4 РЕШЕНИЕ № 32 С., 28.02. 2012 година В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1157/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК. С решение № 32 от 25.02.2011 г. по в. гр. д. № 546/2010 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 108 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 79/2010 г. на Районния съд [населено място] и вместо него е признато за установено по отношение на А. Ю. Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А. Х.” [населено място], че Ю. С. И., действащ като едноличен търговец с фирма „Ю. И.-Ю. И.” от с. с., е собственик на избен /приземен етаж/ с площ 146 кв. м. и на 58 кв. м. от първи етаж /над избения и под битовата сграда/, който етаж е също с площ 146 кв. м., която част от първия етаж към момента е преустроена в рецепция към хотела на ответника, намиращ се в УПИ VІ-семеен хотел, като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на собствения му имот. Молба за отмяна на влязлото в сила решение е подадена от ответника А. Ю. Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А. Х.”. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които не са станали достояние на съда, но са от съществено значение за спора, както и че е нарушено правото му на защита и правораздаване в цялото производство. На основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК иска отмяна на влязлото в сила решение, за да се вземат предвид сега представените доказателства. Ответникът Ю. С. И., действащ като едноличен търговец с фирма „Ю. И.-Ю. И.”, счита, че молбата е просрочена, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Неоснователно е възражението за недопустимост на молбата за отмяна поради просрочие. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. При липсата на данни кога молителят е узнал за декларацията и с оглед датата на издаване на удостоверенията - 28.06.2011 г., молбата за отмяна от 04.07.2011 г. следва да се приеме за подадена в законоустановения тримесечен срок. По същество молбата за отмяна е неоснователна. Представени са две удостоверения по чл. 264, ал. 1 ДОПК с № 377 от 28.06.2011 г. за данъчна оценка на парцел VІ от кв. 30 по плана на [населено място], и построени в него нежилищни обекти. Като представя тези писмени доказателства, молителят иска да се приеме на първо място, че съдът е разгледал недопустим иск, тъй като не са представени доказателства за цената на част от претенцията /претендираните 58 кв. м./, не е уточнен материалният интерес и цената на иска, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК/ е довело освен до нередовност на исковата молба, и до прилагане на чл. 280, ал. 2 ГПК и отнемане правото на молителя на защита и правораздаване в цялото производство. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 303 ГПК. Недопустимите решения не подлежат на отмяна по този съдопроизводствен ред. Затова и доводът за допусната нередовност на исковата молба във връзка с цената на иска, довела до недопустимост на влязлото в сила решение, не може да бъде разгледан. Въпросът дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване от гледна точка цена на иска - чл. 280, ал. 2 ГПК, не е част от предмета на производството за отмяна на влезли в сила решения. Той се разрешава от въззивния съд, който следва да върне касационната жалба, ако въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по посочения критерий - чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, съответно от Върховния касационен съд при подадена частна жалба срещу такова определение, или когато касационната инстация върне недопустима касационна жалба при условията на иззета компетентност. Ето защо представените удостоверения за данъчна оценка не съставляват основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд, включително и на частта от него с характер на определение, с която е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Молбата за отмяна е неоснователна и от гледна точка на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това основание е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Не се твърди от молителя липсата на доказателства във връзка с цената на спорния имот или на част от него да е резултат на някоя от посочените в нормата хипотези, което да е довело до отнемане на правото му на защита и правораздаване във всички етапи на исковото производство. В качеството си на ответник молителят е разполагал с процесуалната възможност да повдигне въпроса за цената на иска /чл. 70, ал. 1 ГПК/, включително и след като първоначалното решение на районния съд е обезсилено от въззивния съд като постановено по нередовна искова молба и непредявен иск; този въпрос е могъл да се разреши и по пътя на обжалването в случай, че цената на иска се увеличава /чл. 70, ал. 2 ГПК/. Такива процесуални действия не са предприети. За да уважи предявения иск за ревандикация, въззивният съд приел за установено, че спорната част от имота конструктивно и функционално е била част от производствената база на мандрата, която е продадена от [фирма] на ищеца в цялост, ведно с прилежащите складови помещения, съблекалня, кухня и сервизни помещения. Сключеният между страните по делото договор за доброволна делба е приет за ирелевантен относно собствеността на претендираните помещения, защото по отношение на застроената част от имота съсобственост не е възниквала и тя не е била предмет на делбата. Освен това делбата касае само незастроената площ от парцела и уточнението, че разделителната линия между новообразуваните парцели минава през калканната стена, не предизвиква никакво разместване на блага, касаещи мандрата и битовата сграда /последната е закупена от молителя/. След като приел, че складовото помещение на мандрата, кухнята и съблекалните са преустроени от ответника без съгласието на ищеца, въззивният съд заключил, че владението им от ответника е без правно основание и той дължи предаването на собственика им. С молбата за отмяна молителят е представил декларация, подписана от Ю. С. И. - собственик на обект «мандра» в [населено място], който декларира, че е съгласен съседът му по имот А. Х., който е собственик на «битовата сграда», да преустрои същата в «семеен хотел». Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителят се позовава, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай, с оглед данните по делото и съдържанието на влязлото в сила решение, не се разкрива непълнота на фактическия и доказателствен материал, за чието отстраняване декларацията да е от съществено значение. Това е така, защото удостовереното с документа съгласие на собственика на съседния имот да се извърши преустройство на битовата сграда в семеен хотел, е само относно промяната на предназначението и вида на постройката. То обаче не съдържа данни, от които да се направи извод към кой от двата обекта - мандрата или битовата сграда, са принадлежали спорните по делото площи, как те са разположени спрямо тези обекти, дали заедно с площите на спорните части закупеният от ищеца имот би имал посочената в нотариалния акт квадратура или би се стигнало до надхвърляне на закупената площ. Сега представеното писмено доказателство би могло да послужи при преценка на твърденията на ответника за наличие на съгласие от страна на ищеца за извършване на преустройство, но не и дали давайки това съгласие, ищецът е бил със съзнанието, че нищо негово не е в хотела на ответника, както се твърди в молбата. Доводите, че ищецът е разполагал с възможност да спре строителството, ако ответникът действително е присъединил площи от сградата на ищеца към своя хотел, да възрази по предвидения в закона ред срещу одобрените проекти и срещу извършването на строителството, касаят съответните административни процедури, но не могат да послужат за отмяна на влязлото в сила решение. Не са налице основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят разноски за водене на делото във Върховния касационен съд. Представени са договори за правна защита и съдействие, видно от които за изготвения от адвокат А. Ив. А. писмен отговор е заплатено възнаграждение в размер на 1 500 лева, а за този от адвокат К. Г. М. - 3 600 лева. Във връзка с възражението на молителя по чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият състав на І-во г. о. взе предвид посочената от ищеца цена на иска - 1 482.50 лева /определена въз основа на данъчната оценка, приложена към исковата молба/, и при приложението на чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и пар. 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да се присъдят 1 000 лева, съставляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 25.02.2011 г. по в. гр. д. № 546/2010 г. на Смолянския окръжен съд, подадена от А. Ю. Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А. Х.”, от [населено място], [община], на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК. ОСЪЖДА А. Ю. Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А. Х.”, от [населено място], [община], да заплати на Ю. С. И., действащ като едноличен търговец с фирма „Ю. И.-Ю. И.”, от с. с., разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 1 000 /хиляда лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: