3 решение по гр.д.№ 272 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № . 877 гр.София, 11.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 272 по описа за 2010 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Л. срещу решение № 339 от 03.11.2008 г. на Софийския градски съд, IV В отделение, постановено по гр.д.№ 1170 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 28.12.2007 г. по гр.д.№ 9287 от 2007 г. на Софийския районен съд, 51 състав за отхвърляне на предявен от касатора срещу ОСЗГ „О. купел” иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за признаване правото на наследниците на В. Н. И. на възстановяване на собствеността върху 16 бр.гори и ливади от горския фонд, намиращи се в землището на с.В., С., подробно описани в исковата молба. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата ОСЗ „О. купел”, РУГ-гр.София и Държавно лесничейство-гр.София не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да остави в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявяния иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото на собственост на своя наследодател върху процесните гори: Представеното по делото извлечение от емлячен регистър било недопустимо доказателствено средство в производството по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, развиващо се пред съда. Представените частни продавателни записи и договори от 1906 г., 1908 г., 1909 г., 1922 г., 1924 г. не доказвали правото на собственост на наследодателя на ищеца, тъй като не били нотариално заверени, а според чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ писмените договори могат да се ползват като доказателство в тези производства, само ако са нотариално заверени. Освен това, тези договори били нищожни поради липса на изискуема от закона нотариална форма за действителност. Договорите не доказвали и придобиването на горите по давност, тъй като установявали само началния, но не и краен момент на владението. По въпроса, по която е допуснато касационното обжалване /за тълкуването на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ относно това, дали извлеченията от емлячен регистър са допустими и годни доказателства за установяване правото на собственост върху гори в производството по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ/ настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката, обективирана в решение по гр.д.№ 11845 от 2007 г. на СРС, 43 състав, решение по гр.д.№ 11823 от 2007 г. на СРС, 32 състав и решение по гр.д.№ 6497 от 2007 г. на СРС, 42 състав, поради следното: Разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ установява две групи доказателства за установяване на правото на собственост върху подлежащите на възстановяване гори и земи от горския фонд в производствата по чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗВСВГЗГФ: Първата група обхваща такива писмени документи, които безусловно установяват правото на собственост и съставляват надлежен титул за собственост /нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори за делба, вписани протоколи за съдебна делба, съдебни актове/. Втората група обхваща документи, които сами по себе си не са титул за собственост, но представляват съставени по предвидения в закона ред документи /например по Закона за задружно стопанисване на частни гори или по Указ № 573 от 28.05.1949 г. на П. на ВНС за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти/, удостоверяващи направени пред държавен орган волеизявления на собствениците или удостоверявания на държавен орган, извършени преди одържавяването, които дават основание за обосновано предположение за принадлежност на правото собственост към релевантния М.л момент /емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти, списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК./. Извлечението от емлячен регистър е сред посочените в разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ втора група доказателства за собственост и доколкото в закона изрично е предвидено, че то удостоверява право на собственост, без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства за същия факт, то следва да се приеме, че за уважаване на иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ е достатъчно да бъде представено само извлечение от емлячен регистър, в което притежаваните от наследодателя на ищеца гори да са описани по площ и местонахождение. В същия смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК и като такива задължителни за страните и съдилищата в страната решения на ВКС: решение № 155 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 156 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 275 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 245 от 13.05.2010 г. по гр.д.№ 291 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 352 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 4200 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 473 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 612 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др. С оглед на това разрешение на поставения по делото въпрос, обжалваното решение, с което е отхвърлен иск по чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ с мотив, че емлячният регистър е недопустимо доказателство за собствеността, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на това решение не се налага събирането на нови доказателства, ВКС следва да се произнесе по съществото на делото: За всички претендирани имоти, без имота по т.15 от исковата молба /ливада в м.Сврачаро” в землището на с.Владая с площ от 0,9 дка/ има представено извлечение от емлячен регистър на името на наследодателя на ищеца В. Н. И.. Следователно и с оглед приетото по-горе за тези имоти искът по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ е основателен и доказан и следва да се уважи. Следва да бъде уважен и искът за имота по т.15 от исковата молба /ливада в м.”Сврачало” в землището на с.Владая с площ от 0,9 дка/, тъй като правото на собственост на В. И. върху тази ливада е установено с писмен договор от 01.08.1924 г., който е от категорията на „други писмени доказателства, допустими по ГПК”, по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ- този договор е писмен документ, допустим по ГПК, не е от документите, които са посочени в чл.13, ал.3, т.1, 2 и 3 от ЗВСВГЗГФ като недопустими доказателства в това производство и от неговото съдържание може да се направи обосновано предположение за принадлежността на правото на собственост на В. И. върху претендираната ливада към релевантния за възстановяването на собствеността М.л момент. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 629 от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 1956 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 339 от 03.11.2008 г. на Софийския градски съд, IV В отделение, постановено по гр.д.№ 1170 от 2008 г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ по предявения от Д. П. Л.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.София, В., ул.”Балабановец” № 16 срещу О. служба „Земеделие”-Овча купел- гр.София, бул.”Цар Б. I.” № 215, Р. управление по горите- гр.София, ул.”Аксаков” № 14 и Държавно лесничейство-гр.София, ул.”Аксаков” № 14, че наследниците на В. Н. И., починал на 15.10.1951 г. имат право на възстановяване на собствеността върху следните недвижими имоти: 1. гора с площ от 7,5 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Рего”, 2. гора с площ от 2 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Свети И.”, 3. гора с площ от 20 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Подпорица”, 4. гора с площ от 10 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Осоето”, 5. гора с площ от 7,5 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Джогоница”, 6. гора с площ от 10 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Рудище”, 7. гора с площ от 4 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Язбине”, 8. гора с площ от 7,5 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Райчовец”, 9. гора с площ от 7,5 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Летото”, 10. гора с площ от 3 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Шипето”, 11. гора с площ от 1 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Свети И.” при съседи: Т. Л., Павле С. и В. Н., 12. гора с площ от 1 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Свети И.” при съседи: от всички страни други имоти на В. Н., 13. гора с площ от 1 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Рудище” при съседи: Т. Л., И. П. и В. Н., 14. гора с площ от 3 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Язбине” при съседи: Р. С., А. В., Здраво и Т. Д.ови и Г. Павлов, 15. ливада с площ от 0,9 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Сврачаро” при съседи: В. Н., Н. С. и берата на селската ливада и 16. ливада с площ от 1,5 дка, находяща се в землището на с.В., м.”Чукарките” при съседи: Я. В., Д. П., М. и С. Г. и В. Н.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.