Ключови фрази
Договор за застраховка "Гражданска отговорност" * извънсъдебно споразумение * законна лихва върху платено от застраховател обезщетение


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София,31.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 485/2014 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на В. П. Р. и Росица А. Д. срещу решение № 2049 от 06.11.2013 г. по в. гр. д. № 2896/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-1 състав решение от 28.05.2013 г. по гр. д. № 6667/2011г. в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от същите лица срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 223, ал. 2 КЗ за заплащане на всеки от тях на сумата 27 286.13 лв., представляваща законна лихва върху извънсъдебно платеното им обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за периода от 21.05.2008г. до датата на плащането – 30.06.2010 г.
Касаторите молят за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразяват несъгласие с извода на въззивния съд за погасяване на претендираните суми, обоснован със сключените между тях и ответния застраховател извънсъдебни споразумения относно размера на дължимите им застрахователни обезщетения и изплащането на същите. Считат, че решаващият състав не е съобразил, че предмет на тези споразумения са само присъдените им от наказателния съд по реда на чл. 45 ЗЗД срещу делинквента обезщетения за неимуществени вреди, но не и законните лихви и разноски, както и че не са поемали задължение да не предявяват претенции за тях по съдебен ред. В касационната жалба са релевирани оплаквания и за необсъждане на довода им за недобросъвестност на застрахователя при сключване на процесните споразумения, изразяваща се в това, че същият е мотивирал отказа си за плащане на законната лихва върху обезщетенията с липсата на уведомление за настъпилото на 18.05.2008 г. пътно-транспортно произшествие, макар да е знаел за наличието на такова.
С определение № 649 от 17.11.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса, свързан с тълкуването на сключено между увреденото лице и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите извънсъдебно споразумение относно дължимостта и размера на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата, когато увреденото лице е заявило, че няма други претенции към застрахователя по повод претърпените вреди.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 04.02.2014 г., поддържани и в съдебно заседание.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от В. П. Р. и Росица А. Д. срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 223, ал. 2 КЗ за заплащане на всеки от тях на сумата 27 286.13 лв. , представляваща законна лихва върху извънсъдебно платеното им обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за периода от 21.05.2008 г. до датата на плащането 30.06.2010 г., въззивният съд е приел, че тези суми са недължими, тъй като със сключените със застрахователя споразумения от 15.06.2010 г. ищците са прекратили съществуващия спор относно дължимото им застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като ясно са изразили воля, че няма да предявяват други претенции към застрахователя по повод претърпените вреди от пътно-транспортно произшествие на 18.05.2008 г. Според съдебния състав, доколкото с исковата молба не са предявени искове по чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на споразуменията в частта им, отричаща други претенции към застрахователя, следва да се приеме, че е настъпило преобразуващото действие на споразуменията по отношение на застрахователното правоотношение /чл. 365 ЗЗД/.
Въззивното решение е неправилно.
Съдебният акт е постановен в нарушение на императивната норма на чл. 20 ЗЗД и в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението й – решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о.; решение № 80 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на ІV г.о.; решение № 318 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 182/2010 г. на ІV г. о. и др. В тази практика последователно и непротиворечиво се застъпва становището за необходимостта от стриктно прилагане на установените в закона критерии при тълкуване на договорите и от спазване на задължението да бъде изяснявана само изявената, а не предполагаемата воля на страните и да не се допуска нейната подмяна.
В случая въззивният съд не е отчел, че предмет на процесните две споразумения е единствено обезщетението за неимуществени вреди от настъпилото на 18.05.2008 г. пътно-транспортно произшествие, но не и законните лихви върху същото. Лихвите не са част от самото обезщетение за вреди (имуществени или неимуществени), а представляват предвидена от закона последица от забавата за неговото плащане – извод, който следва от тълкуването на разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Поради това и доколкото лихвите за забава не са изрично посочени в споразуменията, не може да се приеме, че постигнатото от страните съгласие касае и вземанията за тях. При липса на ясно и категорично изразена воля на пострадалите лица, че няма да имат претенции към застрахователя за заплащане на законните лихви върху определените им обезщетения за неимуществени вреди от процесното ПТП, решаващият съдебен състав необосновано е приел, че със споразуменията от 15.06.2010 г. страните са прекратили съществуващия спор и относно дължимостта на същите. Ето защо, постановеното от него решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените от ищците В. П. Р. и Росица А. Д. искове по чл. 223, ал.2 КЗ – следва да бъдат уважени. На основание посочената норма, отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на законна лихва върху определените на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. се поражда от датата 21.05.2008 г., на която на същото е съобщено за настъпилото на 18.05.2008 г. застрахователно събитие. Изчислена от тази дата до датата на плащането на обезщетенията – 30. 06.2010 г., законната лихва върху сумата 100 000 лв. възлиза на 27 286.13 лв. До този размер именно е основателна претенцията на всеки от ищците.
Тъй като за отхвърлената част на исковете за разликата от 27 286.13 лв. до 27 410.55 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано от ищците, същото е влязло в сила и не е предмет на въззивното, а съответно и на настоящото производство.
Независимо от посочения изход на спора, искането на касаторите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са ангажирани доказателства нито за уговарянето, нито за заплащането на такова възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът по касация следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за уважената част от исковете в общ размер на 2 182.89 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 2049 от 06.11.2013 г. по в. гр. д. № 2896/2013 г. в частта, с която, са отхвърлени предявените от В. П. Р. и Росица А. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 223, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата 27 286.13 лв. на всяко от тези лица, представляваща законна лихва върху извънсъдебно платеното им обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за периода от 21.05.2008г. до датата на плащането 30.06.2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на В. П. Р. и на Росица А. Д., двамата от [населено място], [улица], на основание чл. 223, ал. 2 КЗ, сумата 27 286.13 лв. (двадесет и седем хиляди двеста осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки) - на всеки от тях, представляваща законна лихва върху извънсъдебно платеното на всяко от посочените лица обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за периода от 21.05.2008г. до датата на плащането 30.06.2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 2 182.89 лв. (две хиляди сто осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки).

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: