Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 489   София,  16 април  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети ноември …........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 513 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Л против решение № 128 от 20.07.09 год. по ВНОХД № 179/09 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 55 от 28.04.09 год. по НОХД № 1331/08 год. на Варненския окръжен съд. Сочат се всички касационни основания. Иска се да се отмени атакуваното решение с връщате на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата с искането решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че 26.10.04 год. в гр. В., в качеството си на длъжностно лице – съдия изпълнител при СИС-ВРС, с цел да набави имотна облага за взискателя С. С. , нарушил служебните си задължения по чл. 382, ал.1 ГПК /отм./, чл. 373 ГПК /отм./ и чл. 374 ГПК /отм./ по изп.д. № 1214/03 год. по описа на СИС при ВРС, като от деянието са настъпили значителни неимуществени и имуществени вредни последици с равностойност 269 800.00 лв., поради което и на осн. чл. 282, ал.2, пр.1, вр. ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години. Същият е частично оправдан над размера на имуществените последици, като съдът се е произнесъл по разноските и писменото доказателство по делото – цитираното изпълнително дело. По жалба на защитата на подсъдимия с атакувания въззивен акт присъдата е потвърдена. Касационната жалба смислово преповтаря въззивната. В тази насока следва да се подчертае, че окръжният съд и апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Отговорила е на всички доводи на защитата. В този смисъл е неоснователен доводът, че при постановяване на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 НПК. Няма спор от фактическа страна, че първоначалния опис и вписаната възбрана върху процесния поземлен имот и находящите в него административни, производствени и други сгради и съоръжения, съответно тяхната оценка са извършени от друг съдия изпълнител преди изпълнителното дело да се възложи на подсъдимия. Няма спор, че в описа и възбраната не са включени и не са били оценени въпросните четири броя водни експлоатационни сондажи. Пред настоящата инстанция отново се изразява доводът, че последните следва де се третират от юридическа гледна точка като прилежащи към имота, което се оборва от събраните по делото доказателства. Първо, защото само единият от сондажите е във възложения имот, а останалите три са извън него. Второ, спрямо останалите три е установено по безспорен начин, че единият е минерален и е изключителна държавна собственост, вторият е собственост на общината, а третият – на трето лице извън изпълнителното дело. И четирите съоръжения по своята техническа характеристика, изразяваща се в начина на изграждане, дълбочина, предназначение и юридическа определеност, се различават от обикновен кладенец, повишаващ стойността на даден имот. Подлежат на различен разрешителен режим, самостоятелна регистрация в „Басейнова дирекция” към МОСВ отделно от имота и съответна стойност, която съгласно експертизата, общо за четирите, възлиза на 269 800.00 лв. Подсъдимият не е имал никакво фактическо и юридическо основание да ги включи в постановлението за възлагане, без да са включени в описа, да е изяснена тяхната собственост към момента на възбраната, съответно да са оценени по пазарната им цена чрез експертиза. Чрез активни разпоредителни действия, а не чрез бездействие, подсъдимият е набавил на взискателя облага, възлагайки му имущество за 269 800.00 лв. над изготвената оценка, като три от съоръженията са и чужда собственост. В тази насока законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на М. по чл. 282, ал.2 НК. Относно правната квалификация на деянието въззивната инстанция изчерпателно е отговорила на всички доводи на защитата. Отразила е становището си относно: длъжностното качество по чл. 93, т.1 НК на подсъдимия като съдия – изпълнител; служебните задължения по чл. 373, 374 и 382, ал.2 ГПК /отм./, които виновно е нарушил съгласно ППВС № 2/80 год.; специалната цел – да набави за взискателя облага, който с постановлението за възлагане е получил имущество, което не е собственост на длъжника и надхвърля с 269 800.00 лв. оценката на имота му и настъпилите значителни вредни последици с имуществен и неимуществен характер. Задълбочено е развит и въпроса за прекия умисъл, при който е действал М. Мотивите на Варненския апелативен съд относно обективната и субективната страна на извършеното деяние изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва наново да се отговаря на доводите на защитата в същата посока. В случая се касае до общо длъжностно престъпление в сектора „правосъдие”. Характерна и съществена особеност на основното престъпление по чл. 282, ал.1 НК се заключава в това, че е очертано като формално, безрезултатно, т.е. настъпването на конкретни вредни последици не е въведено в признак на състава и не е необходимо за довършване на престъплението. Наказателната отговорност на М. законосъобразно е ангажирана по чл. 282, ал.2, вр. ал.1 НК, тъй като от деянието са настъпили значителни вредни последици с имуществен и неимуществен характер, които той пряко е целял. В тази насока съдът е кредитирал показанията на свидетеля Б. Същият в съдебно заседание на 28.04.09 год. пред Варненския окръжен съд изрично заявява, че е бил свидетел как под диктовката на възложителя С. С. е записан при възлагането и минералния кладенец. Този факт изрично не се отразени в мотивите на окръжния съд, но от същия се извежда прекия умисъл в действията на подсъдимия и специалната цел, приети в мотивите по правната квалификация във връзка със субективната страна на престъплението. По този начин значителните вредни последици са настъпили при съставянето на постановлението за възлагане, с което престъплението е довършено. Специалната законова защита на изключителната държавна собственост и възможността трети лица да се защитят от действията на съдия-изпълнителя чрез обжалване по реда на чл. 334, ал.1 и 2 ГПК /отменен/ или да потърсят защита по исков ред на осн. чл. 336 ГПК /отменен/ не изключват съставомерността на престъплението по чл. 282, ал.2, вр. ал.1 НК, тъй като, в случая, правните последици не са основани на оценъчна дейност на наличния към момента на произнасянето с постановлението за възлагане на наличния доказателствен материал по изпълнителното дело. Т.е. не се касае до неправилно тълкуване на фактите по делото или по прилагането на закона. От друга страна с действията срещу обектът на защита по чл. 282 НК са засегнати и накърнени дейността и правилното функциониране на изпълнителната служба, а косвено - и собствеността. Пред настоящата инстанция не се изтъкват доводи, свързани с наложеното на подсъдимия наказание и неговата справедливост. Отразено е единствено, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон са довели и до явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед посочените по-горе съображения жалбата в тази насока не може да бъде уважена. Наложеното наказание не е явно несправедливо. Във връзка с горното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от посоченото и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 20.07.09, постановено по ВНОХД № 179/09 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда 55 от 28.04.09 год., постановена по НОХД № 1331/08 год. по описа на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................