1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 40 ГР. София, 27.01.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.01.11 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №24/11 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. и Г. Н. срещу въззивното определение на Л. окръжен съд по ч.гр.д. №382/10 г., с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне без уважение искането на касаторите за допълване на постановеното от този съд решение със законната лихва върху присъдената главница. Прието е, че молбата за допълване на решението е подадена след преклузивния срок по чл.193 от ГПК, отм. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу въззивно определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.2 и 3. Сочат, че въпросът за характера на вземането и на претенцията за законна лихва и за задължението на съда да я присъди като последица от дължимостта на главницата се решава противоречиво от съдилищата. Намират, че от значение за точното прилагане на закона е въпросът: своевременно ли е направено искането за допълване на решението, ако е заявено с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и съдилищата не са се произнесли по него. Вторият от въпросите е от значение за спора и точното прилагане на закона, с оглед цялостната защита на предявения с иска интерес. Това налага допускане на обжалването по ч.280, ал.1,т.3 от ГПК и разглеждане на частната жалба. Частната жалба е основателна – искането за присъждане на законна лихва като акцесорно към иска за главното вземане, е заявено с исковата молба. Във въззивната жалба ищците са посочили, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по него при уважаване на иска за главницата. В тази част въззивната жалба е с характер на молба за допълване на решението, по която съдилищата не са се произнесли. Искането за допълване на решението с произнасяне за законната лихва върху главницата е направено своевременно – с въззивната жалба, в срока по чл.193, ал.1 от ГПК. Първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли по първоначалното искане за лихва и по това за допълване на решението с присъждането й; молбата от 5.07.10 г. само повтаря вече направеното своевременно искане, а не го заявява за първи път, както са приели районният и въззивният съд в обжалваното определение. Въззивното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по своевременно направеното с въззивната жалба искане за допълване на първоинстанционното решение / потвърдено от въззивния съд и влязло в сила/ с произнасяне за законната лихва върху присъдената главница. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Л. окръжен съд по ч.гр.д. №382/10 г. от 29.09.10 г. ОТМЕНЯ това въззивно определение и потвърденото с него разпореждане на Луковитски районен съд от 5.07.10 г. по гр.д. №91/04 г. Връща делото на Луковитски районен съд за произнасяне по искането на А. и Г. Н. за допълване на влязлото в сила решение на този съд по посоченото дело със законната лихва върху присъдената главница, направено своевременно с въззивната им жалба срещу решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: