Р Е Ш Е Н И Е №26 София, 28 януари 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Г. и с участието на прокурор от ВКП – Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ф. П. наказателно дело № 717/2010 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по молба /искане/ на упълномощения от осъдения В. Д. за това производство адвокат К. А. от Пловдивския АК, на основание чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Направено е искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 2417/2010 година на Пловдивския окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 258/14.10.2010 година, поради допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно не е приложен чл. 78а НК и се позовава на ТР № 2/2010 година на ОСНК при ВКС. Пред касационната инстанция осъденият В. Д., редовно призован, не се явява. Неговият защитник адвокат К. А. от Пловдивския АК, поддържа жалбата си по основанията и исканията в нея. Прокурорът дава заключение за основателност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С атакуваното решение въззивен състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил присъда № 307/16.06.2010 година постановена по н о х д № 2204/2010 година по описа на Пловдивския районен съд, с която осъденият В. Д., е признат за виновен в това, че на 19.08.2009 г., в[населено място], област П. при условията на продължавано престъпление е приел на работа две лица ненавършили 18-годишна възраст, без надлежно разрешение – престъпление по чл. 192а ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК. Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, в хипотезата на чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б”, във вр. с чл. 58а ал. 4 НК, на осъдения е наложено наказание пробация в размер на 6 месеца, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, два пъти седмично. На основание чл. 55 ал. 3 НК, съдът не налага кумулативно предвиденото наказание глоба. Това решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. При проверката се установи, че към момента на извършване на деянието, за което е осъден молителят - 19.08.2009 година, в сила е била редакцията на чл. 192а, ал. 1 НК, съобразно публикувания в Д. вестник ЗИДНК – бр. 27/10.04.2009 година, в който за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 1000 до 3000 лева. Поради това и наличието на всички останали предпоставки за приложение на диференцираната процедура за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, страните в наказателното производство – прокурорът и защитникът на осъдения за направили искане за прилагането на чл. 78а ал. 1 НК и определяне на наказание глоба. Първостепенният съд обсъдил тази позиция на страните и отхвърлил тезата за приложение на посочената диференцирана процедура поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 78а ал. 7 НК. Той приел, че продължаваното престъпление по чл. 26 ал. 1 НК, е от категорията на множеството престъпления, поради което отхвърлил искането и не приложел чл. 78а ал. 1 НК. Наистина, с посоченото от защитника на осъдения Тълкувателно решение ОСНК при ВКС № 2/21.10.2010 година се разрешиха въпросите с противоречивата практика на съдилищата при приложението /респ. отказът от приложението/ на института за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, като общото събрание прие, че ограничението по чл. 78а, ал. 7 от НК, в хипотезата „както и при множество престъпления”, не се отнася за продължаваните престъпления, когато са налице останалите предпоставки по чл. 26 ал. 1 НК. Основният аргумент за това е обстоятелството, че продължаваното престъпление винаги се разглежда като едно престъпление и не попада в ограниченията по чл. 78а, ал. 7 НК. Поради изложеното, настоящият състав намира, че предходните съдилища – П. районен и окръжен съд, са допуснали нарушение на закона, поради неприложение на закона – чл. 78а ал. 1 НК, които е следвало да приложат. Това е основание за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 2417/2010 година по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 258/14.10.2010 година, постановено по него, в частта с която е потвърдена присъдата на Пловдивския районен съд, относно основанието и вида на наложеното наказание. Поради правомощието на касационната инстанция да намалява наложено наказание от предходна инстанция и да прилага закон за по-леко наказуемо престъпление, както и да оправдава подсъдимия, тогава когато деянието не съставлява престъпление, по аргумент за по-голямото основание, в конкретния случай ВКС може, след като възобнови наказателното производство, да освободи подсъдимия от наказателна отговорност за престъплението по чл. 192а ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 НК и на основание чл. 378 ал. 4, т. 1 НПК, да му наложи наказанието предвидено в чл. 78а ал. 1 НК. По делото има данни, че молителят не е осъждан, от деянието не са настъпили имуществени вреди, а за престъплението в което същият е обвинен се предвижда наказание до шест месеца лишаване от свобода и глоба от 1000 до 3000 лева. Следователно налице са предпоставките за приложението на чл. 78а ал. 1 НК. Настоящият състав, споделя съображенията на предходните инстанции да определят наказанието при условията на чл. 55 НК, в последната хипотеза на чл. 58а ал. 4 НК, т. е. при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това налага размерът на административната санкция глоба да се определи в рамките на чл. 78а ал. 1 НК, но в минималния размер, а именно 1 000 лева. Поради изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 и чл. 378 ал. 4, т. 1 НПК и чл. 78а ал. 1 НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство в н о х д № 2417/2010 година по описа на Пловдивския окръжен съд; ОТМЕНЯВА въззивното решение от 14.10.2010 година в частта, с която е потвърдена присъда № 307/16.06.2010 година по н о х д № 2204/2010 година на Пловдивския районен съд и на осъденият В. П. Д. е наложено наказание, пробация в размер на 6 месеца, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, два пъти седмично и вместо това, ОСВОБОЖДАВА същия от наказателна отговорност за престъпление по чл. 192а ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК и му НАЛАГА административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: