или друго трето лице е поискал възстановяване на земеделската земя и такова е било постановено със стабилизиран административен акт.
Трайната съдебна практика на ВКС приема ,че иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим и е предявен при наличието на правен интерес когато имота е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на едната страна. Допустимостта на този иск се определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността пред ОСЗГ не е пречка за предявяване иска при наличието на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ОСЗГ е длъжна на основание чл. 14, ал. 7 ЗПСЗЗ да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността. Решението е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за повторно разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 107 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 3966 от 2008 г. на Софийски градски съд , ІV “д” състав .
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за повторно разглеждане от друг съдебен състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: