Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 02.06.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4901/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по молба на П. М. Ц., уточнена от адв. И. Х. Д., определен й за процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 44/24.03.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта за съдебноделоводните разноски, потвърдено с решение № 156/21.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 258/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Молителят твърди, че е натоварена със заплащане на съдебноделоводни разноски в размер на 9530 лв. по приключилото дело. При получаване на покана за доброволно изпълнение, тя е констатирала различие в подписите, положение от страната Л. Н. М. и адвоката му, в договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 20.12.2012 г., сравнени с договори за правна защита и съдействие № 00074701/20.112009 г. и № 00079645/23.02.2010 г., представени като доказателства по приключилото дело. Това сочи на неистинност на документите, въз основа на които тя е осъдена да заплати съдебноделоводни разноски на Л. М.; в действителност той не е заплатил адвокатски хонорар. П. Ц. подала сигнал до разследващи органи, като в хода на разследването бил установено с графологична експертиза, че подписите на „адвокат“ са неистински, като са положени от лицето Л. Н. М.. Преписката била прекратена с постановление на прокурор при РП – Велико Т., за което Ц. разбрала от справка в интернет сайта на Прокуратурата на РБ. Независимо от изрични искания за предоставяне на екземпляр от постановлението за прекратяване, това й било отказано и е била лишена от възможността да се запознае надлежно с официален препис от прокурорския акт. Счита, че след като не разполага с официални документи за установеното в предварителното производство и от акта за прекратяване на прокурорската преписка, не е пропуснала срока по чл. 305, ал. 1, т. 1. От значение за подадената молба по чл. 303 ГПК е единствено твърдението, че документите, удостоверяващи плащане на адвокатски хонорари от Л. М., въз основа на които П. Ц. е осъдена да заплати разноски по чл. 78 ГПК по приключилото дело с влязлото в сила решение. В този смисъл не е налице разминаване между молбата на Ц. и така очертания от съда предмет на делото, вкл. в определение № 417/27.12.2016 г., постановено по настоящото дело. Съдът е в правомощията си и е длъжен да възпроизвежда доводите и твърденията на страните кратко, ясно и доколкото са относими, като им дава и правна квалификация. Администриращият районен съд е връчил копие от молбата за отмяна на насрещната страна Л. Н. М., който е отговорила, че молбата е недопустима, защото е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК Новото обстоятелство – неавтентичността на договорите за правна защита и съдействие, въз основа на които съдът в решението, чиято отмяна се желае, е приел извършване на разход за адвокатско възнаграждение, е установено с частна експертиза през 2013 г. от молителя Ц.. Излага и съображения за неоснователност на молбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е от легитимна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че посочената от молителя Ц. правна квалификация - чл. 303, ал. 1 ГПК, е неотносима. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да посочи своевременно. В първата хипотеза е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи твърдяно, релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид документа, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факта/фактите, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата за отмяна писмени документи или посочени нови обстоятелства, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Разглежданият случай не е такъв. Възражението, че представен по делото частен документ е неавтентичен, следва да се направи в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК. При пропуск да го стори, след влизане в сила на решението, е недопустимо страната да предяви иск по чл. 124 ГПК за установяване неистинност на документа, за да се ползва от положителното решение в производство по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и да иска отмяна на влязлото в сила решение, като основано на неистинския документ. Допустима е единствено молба за отмяна на влязлото в сила решение, основано на неистински документ, когато тя се дължи на престъпление и това е установено по надлежен съдебен ред , който е влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено (срв. ТР 5/2012 г. ОСГТК ВКС). Твърденията в молбата на П. Ц. са допустими за разглеждане само по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая молбата е подадена в срок, като е без значение кога самата Ц. е узнала, че документите са неавтентични, съответно, че те не доказват извършването на разход, възложен й на осн. чл. 78 ГПК по влязлото в сила решение. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В производство по чл. 303 ГПК съдът не проверява твърдения за неистинност на представени по делото документи, нито поради това отменя влязлото в сила решение, за да върне делото за ново разглеждане. Производството по чл. 303 и сл. ГПК не подменя редовния инстанционен контрол, независимо дали окончателният съдебен акт е правилен и допустим. В тази връзка, недопустимо е представянето на нови писмени доказателства, съответно оспорване и установяване неистинност на документи, на които е основано влязлото в сила решение, в извънинстанционното специално производство. След влизане в сила на решението по чл. 109 ЗС, същото е задължително за страните и съдилищата в страната, като формираната сила на присъдено нещо задължава спорещите да се съобразят със съдебното разрешение на спора. Това значи, че не могат да търсят пререшаване на същия, чрез възобновяване на преюдициални на вече разрешения правни спорове, с цел промяна на постановения резултат; дори и да го сторят, решението по преюдициалния спор не може да служи като основание за отмяна на постановеното по-рано решение по реда на чл. 303 ГПК. Както съдът вече изясни, за да отмени влязлото в сила решение в частта за разноските, поради това, че извършването им е доказано с неистински документи, следва да е налице влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК, каквито в случая няма. Представено е доказателство, че наказателното производство, водено по чл. 316 НК е прекратено, следователно Ц. може да иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК само при влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с което да се установи престъпно обстоятелство при използване на неистинския документ. Такова решение няма. Обстоятелството, че гражданският съд е върнал като недопустима нейна искова молба, не може да обоснове допустимост на проверката за истинност на спорните документи в производството по чл. 303 ГПК, съответно, основателност на молбата за отмяна. Освен това, Ц. е подала искова молба с твърдение за пороци на договори за правна защита и съдействие, представени от Л. М. по приключилото дело, а не с изложение на правопораждащи юридически факти и петитум, попадащи в хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК. Следователно липсва не само положително решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, но и надлежно сезиране на гражданския съд, в който случай Прокуратурата на РБ не може да откаже представяне на препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство, което е нужно не за обжалването му по реда на НПК, а с оглед преценката на допустимост на гражданския иск, съответно на правния интерес от същия. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. Ц. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 44/24.03.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта за съдебноделоводните разноски, потвърдено с решение № 156/21.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 258/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: