Р Е Ш Е Н И Е № 469 София, 14 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1508/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Д. Н. З. за възобновяване на нохд № 55/12г. по описа на РС-Русе. Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Х., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения, поддържа искането за възобновяване, като изразява становище, че наложеното на З. наказание е несправедливо. Осъденият З., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 23 от 01.02.2012г., постановена по нохд №55/12г., Районен съд-Русе е признал подсъдимия Д. Н. З. за виновен в извършването на престъпление по чл.211, пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26,, ал.1 от НК и на основание чл.58а, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 03.03.2011г. до 13.05.2011г. Съдът се е произнесъл по гражданските искове, веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 42 от 02.04.2012г., постановено по внохд № 122/12г., ОС- Русе е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Съдържанието на изготвеното от осъденото лице искане за възобновяване обуславя възражения в две насоки. В искането се твърди, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието.Това оплакване е неоснователно. Първоинстанционният съд при определяне на наказанието, което е следвало да наложи на З., е изпълнил задълженията си да стори това при спазване на правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК. Правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НПК, а е индивидуализирал наказанието при условията на чл.58а , ал.1 от НК. Наличието само на едно смекчаващо обстоятелство не може да обуслови приложението на чл.55 от НК, освен, ако то не е изключително по своя характер.В случая самопризнанията на З. от досъдебното производство са преценени от съда като смекчаващо обстоятелство, но правилно е прието, че то не изключително по своя характер. Обосновано самопризнанията на осъдения З. са ценени от решаващите съдилища извън направеното признание на фактите в рамките на диференцираната процедура, като е отчетена тяхната роля за изясняване на авторството, предвид спецификата на механизма, по който са осъществени деянията, включени в продължаваното престъпление.Тази преценка е съобразена от първия съд и с константната съдебна практика по този въпрос-ТР №1 от 06.04.2009г. на ВКС. Липсата на основанията за приложението на чл.55 от НК е обусловило приложението на чл.58а, ал.1 от НК, като в рамките на визираните в този текст правила, съдът прилагайки общата разпоредба на чл.54 от НК е съпоставил посоченото по-горе смекчаващо обстоятелство с констатираните от него редица отегчаващи такива, отчел е степента на обществена опасност на дееца и на конкретното престъпление и е отмерил наказание над средния размер на предвиденото в закона, а именно седем години и шест месеца лишаване от свобода, което е намалил с една трета и след тази редукция е наложил наказание от пет години лишаване от свобода.В искането за възобновяване, осъденият З. не сочи обстоятелства, извън самопризнанията му, които биха обосновали евентуално намаляване размера на санкцията.Такива обстоятелства не бяха констатирани и от касационната инстанция.Ето защо, възражението за явна несправедливост на наказанието, което се прави в искането за възобновяване е неоснователно. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Д. З.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Н. З. за възобновяване на производството по нохд № 55/12г. на РС-Русе и на внохд № 122/12г. по описа на ОС-Русе. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: